Вкуси България със SlowTours.bg

Обвързаната подкрепа остава ключов приоритет за България в новата ОСП

0

Ключов приоритет в новата Обща селскостопанска политика за България остава обвързаната подкрепа. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург.

Страната ни е удовлетворена от постигнатия компромис за нивото на подкрепа от 13+2%. Министър Бозуков изрази сериозно безпокойство от изключването на трапезните картофи от списъка с допустими за подпомагане по обвързаната подкрепа продукти. „От изключително значение за нас е да продължи прилагането на подкрепата за картофопроизводителите“. България изготви Декларация, подкрепена от Румъния, Словакия и Чехия, в която се посочва, че запазването на всички инструменти за подпомагане на картофопроизводителите, които са налични в момента, е от огромно значение за нас и е в унисон с целите на реформата.

Тя осигурява по-добро ниво на подпомагане за малките и средни производители, предотвратява обезлюдяването на районите с природни ограничения, като помага и да се запази природата от негативни последствия за околната среда и ландшафта. Има много важно социално въздействие върху множество малки земеделски стопани в отдалечени райони. Друг много важен приоритет за страната беше запазване на преходната национална помощ. България постигна продължаване на прилагането на този тип подкрепа, с възможност за актуализиране на референтните периоди за необвързаните схеми и с намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 г.

Министър Бозуков подчерта, че страната ни би могла да прояви гъвкавост като приеме заделяне на 25% от директните плащания за еко-схеми. По думите на проф. Бозуков, е важно да се осигури подходящият инструмент за минимизиране на риска от неусвояване на средства чрез прилагането на т.нар. „долна граница“, под която неизползваните средства за еко-схеми ще могат да се пренасочат за друг вид подпомагане за земеделските стопани.

Проф. Бозуков изтъкна, че в дух на компромис можем да подкрепим използване на 10% от средствата за директни плащания за преразпределяне, в случай че за отчитането на този процент се включат и средствата от другите инструменти като тавани и намаления на плащанията, както и схемата за дребни земеделски стопани. Важно е обаче комбинирането на задължителните бюджети в отделните направления – за преразпределение на плащанията и за еко схеми да не доведе до прекомерно намаление на базовата подкрепа на земеделските стопани. Важен компромис в полза на малките производители беше постигнат относно възможността за изключване на стопанства до 10 хектара от прилагането на стандартите за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) 8 и 9 относно диверсификация на културите и заделянето на минимален дял от обработваемите земи за екологични цели.

По думите на министър Бозуков, социалната условност е високоприоритетна за България тема в контекста на защитата на трудовите права на всички европейски граждани, заети в сектора на земеделието на ЕС. Министър Бозуков подчерта, че социалната условност следва да се прилага от 2025 г. по начин, който не създава допълнителна тежест. По отношение на инвестициите в напояването трябва да бъдат допустими такива за нови съоръжения. „Необходимо е да се осигури финансиране в размер на 100% от допустимите разходи за инвестиции в инфраструктура извън стопанството, която да бъде използвана за напояване“, категоричен бе проф. Бозуков.

По време на заседанието министрите дискутираха и необходимостта от определяне на специфична цел за защита за медоносните пчели относно риска от въздействието на пестициди. Беше разгледано и предложението на ЕК за 10 % максимално допустимо намаляване на размера на пчелните семейства, вследствие на излагането на въздействие от продукти за растителна защита. Делегациите на държавите членки се обединиха около идеята да има една обща специфична цел за защита за медоносните пчели за целия ЕС, като позициите по отношение на процента варираха между 7 и 12. Министър Бозуков заяви, че позицията на България е да подкрепи 10-12% намаляване на размера на пчелните семейства, поради употреба на препарати за растителна защита.

Министрите бяха запознати с нота от Австрия и Нидерландия, подкрепена от Белгия, Германия, Люксембург и Словакия по въпроса за отглеждането на животни за кожи в Европейския съюз. ЕК бе призована да предприеме подходящи действия за прекратяване на отглеждането на животни за ценни кожи в Европа. В нотата се излагат мотиви, свързани с хуманното отношение към животните, етичните съображения и рисковете за общественото здраве, свързани с пандемията COVID-19. България и редица държави членки се изказаха в подкрепа на това предложение.

Българският земеделски министър информира колегите си за изпълнението на Програмата за контрол и наблюдение на COVID-19 при норки за ценни кожи и домашни любимци, както и за внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, с който се забранява отглеждането на животни за ценни кожи. От своя страна ЕК потвърди ангажираност, оглеждането на животни в ЕС да се извършва при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, които съответно ще бъдат преразгледани. Представителите на Комисията посочиха, че забраната за отглеждането на животни за кожи е национален прерогатив и решение на всяка държава членка.

В рамките на заседанието министър Христо Бозуков проведе разговор с еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски, който го увери, че е отворен за допълнителни консултации и търсене на решение как могат да бъда подкрепени картофопроизводителите у нас и след 2023 г. Проф. д-р Бозуков проведе и неформална среща с председателстващия Съвета и министър на земеделието на Португалия Мария до Сеу Антунеш. От своя страна, тя предложи България и Португалия да обменят добри практики, включително относно подкрепа за производители от необлагодетелствани региони. Основната цел е да бъдат намерени решения за подкрепа на чувствителни сектори за нас като картофопроизводството.

Споделете.

Коментирайте

Close