BASF Caryx

Рангел Матански: Забавянето на „Млад фермер“ ще е фатално

0

Рангел Матански е млад фермер от гр. Раковски, Пловдивска област. Роден е през 1982 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. За него земеделието е семеен бизнес, с който фамилията му се занимава от над 20 години. В кравефермата на Матански се отглеждат 80 млечни крави и се обработва около 100 декара земя. Младият земеделец е управител на „Фермерско мляко” ООД – призната организация на производители. Експерт е по Стратегия за местно развитие в местната инициативна група в гр. Раковски.

Г-н Матански, как решихте да станете млад фермер?

Земеделието е наш семеен бизнес, който развиваме на територията на община Раковски от над 20 години. Първите млечни крави закупихме случайно, но след това с течение на годините това се превърна в основен източник на средства за семейния бюджет. Моята съпруга и сестра ми изпълняват проект по мярка 112 ”Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР 2007-2014 г., като в момента са в последната пета година.

С какви трудности се сблъскахте първоначално?

Заявленията по мярка 112 подадохме още по първата обявена покана. За съжаление, над една година не получихме никаква информация какво се случва с нашето кандидатстване. Никой от администрацията на ДФ „Земеделие” не бе в състояние да ни посъветва дали да засеем посочените в заявлението култури или да изчакаме до подписване на договор. Това ни принуди да засеем съответните култури прекалено късно и претърпяхме големи финансови загуби.

В семейната ферма на Матански се отглеждат 80 крави

Въпреки че бяхме създали нашите стопанства и имахме съответните анкетни формуляри, ние не бяхме проверени от експертите на ДФ „Земеделие” в първата година от изпълнение на проекта. Това се случи в късната есен, когато земеделската продукция беше прибрана. Така не ни признаха земеделската година и тя остана нулева. Доколкото ми е известно, стотици млади фермери изпаднаха в същата ситуация.

Разкажете ни за Вашето стопанство?

Проектът на сестра ми е свързан с отглеждане на картофи и люцерна, а на моята съпруга – с картофи и силажна царевица. В семейната ни кравеферма се отглеждат 80 млечни крави и се обработва около 100 декара земя, като отглежданите земеделски култури са изцяло свързани с набавяне на необходимия фураж за дневната дажба на животните.

Какви възможности даваше мярката „Млад фермер” досега?

Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” предлагаше възможности на млади предприемачи да стартират земеделска дейност и най-важното да стартират собствен бизнес, с който да се издържат. За тази цел при одобрение на заявление за подпомагане по мярката се отпуска определен финансов ресурс, който да послужи за покриване на разходите за създаване и развитие на стопанството. Вследствие на това и при правилно управление на производствения процес, в земеделско стопанство се получават стабилни доходи.

Какви са новите моменти в предстоящия програмен период по мярката?

Новите моменти по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители”, са свързани с предоставяне на възможност на младите хора да кандидатстват под формата на юридическо лице – ЕООД. Финансовият ресурс остава в същия размер – 25 000 евро, но се променя относителната тежест за различните земеделски култури и животни, при определяне на размера на стопанството в стандартен производствен обем.

Мярката за младите фермери дава добри възможности за бизнес

Министерството на земеделието бе предприело стъпки за промяна на наредбата, регламентираща изпълнението на мярката, но към момента тези промени не са обнародвани и не можем да ги коментираме, докато не станат факт.

Кои са основните недостатъци в досегашното действие на мярката? Одобрявате ли, например, финансирането на проекти за калифорнийски червеи?

Младите хора, които са решили да финансират своите стопанства по тази мярка, се съобразяват с условията за класиране на проекти. Нормално е да предпочитат дейности, които носят повече точки при класиране на проектите, и които изискват по-малък финансов ресурс за създаване и по-ниски нива на труд и разходи при изпълнение на 5-годишния ангажимент за поддържане на стопанството. В крайна сметка се калкулират финансови разходи и разходи за труд спрямо получената субсидия и е важен крайният финансов резултат.

От друга страна, при всеизвестния голям интерес за кандидатстване, е безсмислено, дори налудничаво, да финансираш създаване на стопанство при положение, че нямаш увереност, че проектът ще бъде финансиран. Тази увереност идва с пресмятане на точките за класиране. Нека да напомня, че към момента на проверка на място, преди одобрение на проекта, се проверява дали стопанството е фактически създадено. Също така, при веднъж направена първоначална регистрация на земеделски производител започва обратното отброяване на месеците, в които е позволено да се кандидатства.

В проектите за калифорнийски червеи няма нищо лошо, след като те са изкарани като приоритетни, при разписване на наредбата по мярката и таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделско стопанство. Въпросът е доколко те са необходими и целесъобразни за цялостната картина на нашето земеделие и дали ще има пазар за създадения продукт от тези стопанства.

