Млади хора се заемат със земеделие в обезлюденото село Гудевица

Млади хора се заселват в родопското село Гудевица и се заемат със земеделие. В обезлюденото селце вече са се пренесли почти за постоянно тридесетина младежи, сред които италианка и испанец. Отглеждат ценни билки, мурсалски чай, касис, зеленчуци, опитват и с животновъдство.

Някога в Гудевица са живели майстори дюлгери, които част от времето са работели някъде извън селото. „Ние също прекарваме от шест до осем месеца тук, Гудевица се превърна в дом, в който постоянно се връщаме – купуваме земя, строим къщи. Част от нас вече имат адресна регистрация тук“, разказва един от новите заселници Теодор Василев. Но инфраструктурата на село още не е дотолкова добра, че младежите да се пренесат тук за постоянно с децата си. Затова освен с градинарство, те поправят и къщи, за да има в селото нормални условия за живот.

Новите заселници ремонтират къщи, за да има нормални условия за живот в Гудевица. Сн. perniknews.com

Всичко се прави с естествени материали и в духа на традиционните строителни похвати.

В Гудевица измазват къщите с глина, както преди 100 години

В къщите се използва дърво, а стените се измазват с глина, добита в района, както местните хора са го правели преди 100 години. Животът на село не изключва новите технологии и комуникации, затова се надяват тази година селото да има добра безжична интернет връзка.

„Тук можеш да правиш всичко – да си отгледаш истински зеленчуци, да поиграеш с децата си, да се замислиш какво искаш да постигнеш и накъде си се запътил, да помагаш на хората около теб“, казва Теодор.

Теодор Василев в градината за мурсалски чай. Сн. perniknews.com

Гудевица се намира близо до българо-гръцката граница, на два километра от село Арда. Скрито при изворите на река Арда и родопския връх Ком, селото разкрива величествена гледка от отминала епоха.

Зеленина покрива всеки ъгъл, свежо ухание се носи във въздуха, а наблизо се дочува ромолене на вода. Старите къщи разказват за живота, кипял някога в почти забравеното днес райско кътче.

През 1882 г. тук е построена църквата „Св.Илия“, а на една от стените и сега може да се види подарената някога от Гърция камбана. Чудесата не свършват с древния извор – източно от него, на връх Ком, е открито тракийско светилище, оцеляло и до днес, въпреки иманярските разкопки. На върха

има параклис, край който навремето се е организирал събор в чест на св. Петър и св. Павел.

Според легендите, селото е основано по време на робството, когато османците ислямизирали населението. Името Гудевица произлиза от преданието за двама братя, носещи имената Гудьо и Гоздьо. Гоздьо приел исляма и повел хората, приели неговата вяра към подножието на връх Ком, където основали махалата Гоздевица. А Гудевица носи името на другия брат, който запазил християнската си вяра и заедно с другите християни населили баира около днешното село. От основаването им до днес махалите са съхранили разположението си.

Обезлюденото родопско селце започва да се съживява.
Сн. Владимир Михнев/nationalheritagebg.org

Теодор Василев, който инак е роден в Долината на розите, попада в селото случайно преди 12 години. Разбира, че основаното през 1931 г. читалище „Пробуда“ през 80-те години на ХХ век е закрито и решава да му даде нов живот.

Доброволци дават нов живот на закритото читалище в Гудевица

По проект на Европейска доброволческа служба „Попътен вятър за нашето бъдеще“ се включват млади хора от България, Естония, Италия, Франция, Финландия и Унгария. Дейността им продължава по един месец, в който младежите възстановяват осемдесетгодишното читалище. Наричат го НЧ „Бъдеще сега – 2006“, а Теодор Василев става негов председател. Намира се над селото, край църквата и аязмото с лековита вода. До момента през него са минали 2000 души.

Доброволци се заемат с ремонта на читалището в Гудевица. Сн. blagobektiv.org

Идеята на Теодор за център за неформално образование близо до природата и по природните закони запалва много други младежи. Така обезлюденото родопско село започва да събира все повече млади хора, за някои от които се превръща в нов дом.

Новите заселници в Гудевица се заемат и с пермакултурно земеделие

Новите заселници се заемат и с традиционно прилаганото в миналото пермакултурно земеделие, в което природата максимално помага на земеделеца. При него не се използват химикали, а за борба с вредителите, например, на помощ идват калинките. Всичко използвано – обелки, окосена трева, хартиени отпадъци, се компостира и се връща обратно в градинката под формата на тор. Младежите това лято ще покажат на новодошлите как могат да прилагат пермакултурно земеделие и в градовете, дори в градинките зад блока.

Младежи засаждат градини с мурсалски чай в Гудевица

През 2013 г. новите жители на Гудевица засадили още един декар градина с мурсалски чай, който е защитен в Червената книга. Отделно отглеждат лечебни растения като ехинацея, арника, мащерка, златен корен. Засаждат и застрашени видове като родопско лале и крем, който вирее само в този район на планината. Хванали се и с животновъдство, започнали да отглеждат каракачански коне. Сега в това начинание им помага човек от съседното село.

В обучителния център, където се пази чинът на родената в Гудевица народна певица Валя Балканска, се организират летни екоакадемии.

В обучителния център на Гудевица се пази чинът на певицата Валя Балканска

„Омайна градина“, „Риалити: Родопи“ и „Строим и играем“ са част от програмите, в които децата изучават билките и полезните им свойства, както и че червеят не е вредна твар, а ценен помощник в земеделието. Основната идея е деца и родители да опознаят природата и процесите на обработване на земята, както и да се адаптират в среда без удобствата на градския живот. Нощувките са сред природата на палатка или направо под откритото, обсипано със звезди небе.

Следващия месец желаещите да се включат в доброволчески лагери могат да помагат при поддръжката на билковата градина с мурсалски чай и на градина за зеленчуци. В средата на юли е предвиден ремонт на настанителната база и обучителния център. Всеки, който иска, може да участва в т. нар. екостроителство – измазването на сградите с кал и възстановяването на глинената къща.

Предвиден е и ремонт на параклиса „Св. Петър и Павел“, като старото светилище ще се възстановява камък по камък от майстори зидари и доброволци.

Елена Лазарова

Автор: Елена Лазарова
Стажант-репортер в Agronovinite.com
Сн. горе: Владимир Михнев/nationalheritagebg.org