Защо съхнат върховете на прасковите и кайсиите напролет

Ако рано напролет забележите увяхване на върховете на клонките на прасковите и кайсиите, най-вероятно дръвчетата са нападнати от прасковен молец или източен плодов червей. Засегнатите клончета засъхват, впоследствие изсъхва и цялото дърво, а когато пречупите клонката, в сърцевината има червейче.

И двата неприятеля, които биха могли да причинят това, са разпространени повсеместно в страната. Прасковеният молец и източният плодов червей вредят най-много на прасковите и кайсиите, на нападат също сливите, бадемите, вишните, черешите и джанките.

Прасковен молец

Възрастният прасковен молец е дребна пеперудка със сивокафяви криле. Зимува като млада гъсеница в плътен паяжинен пашкул в разклоненията на клоните, в пъпките, по стъблото, в старите чепове, пречупени клончета и др. През пролетта гъсениците започват да се хранят в зимните си убежища със съдържанието на пъпките, като предпочитат листните.

Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки, а с развитието на младите леторасти се вгризва в тях непосредствено под вегетационния връх, най-често в основата на листните дръжки. Ако леторастите са по-едри, гъсениците се вгризват през върха.

Нападнатите леторасти увяхват, връхната им част увисва надолу, постепенно изсъхват и
започва да тече смола. Една гъсеница поврежда 3-5 летораста. Освен това гъсениците се вгризват в плодниците на цветовете в младите плодчета веднага след цъфтежа и по-късно.

Вътрешността на плодовете от кайсии, праскови, сливи и бадеми бива напълно унищожена без външната обвивка. Една гъсеница поврежда от 1 до 3 плода. Гъсениците са сиворозови, покрити с власинки. Прасковеният молец има 3 поколения годишно. Гъсениците от летните поколения се развиват изцяло в плодовете на прасковите и кайсиите.

Борбата срещу неприятеля започва рано напролет, като в края на март се преглеждат дърветата и ако се установят 3% повредени пъпки, се извършва първото третиране, обикновено непосредствено преди разпукването им. Най-резултатно е предцъфтежното пръскане с инсектициди срещу презимувалите гъсеници, когато прасковата е във фаза „розетка“. По това време гъсениците обикновено атакуват бъдещия летораст.

Източен плодов червей

Източният плодов червей е също малка пеперудка. Новоизлюпената гъсеница е бяла, а напълно развитата е розова със сив оттенък. Неприятелят зимува като напълно развита гъсейцца в плътен сив пашкул в разклоненията на клоните, в пукнатините на кората, старите чепове, в пречупените изсъхнали клончета, по повърхността на почвата. Пеперудите се появяват през втората половина на април и началото на май. Гъсениците от първото поколение се вгризват във връхната част на младите леторасти.

Източният плодов червей напада сливата, кайсията, дюлята, ябълката, крушата, но най-много прасковата. Гъсениците правят ходове в нападнатите леторасти, които са по-дълги от тези, причинени от прасковения молец. Листата на повредените леторасти завяхват, а самите леторасти клюмват и по-късно изсъхват.

Прасковата и кайсията реагират на нанесените повреди, като отделят смола. Една гъсеница поврежда 4-5 летораста. Неприятелят развива 4-5 поколения годишно. Освен леторастите гъсениците повреждат и плодовете. Борбата с пеперудите на източния плодов червей се провежда в началото на летежа, а по-късно и срещу излюпените гъсеници.