Как ще се отрази на младите фермери забавянето в отварянето на приема за проекти?

Забавянето ще бъде фатално за развитието на хиляди млади хора. Мои приятели и познати изтеглиха кредити, за да създадат своите стопанства, с надежда да получат средства, с които да започнат самостоятелен бизнес. Към момента те са изключително разочаровани от системата като цяло и от неизпълнените политически ангажименти към тях.

Забавянето на „Млад фермер“ ще е фатално за хиляди млади хора

За всички, които се регистрираха при предишното отваряне на прием по мярката, ще бъде невъзможно да кандидатстват през следващата година, когато реално се очаква да бъдат отворени мерките от ПРСР 2014-2020. Както вече споменах, нашият опит в тази посока също е много горчив, поради тази причина напълно съчувствам на излъганите очаквания на младите предприемачи.

Бяхте на обучение в Брюксел, как се стигна до поканата?

В сърцето на ЕС – Европейският парламент, прекарах един изключително полезен и приятен месец. Имах невероятния късмет да бъда стажант на г-жа Мария Габриел, която в предишния си мандат като евродепутат бе член на Комисията по земеделието и развитието на селските райони на Европейския парламент (AGRI). В периода 15.01 – 14.02.2014г. имах удоволствието да следя работата на тази изключително важна за развитието на всички селски райони комисия. Също така оказах съдействие за подготовката и провеждането на втория Европейски конгрес на младите фермери, организиран от евродепутатите Мария Габриел (България), Нуно Мело (Португалия), Елизабет Кьостингер (Австрия) и Мария Аусилиадора Кореа Самора (Испания) в сътрудничество с конфедерацията на португалските земеделски производители САР и организацията на испанските фермери ASAJA.

Помагах за подготовка на изложба от компютърни рисунки в Европейския парламент на тема „Моята България в нашата Европа – ЕС през погледа на българските деца”. Официални гости на изложбата бяха председателят на Комисията по култура и образование в ЕП Дорис Пак, посланикът в Белгия Веселин Вълканов, постоянният представител в ЕС Димитър Цанчев, Светлозара Кабакчиева от екипа на комисар Кристалина Георгиева.

Съдействах за посещение на Европейския парламент от група деца от компютърна школа „Вале“ в Хасково, победителите в ученическите конкурси от Русе, Ловеч и Благоевград, лауреатите в студентския конкурс за равенството на половете и победителите в конкурса за русенски легенди.

Младите хора трябва да се възползват от възможностите за стажове в институциите на ЕС

Инициативата за провеждане на стаж в Европейския парламент дойде от моя страна. С голям интерес следих работата на г-жа Габриел в интернет и чрез различни организирани от нея събития. Нашето запознанство се случи именно на едно такова събитие в Хасково. Тогава проявих интерес за начина на работа на европейските институции и попитах дали съществува начин да посетя Европейския парламент, за да се запозная с начина, по който функционира.

Тогава г-жа Габриел ми обясни, че с цел популяризиране на европейските институции сред младите хора от България, тя предлага едномесечни стажове. Посъветва ме да подготвя и й изпратя мое CV, в което да посоча моите компетенции и професионални умения. След около месец, за мое огромно щастие получих покана. Съветвам всички млади хора, които се чувстват подготвени и желаят да усетят туптящото сърце на Европа, да се възползват от възможности за стажове в различните институции на ЕС.

Вие оглавявате сдружение на млекопроизводителите в Раковски, като то е едно от първите у нас. Защо смятате, че бъдещето е в кооперативите?

В следствие на успешната работа на „МИГ-Раковски”, екипът ни успя да се запознае с редица добри практики от ЕС. В голямата си част те са свързани с работа в екип, колективно вземане на решения и колегиалност. Силната конкуренция от старите страни членки притиска родните производители. Както знаем, те получават по-висока сума от директни и индиректни подпомагания.

Изградената производствена база, кооперативите, които са създали, доброто законодателство, което ги стимулира да се развиват, по-лесният достъп до по-евтин кредитен ресурс са част от предимствата им. Това, което остава на родните земеделци, е да работят на по-високи обороти или да отпадат от пазара. Един от начините това да се случи е участие в сдружения. При тях имаме централизиране на доставките на суровини, машини и материали, колективно договаряне за реализация на произведената продукция, възможности за изграждане на преработвателни предприятия, които да добавят стойност към непреработената земеделска продукция, разнообразяване към не земеделски дейности и не на последно място създаване на къси вериги на доставки.

Организациите на производители са много важни за развитието на българското земеделие

В момента съм управител на „Фермерско мляко” ООД – призната организация на производители, която изпълнява проект по мярка 142 „Създаване на организации на производители” от ПРСР 2007-2013. Смятам, че това е начинът да се развива българското земеделие и най-вече секторите от него, които са най-застрашени – животновъдство и зеленчукопроизводство. В този ред на мисли съм готов да съдействам на всеки, който е тръгнал по трудния път да създава обединения на фермери със съвети и подкрепа.

