Агроновините Новини за земеделие и храни
Във Велинград и до днес спазват една много стара традиция за писане на яйца с восък. Всяка година на Велики Четвъртък центърът на града се превръща в работилница на открито, училищата се състезават в конкурс за най-красиво писано яйце, а местният Исторически музей притежава най-богатата колекция на великденски яйца в България.
Восъчната техника се смята за най-старата за боядисване и изписване на великденските яйца. Съществува в Централна и Източна Европа, в почти всички славянски държави, но и в Австрия, Румъния, Унгария и в източните райони на Германия. При восъчната техника орнаментите се нанасят с помощта на загрят и втечнен восък. Черупката се оцветява в червено. След премахване на восъка, орнаментът остава бял. Този процес може да се извършва многократно и с други цветове. Тогава се получават многоцветни фигурки на яйцата.
Тази традиция за писане на яйца се е запазила и в България, като техниката за украса с писалка и восък е намерила благоприятна среда за развитие в Чепинския край. Преди това тя се е практикувала в района на Самоков, Костенец и Ихтиман, а също и в някои селища в Северозападна и Североизточна България.
В Чепинско восъчната техника се развила до многоцветна украса, като изрисуваното с восък яйце най-напред се оцветявало в жълто. След това се правили нови изписвания на допълнителни органаменти и яйцето се е боядисвало в червено.Типичното великденско яйце за региона е червено с бели орнаменти. То е с шарки във всички краища.
В наши дни за восъчната техника са необходими писалка, восък и боя. Когато се подготвя за рисуване, майсторът разделя яйцето на няколко линии и запълва с рисунки всички зони. Най-често се използват геометрични или флорални орнаменти, но Във Велинградско растителните мотиви преобладават пред геометричните, а също така почти липстват зооморфични. Най-често изписвани са горска ягода, кукуряк, иглика, здравец, минзухар, пеперуда – все символи на пролетта. Със свещ са нанасяни семпли рисунки, които се запазват след боядисване на яйцето и отстраняването на восъка.
Преди 20 години в залите на музея е открита първата по рода си работилница за писани на яйца. В залата тук виси портретът на Мария Малчева – художничка, която през 50-те години на ХХ век, когато комунистическата власт не толерира празнуването на Великден и боядисването на яйца, обикаля стари жени във Велинград и района, за да й покажат своите модели за шарки на великденски яйца. Така тя успява да събере около 200 модела и да ги нарисува, за да ги запази за поколенията. Моделите са на писани яйца от Каменица, Лъджене и Ракитово.
Мария Малчева познава орнаментиката в местните шевици, чиито символи провокират нейния интерес. Тя прави паралели с орнаментите в текстила, стилизира част от тях и ги виждаме в моделите на писаните яйца. В залата с великденските яйца на музея във Велинград виси портрет на Малчева и таблата с нарисуваните от нея точни копия на модели.
Музеят пази 58 табла със 107 нейни рисунки на писани яйца. Всяка от тези рисунки е уникална, защото Мария Малчева прави разгърната картина на цялата линия върху яйцето и то с удивително точната ръка и усет на художник. Моделите, които е нарисувала преди около 70 години, са на писани яйца от Каменица, Лъджене и Ракитово.
Някога още от Кръстова неделя започвала подготовката за писаните яйца във Велинград. Имало майсторки, наричани „писарки“, които съумявали да изписват по 500, а най-добрите – и 1000 великденски яйца. От няколко години във Велинград се организира общоградско писане на великденски яйца. Наречено е „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край“. Казват, че всяка майсторка си познава яйцето между всички други – така, както майката познава своето дете.
