Агроновините Новини за земеделие и храни
Цецка и Цветан Ценеви са сред милионите българи, които години наред живеят в големите градове, отглеждат децата си, купуват зарзават от пазара и работят – тя като общинар, той като служител зад граница. Корените им са пръснати на северозапад и югозапад – родителите на Цветан са от Монтанско и Видинско, а на Цецка – от Петричко и Гоцеделчевско. Ценеви нямат никаква идея, че един ден ще живеят и работят на село, докато екскурзия до полуостров Халдикиди, Гърция, преобръща живота им. Там се запознават с българско семейство от Разложко, което ги кани на гости в своя край.
„Този регион ни хареса, защото е в южната част на Рила, въздухът е чист, в планината може да се развива селски туризъм, земеделие, да се произвеждат екологично чисти продукти, не е в населено място далеч е от града и е в гората. Това място беше нашето“, разказва Цецка.
Тя е наследница на бежанци от Беломорска Тракия и успява по съдебен път да получи компенсаторни записи като обезщетение за беломорските имоти на своя дядо. „Той е бил бежанец от с. Света Петка, имал е много земи. В Държавния архив открих документ, че не е получавал никакви компенсации за имотите си – нито пари, нито облигации. Съдът постанови да бъдем обезщетени“, казва Цецка.
Тя се надявала семейството да получи земя, а не компенсаторки, защото в онези години цената им била като на амбалажната хартия – била паднала до 13-14 стотинки. Но въпреки че семейството й не било овъзмездено с ниви, а с ценни книжа, тя ги вложила отново в земи – „през 2011 г. играх на търг и успях да купя с компенсаторки 25 дка земеделска земя в землището на с. Бачево“. А в района това не е лесно – хората не продават земите си, а тези, които го правят, искат висока цена.
Така Ценеви решават да се заемат със земеделие – мястото на новия им имот е слънчево, почвата е песъклива и подходяща за отглеждането на малини, ягоди, дини и пъпеши. На следващата година предприемчивата Цецка сама пише бизнесплан, с който кандидатства по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
По мярката можеха да кандидатстват регистрирани земеделски производители до 60 г., които да обработват поне 5 дка и да отглеждат минимум две земеделски култури като всяка година разширяват стопанството.
„Не беше лесно да се напише бизнеспланът – наложи се да четем много – таблици, коефициенти, точки, които всяка култура носи, трябваше да се прецени почвата, дали културите ще виреят върху нея. Например, първоначално бяхме решили да засадим повече чушки, но пък те дават по-малко точки, отколкото градинските домати, които носят около 3000 точки, допълнителен бонус са и кестените“, спомня си Цецка. Тя обаче се справя отлично с новото предизвикателство в земеделския сектор и преди 3 г. е одобрена за подпомагане по мярка 141.
Така в градината, която е 7,31 декара, Цецка и Цветан засаждат чушки, краставици, различни сортове градински домати, имат овощна градина – за пръв път тази година ябълките дават плод. В стопанството са засадени по 300 квадрата малини и ягоди – „раждат в изобилие и постоянно правим компоти и конфитюри“. Трета година тук растат лешникови дръвчета, върху 700 квадрата са посадени орехи, още толкова са и кестените. А целият двор е изпъстрен с черни и лилави холандски лалета и зюмбюли, есента е сезонът на гладиолите.
Насажденията се наторяват с оборски тор през септември и напролет – около дръвчетата, ягодите и малините, а от БАБХ идват и взимат проби на място на почвата и торовете, които фермерите използват. За оранта и окопаването им помагат сезонни работници, понякога и децата им идват да помагат, макар че са много заети с частен бизнес, с търговия, а зетят има своя ВЕЦ.
Тази година за Ценеви е пълна с премеждия, защото каналът, от който поливат градината, пресъхва, и се налага да напояват зеленчуците с подръчни средства. „Догодина ще прокараме вода, защото без поливане е много трудно да се изкара продукция. Самата година е трудна – първо беше дъждовна, сега е суша, това се отрази върху насажденията. Например бобът не може да връзва и прегаря заради горещото време“, разказва Цецка.
Подпомагането, което Ценеви получават по мярка 141, е малко над 2900 лв. на година. „Не може да се каже, че покрива себестойността на продукцията, защото фиданките, семената и разсадът са скъпи, и ако не ни се получи нещо, отново го купуваме и засаждаме. Но пък като приключи програмата, стопанството ще си остане за нас“, посочва плюсовете Цецка.
Тя и съпругът й не продават нищо от произведеното на пазара – то просто не стига, защото се превръща в замразени плодове и зеленчуци, сокове, консерви, сладка, компоти и конфитюри, които потеглят към децата и внуците. „Семейството ни е голямо – имаме седем внуци, три деца, всички са в София и това, което произведем, е за лична консумация“, казва Ценева. А тя и Цветан точно от „лудницата в София“ са избягали.
Двамата са във фокуса на проекта „CAP for CAP” (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy ) на „Икономедиа“, съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България, изтъква експертът от WWF Юлия Григорова.
Целта ни е по-добро информиране на широката аудитория и на потенциалните бенефициенти за новата ОСП и за трите й основни теми – осигуряването на продоволствие, устойчивото използване на природни ресурси и развитие на селските райони, казва ръководителят на проекта Любомир Василев.
А Цецка и Цветан Ценеви са един от успешните примери за хора, които се връщат на село и работят за развитието на района, в който живеят. „Имаме много млади хора в селото, има лековити минерални води, два басейна. В селото живеят и много чужденци – руснаци, турци от Истанбул, англичани, тук кипи живот“, хвали Бачево жената.
В предишни години през зимата със съпруга й са „емигрирали“ в София. Имат малка къщичка в двора си в Бачево, но понеже имотът е отдалечен на 2 км от селото, пътят не се чисти и са затруднени с покупките на храна и други продукти. Но миналата зима решават да наемат квартира в селото и остават да живеят в Бачево.
„Дойдохме тук на тишина и спокойствие. За мен срамна работа няма. Животът е много кратък, но го разбираме едва, когато годините се натрупат“, казва Цветан. Той и жена му кроят планове и за ново развитие – искат върху друг свой имот по пътя между с. Бачево и Разлог да построят сламени къщички и да развиват селски туризъм. „Защото, казва Цветан – като работиш на чист въздух, това удължава живота. А тук, в планината, човек може да продължи“.