Членувате и в местната инициативна група в Раковски, която организира кулинарен фестивал на 29 август. Разкажете ни за него?

В „МИГ-Раковски” заемам позиция на експерт Стратегия за местно развитие. Смея да кажа, че нашият МИГ заема заслужено място сред успешните местни инициативни групи в България. За около три години успяхме да мобилизираме населението на общината и да създадем интерес към мерките от Стратегията ни за местно развитие. В следствие на това в офиса на МИГ-а бяха входирани над 80 проекта по 9 мерки, с обща заявена субсидия от 3 903 169 лв. Този успех е постигнат от младия ни екип със счетоводител Елена Райкова и техническия асистент Мануела Белчева, под умелото управление на изпълнителния директор Мария Гиева. Естествено, не бихме се справили без наставленията на председателя на УС – Павел Гуджеров.

Kulinaren festival Rakovski

Местни майсторки показаха десетки традиционни ястия от района на Раковски

На 29 август на централния площад в кв. Секирово, Раковски се проведе първият фестивал на селската кухня „Вкусовете от вчера”. Той бе организиран от нашата местна инициативна група като част от проекта “Вкусовете от вчера – валоризация на кулинарно наследство”, финансиран по мярка 4.2.1 за съвместни действия за транснационално сътрудничество по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

Водеща организация по проекта е Сдружение „МИГ-Раковски”, а партньор – австрийската „Elsbeere Wienerwald LAG”, които бяха официални гости на фестивала и приготвиха традиционен зелев щрудел с плодове от брекина.

Проектът бе идентифициран като необходим от по-възрастното население на общината, при редицата ни информационни среши за представяне на мерките от Стратегията за местно развитие. Според тях, красотата на домашното огнище и гозбите, които „къкрят” на него, ще бъдат изгубени за поколенията, ако не се документират.

Кулинарният фестивал в Раковски помогна за съхраняване на традициите

Така пред камера бяха разказани рецепти за ястия и начина на приготвянето им. Тези разкази създадоха чувство на семеен уют и събудиха спомени от най-щастливите моменти от нашето детство, свързани с усмивките на лицето на нашите баби, които приготвят нещо специално за техните внучета. Очите на интервюираните възрастни жени блестяха при спомена за отминалите години.

Фестивалът, който увенча всички положени усилия, се прие с огромен интерес от населението на общината. Площадът пред изградената по проекта сцена бе пълен до краен предел. Гозби бяха представени и изложени от всички населени места от територията на общината. Интересен факт е, че най-горди от събитието бяха тези възрастни жени, чиито гозби се разграбиха първи на организираната в края на вечерта дегустация.

Вкусните блюда с предварително сготвени местни специалитети бяха изложени в 20 шатри, за да могат всички присъстващи да ги разгледат и дегустират. Сред тях имаше както традиционни български ястия като пълнени чушки, фасул с праз, сладка баница, тиквеник и други, така и уникални местни рецепти като гозба с нахут, надутички, салатна баница, гизик, базлами, гуши, тава чорба, момински тутманик, масленица и много други.

Kulinaren festival Rakovski 1

Юнашкият тиган с традиционен български кебап

Една от атракциите на фестивала беше Юнашкият тиган, изработен от 78 кг. специална неръждаема стомана, с диаметър 150 см. и височина 20 см., с който бяха атакувани рекордите на Гинес преди години. С него бяха приготвени и раздадени 450 порции от традиционния български кебап с пилешко месо и зеленчуци. Имаше и домакини, които на живо приготвяха катми за всички, които избраха да почетат традиционната селска кухня.

Изложените традиционни ястия бяха оценени от нашите австрийски колеги, които бяха впечатлени от разнообразието и пъстротата на българската кухня. Кулинарният фестивал ще остане в културния календар на общината и ще се превърне в традиция.

Вие сте баща на две деца. Смятате ли да ги увлечете да се включат в семейния фермерски бизнес?

Горд родител съм на две прекрасни момичета на възраст 6 и 4 години. Моите деца са напълно в синхрон със земеделските практики на отглежданите за лична консумация на плодове и зеленчуци, като най-голям интерес за тях представлява последния етап на процеса – физическото откъсване и консумация на произведената продукция.

Имайки в предвид крехката им възраст, единственото, което към момента съм предприел, е да им покажа същността на земеделското производство. Напълно ми допада моделът, в който децата работят в семейния бизнес, като в последствие сами решават по какъв път да поемат. Едно е сигурно обаче – от малки са закърмени с любов към земята, труда и уважение към семейните ценности.

Teodora Dragieva

Теодора Драгиева

Интервю на Теодора Драгиева
Стажат-репортер в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close