BASF InVigor

Село Цалапица – тракийската столица на ориза

0

Цалапишкият бабек е деликатесът, с който всеки свързва село Цалапица в община Родопи. Но производството на ориз е емблематично за местните хора още от Средновековието насам. Земеделието е сред основните поминъци на хората тук, макар че неселението на Цалапица е намаляло от 8000 през 70-те години на ХХ век до 5000 души, казва кметът Стойко Дичев. По думите му, навремето Цалапица е било сред най-големите села у нас. 

Селото има 65 000-70 000 декара земеделска земя , от които 24 000 дка са оризищата. Всичко, което виждате вдясно покрай  автомагистрала „Тракия“  в посока София са само оризови полета, разказват местните. Османските нашественици още през Средновековието откриват предимствата на богатата Тракийска низина, затова и отглеждането на ориз в района датира от първите набези на турците през втората половина на XIV век.

„От особено значение за турската икономика били три отрасъла: производството на ориз, неизменна съставка от ежедневната храна на всеки турчин; овцевъдството, което давало предпочитаното за трапезата на мюсюлманина месо, и отглеждането на коне за султанските дворци.

Фактически от XV в. насетне Пловдивският край дължи стопанското си развитие главно на тези три отрасъла“, пише Николай Генчев в книгата си „Възрожденският Пловдив“. Големите оризови ниви в Пловдивско и Пазарджишко са описани през 1530 г. от австрийския пътешественик Венедикт Курипешич. Три години по-късно австрийският дипломат Ожие Бузбек свидетелства, че „по блатистите и водни места расте ориз като жито“ в Пловдивското поле.

В своето „Пътуване до Константинопол 1553/1554 г.“ пътешественикът Ханс Дерншвам  описва оризищата край Пловдив, наричани с турската дума „чалтици“. Той свидетелства, че в Цариград се снабдяват с ориз от Египет, но когато закъснеят корабите, внасят пловдивски, който бил много по-вкусен от египетския.

И съвременните учени са категорични, че българските сортове ориз са създадени и адаптирани както към нашите условия, така и към традиционния български вкус. А един от факторите за добрите вкусови качества на българския ориз е чистотата на водата, с която се напояват оризищата.

Създаването на оризовите напоителни полета у нас започва през 1962 г. с общо 550 дка в съседните на Цалапица землища на Съединение и с. Войсил. Масовото изграждане на оризища започва през 1965 г. и достига през 70-те и 80-те години на ХХ век до 247 000 дка. Сега около 160 000 дка от тези полета са годни за експлоатация, а една седма от тях са в землището на Цалапица.

За съжаление българските оризари нямат право да изнасят ориз за Турция заради защитните мита и голяма част от оризовите полета на селото се стопанисват от турци. Те взимат земята под наем и под аренда и изнасят произведения ориз за Турция и Русия, разказват хората в селото.

Друг поминък, с който те се препитават, е отглеждането на жито, царевица, дини, пъпеши, домати, пипер, грозде. По думите на кмета Стойко Дичев, край селото има добре поддържани градини със сливи, кайсии и череши, а някои предприемчиви земеделци в селото са създали гъбарници за култивирана печурка.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close