Новите ставки за субсидиране на животни скараха овцевъдите

Ще ограничат ли новите ставки за субсидиране на животновъдството лавинообразното увеличение на броя на стопанствата, или ще доведат до нови проблеми в бранша? По тези въпроси дискутираха фермери от цялата страна, които участваха в Националния животновъден форум в сряда в Сливен, организиран от българо-германската компания HL-TopMix и Центъра за аграрно развитие към Асоциацията на българските села.

Основните промени в Наредба 3 по схемата за подпомагане на овце майки и кози майки беше направено заради седемкратното увеличение на ставката през 2015 г. в сравнение с нотифицираната през 2014 г., увеличаване на заявените животни (+54% през 2016 г. спрямо 2015 г.), необосновано високия дял на субсидията от разходите, както и необходимостта от запазване на поминъка в планинските райони.

Промените в схемата за обвързано с производството подпомагане на млечни крави са свързани с въвеждане на модулирана ставка, разделяне на схемата за подпомагане на млечни крави и такива под селекционен контрол, като се подпомагат само първите 250 животни, също така подпомагането е обвързано с минимален добив мляко – различни са добивите от равнинен или планински райони.

Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. предвижда схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол да се раздели на две самостоятелни схеми – за млечни и за месодайни крави. Създава се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. През 2017 г. и следващите ще се подпомагат само биволици и малакини (женски животни), като и при тях ще се прилага модулираната ставка за първите 300 и над тях. За периода 2017г.-2020г. ще се подпомагат овце-майки и кози майки само в планински райони и такива под селекционен контрол.

Причини за предлаганите промени са анализите на данните, които показват, че броят на общо заявените за подпомагане крави по всички схеми през 2016 г. нараства с 10,5% спрямо 2015 г. Най-значителен е ръстът на кравите под селекционен контрол – с 35,1%. Броят на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки през 2016 г. нараства по всички схеми спрямо предходната година общо с 15,2%, най-съществено по схемата за подпомагане на от 10 до 49 животни – със 78% и по схемата за животни по-селекционен контрол – с 49%.

Разделянето на схемите за млечни крави под селекционен контрол и месодайни крави за селекционен контрол се налага поради различните изисквания за осъществяване на развъдна дейност при отделните продуктивни направления, различните разходи за отглеждане и за извършване на селекционна дейност при млечните и месодайните крави и ефективна селекция, както и ръстът с 35,14% на заявените животни, което води до намаляване на индикативната ставка с 28% (от 378 лв. през 2015 г. на 272 лв. през 2016 г.).

Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони се предлага да се създаде с цел запазване на поминъка в планинските райони (1 171 ферми с 6 653 бр. млечни крави) и използване на природния ресурс. Причините за промяна в условията за допустимост на Схемата за обвързана подкрепа за биволи са свързани с увеличаването на броя на заявените за подпомагане биволи (+29% през 2016 г. спрямо 2015 г.), 8,6% заявени повече биволи за подпомагане през 2016 г. от нотифицираните през 2014 г. (12 894 бр.).

Фермерите повдигнаха въпроса с новите ставки за подпомагане в сектора, които предстои да бъдат приети през февруари с поправките в Наредба 3. „Защо животновъдите, които гледат по-малко от 50 овце, няма да получават субсидия? Тези хора да не би да не продават продукция, не плащат ли данъци? Селекцията разделя хората“, възмути се фермер, дошъл на форума в Сливен.

„Предложили сме 84 лева подпомагане при стада до 300 животни под селекционен контрол, но те няма да получат държавна помощ. Всяка година до 2020 г. тя ще намалява с 10%. Ако по-миналата година взимахме 39 лева, днес взимаме 35, догодина ще са 31 лева, по-догодина ще са 27-28 лева. Това е стимул за нашите овцевъди – не са равнопоставени тези в равнината част  на страната и колегите в Родопите“, коментира доскорошният председател на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров.

„Цедката“ е 50 овце от една порода и 70 литра млеконадой от овца за година – това е напълно постижимо, допълни Чилингиров. Това трябваше да се направи в овцевъдството – тези, които са дали пари за кошари, за хубави, високопродуктивни животни, този, който е внедрил модерни машини, който храни добре, това е за тези хора. Ако искаш да имаш добри овце, трябва да ги храниш, да имаш добри условия, изтъкна бившият председател на НОА.

Чилингиров препоръча на овцевъдите да се сдружават. „Защо стопаните, които имат под 50 овце, не се сдружат? Има програма за обединяване и сдружаване – имаш 30 овце, четири човека правите 120“, даде пример той. „Сдружаването на земеделци е просто като процедура, после парите се ползват от всички. Тази година мерките за сдружаване ще отворят през лятото, сектор плодове и зеленчуци вече го направиха“, подчерта Светлана Боянова, председател на Институт по агростратегии и иновации.

Животновъдка, чието семейство гледа 500 овце, настоя да продължи изплащането и на европейски субсидии, и на средства от национално доплащане за животните. „Като ще се дават пари, може да са по два лева, но да се дадат на всички животновъди по равно. Аз имам 500 животни, вие ме принуждавате да ги заколя, да ги затрия“, закани се жената. Друг фермер контрира: „Понеже се дава по равно, затова сме на този хал. Трябва да се дава на реално работещите животновъди“.

По думите на Бисер Чилингиров, броят на овцете под селекционен контрол от 190 000 се е увеличил до 400 000. Сийка Пеева, главен експерт в дирекция „Животновъдство“ в Министерство на земеделието и храните също отчете по време на форума в Сливен гигантски растеж в сектора. Животновъдните ферми са се увеличили двойно – от 58 000 през 2013 г., до над 115 000 през 2015 г.

През 2016 г. е имало с над 14% повече заявители по схемите за финансиране. Ръст има както по схемата за обвързано производство при овце и кози, така и при животните под селекционен контрол – 48 на сто за овце и кози, и 35 на сто при говеда. Общият брой на животните под селекционен контрол е скочил с 61 на сто, отчете Сийка Пеева по време на Националния животновъден форум в Сливен.

„Пари има, и животновъди има, но има и овцевъди, и овцевъди. Въпросът е как и от кого да се взимат тези субсидии – всички данни сочат неимоверно увеличаване на животновъдите и на броя отглеждани животни. Хубаво се нароиха животните, но резултатът какъв е? Едните няма да правят бизнес, другите ще вземат малко пари, колкото да преживяват. Защо не нацелваме кой да вземе субсидиите? Не е направен разрез колко от животновъдите са в БАБХ, за да ги засечем колко от тях са в ДФ „Земеделие“. Да видим колко взеха държавни и общински пасища, какво правят с тях? Вашият сектор не е добре защитен, когато се правят тези политики. Няма обективен анализ, няма цифри“, коментира Светлана Боянова.

Националният животновъден форум има за цел да събира на едно място животновъди от цялата страна, които да обсъждат теми от практиката, да споделят опит помежду си и начертаят насоки за устойчиво развитие на сектора в ключовия период до 2020-а година.