BASF InVigor

Кимионът е голямата тайна на малките белащински сърмички

0

Защо като опиташ прочутите белащински сърмички не можеш да спреш, а ти се иска да хапваш още и още? Вероятно обяснението  е не само в това, че са изключително вкусни, но и че в пълнежа им има кимион. Заради подправката вкусът им е много различен от този на традиционните, казва секретарят на читалище “Просвета – 1929 г.” в с. Белащица Магдалена Димитрова. 

Освен на жените в с. Белащица, кимионът  е сред любимите подправки на индийците, арабите и латиноамериканците.  Използван е за овкусяване на ястия и направа на ликьори още през средните векове заради силната си миризма и пикантен вкус. 

Известно е, че дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, затова който опита от нашите сарми не може да се спре, шегуват се местните.

Те особено държат белащинските сарми да се разграничават от станимашките – не са толкова миниатюрни, в пълнежа няма лук, но се добавят ориз, чубричка и джоджен. Някои белащински домакини придават допълнителен екзотичен аромат, като поставят дафинови листа между редовете.

За Бъдни вечер се поднасят постни, а през останалото време на годината са с месо, като напролет може да се завият с праз, казват майсторките кулинарки от местния пенсионерски клуб.

Пенсионерски клуб Белащица
Жените от пенсионерския клуб в Белащица са майсторки на традиционните ястия

По-възрастните от тях си спомнят как по сватби са се виели малките сармички:  „Събираха се 4-5 баби и по цяла нощ правеха сарми.

В деня на сватбата двойка мъж и жена ги вареше в казана и по време на цялото празненство следеше за сармите по масите – когато изстинеха ги претопляха и отново ги сервираха.

Мъжът и жената също не оставаха непочерпени – за мъжете имаше по една дамаджанка, а за жените фруктиери – всеки целуваше дамаджанката и нямаше болести, нямаше бактерии“.

Сред традиционните ястия за родопското село Белащица е и курбанът – както местните хора мъдро обобщават – той е ястие и за празник, и за скръб – винаги се готви.  Жените в селото пресмятат, че през последните години са дадени 36 курбана – по три всеки месец. 

Даването на курбан е стара традиция, като жертвоприношението на животно се прави след даден обет. Обикновено поводът е за лечението на болен, след преживяна беда, за здраве, за успех във важно начинание. Рецептата за курбан не е сложна – месо от овца или шиле, вода и малко черен пипер. Най-важното е да се премахва пяната при варенето на месото.

Докато хората дават курбани, от 2013 г., съвместно с църковното настоятелство и пенсионерския клуб има традиция на Голяма Богородица жените в селото да готвят по един казан с боб, който се сервира на благотворителен обяд, заедно със сармички, скара, много плодове, сладкиши.  Продуктите се осигуряват от дарители, а местните жени готвят и после разнасят по домовете на възрастните хора и лежащо болните в селото. 

Прочутия си боб жените от Белащица готвят и за участниците в Международния арт фестивал “Горски Резонанс” в началото на септември, когато местната чинарена гора оживява чрез различни видове изкуство – живопис, танци, музика, фолклор. Чинарената гора е култово място за местните, тъй като в края на XIX век тя е вдъхновявала талантливия български поет Пенчо Славейков.

Той се влюбил в Белащица още при първото си идване през 1883 г. и оттогава посещавал селото много пъти, понякога със своята муза Мара Белчева. Впечатлен от хилядолетния чинар на Белащица, Славейков написал поемата си „Неразделни“. Днес училището в селото носи името на поета.

Послучай 1000 години от основаването на Белащица през 2014 г. местните жени решават да боядисат 1000 яйца. Поставят ги в красиви кутии и ги раздават за здраве. Оттогава всяка година в селото се боядисват около 500 яйца и се раздават на старите хора.

Впоследствие възниква идеята да се правят и курабийки. Местните майсторки ги замесват с домашна мас, ванилия и настъргана лимонова коричка.

Жените на Белащица приготвят и много от своите специалитети и за 23 септември, който в старославянските традиции се почита като Празник на плодородието и равноденствието.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close