Агроновините Новини за земеделие и храни
– Г-н Грудев, предстоят ли нови поправки в Наредба 26 за директните продажби, защото производителите са малки, а са принудени да вложат солидни инвестиции, за да отговорят на изискванията на наредбата?
Да, така е, но още веднъж искам да подчертая, че компромиси със сигурността на потребителя в нито един момент няма да бъдат направени. Административно улеснение – със сигурност, и това са инструментите, които търсим, но без това да оказва каквото и да е влияние върху евентуална заплаха за консуматора. На първо място трябва да гарантираме сигурността на потребителите, и на второ място – да премахнем всички ненужни административни бариери пред малките производители, за да постигнем тези къси вериги на доставка, за да защитим интереса, както на консуматора, така и на производителя.
– Значи промени в наредбите предстоят?
Да, но без това да влияе на качеството и сигурността на предлагания продукт.
– Доколко фермерските пазари и фестивали са една от формулите за популяризиране на традиционните български храни, каква е концепцията на МЗХ?
Това е един от най-лесно достъпните и възприемчиви от хората начини – типичният пример за т. нар. къси вериги на производство и продажба на земеделски продукти, които се стремим да популяризираме, разбира се като се спазват всички стандартни изисквания за сигурността на предлаганата храна. Защото най-уязвимото звено по веригата производител-купувач са именно производителите – колкото по-дълга става една верига, толкова повече върху нея се наслагват различни прекупвачи, които, за съжаление, използват силната си позиция, за да притискат земеделските производители.
А те впоследствие не могат да получат справедлива цена на своя труд, без това да се отразява на крайния потребител. Така че колкото по-къса е една верига за доставки, толкова по-добре за крайния потребител и производителя. Това е наистина нещото, което трябва да постигнем.
– Какви са възможностите на общините да организират фермерски пазари, има ли финансови инструменти за това?
Това е една от допустимите дейности по общинските мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020. Тук отново сме зависими от инициативата на общините, местните власти. Фермерските пазари са мястото, където могат да се развият късите вериги. Но те трябва да се организират по инициатива на местните власти и да получат необходимото финансиране.
– Агробизнесът постоянно се оплаква от липса на качествени специалисти. Колко земеделски училища са под шапката на Министерството на земеделието и храните и как ще се развиват те, за да обучават подготвени кадри за аграрния сектор?
Развитието на научния сектор и в това число на земеделските училища е част от реформата, която ще предприемем в сектор земеделие. Няма какво да се лъжем – земеделските училища са хронично недофинансирани, страдат от липса на ресурс. В нашата програма сме заложили да стартираме проектното финансиране, за да се спре това недофинансиране на училищата.
Така ще дадем възможност на науката да съществува сама, без да зависи от финансирането на бюджета, като разработва модели за иновации в земеделския сектор, които ще бъдат финансирани и по ПРСР. Когато науката се развива с иновативни идеи, тя може да бъде полезна и за бизнеса. Защото земеделски бизнес без наука е абсолютно невъзможен.
– Днес в с. Куртово Конаре видяхте едно от най-старите земеделски училища в България, което не работи от години, а сградата, макар че е паметник на културата, е пред срутване. Какво може да се направи за него?
Земеделското училище в селото е в изключително лошо състояние. То е символът на това как местната и централната власт могат ръка за ръка да направят нещо добро за населените места. Това училище може да бъде реновирано и се надявам, че с местните власти ще намерим възможност за финансираме по ПРСР, за да го реновираме и му дадем статута, който заслужава. Грехота е да стои в това окаяно състяние.
Имаме необходимия финансов ресурс по ПРСР. Трябва ни инициативност от местната власт, за да изработим и финансираме качествен проект от Европейския фонд за развитие на селските райони. Това ще стане по общинската мярка 7 за инвестиции в населените места и изграждане на дребни по мащаб инфраструктури. Обновяването на училище е допустима инвестиция, разписана е в програмата. Училището няма да бъде субсидирано като земеделско, а идеята е да се превърне в музей, но това е в приоритетите на местната власт.
Използвани са и въпроси на други медии
На снимката: Васил Грудев, автор: clubz.bg
