Министър Иван Станков: Искаме да развием малките стопанства

0

Проф. Станков, какво е положението на българското земеделие в момента? Има ли напрежение в някои сектори?

Ако ви кажа, че е отлично, сигурно ще ви излъжа. В някои сектори както е зърненото производство, до голяма степен лозарството, млечното говедовъдство, птицевъдството нещата стоят наистина сравнително добре, но имаме така наречените по-слаби сектори, каквото е овцевъдството, свиневъдството, производството на плодове и зеленчуци, някои технически култури, с тютюна имаме известни проблеми, както и с етерично-маслените култури, планинското животновъдство и земеделие, това са по-слабите производства.

Именно тези производства ние сме определили като приоритети и сме ги заложили в програма 2014 – 2020, като приоритетни и на тази база разработваме стратегии, разработваме и мерки как да ги развиваме по-нататък.

Какви спешни мерки трябва да се вземат за подобряване на условията за земеделските производители в България?

За тези производства, които са по-слаби, както и за зърнопроизводството също важи, ние трябва да решим проблема с напояването и отводняването. В момента започваме работата по разработването на един проект. Въпреки че ни е много кратък мандатът, ние през този мандат се договорихме със Световната банка за разработването на хидромелиоративната система в България, която ще бъде на стойност 1,3 млрд. лева.

В момента се работи и по Програмата за развитие на селските райони, това е нещото, което се прави. Трябва да имаме ясна държавна политика, защита на приоритети, по всички възможни начини, в това число и с финансови средства. Освен директните плащания от Европейския съюз, трябва да има и национални доплащания, да има стимули, за да се създадат всички предпоставки и да развием тези производства, които са традиционни за България.

Разкажете малко повече за работата Ви като ректор в Тракийския университет, кои са най-хубавите моменти от този период и с какво свързвате годините като ректор?

Два мандата бях декан, а след това станах ректор. Радвам се, че укрепихме университета. Той има добър рейтинг и получи една много висока оценка по време на акредитацията. Организационната структура също се разви, имаме значително подобрение. Аз приех университета с 4100 студенти, в момента има 7000, имаше 6 структурни единици, а в момента са 9. Създадохме нови специалности, магистърски програми. Спечелихме много проекти, в това число и инфраструктурни проекти, в това число и най-модерното общежитие в България.

Има трудности като във всички сфери в България, но все пак университетът расте и укрепва. Университетът направи и нещо уникално, което е достоен пример за подражание – обединиха се в един общ университет всички структурни единици, които бяха като отделни колежи, институти, и станахме един много сериозен университет, иначе университетите нямаше да бъдат 52, а щяха да са 57-58.

Смятате ли, че образованието в стопанските науки дава добра подготовка?

Смятам, че в повечето случаи подготовката в стопанските науки е добра. Икономическите специалности при нас, в Тракийския университет се развиват успешно, защото те са свързани с останалите направления – свързани са с аграрните науки, с ветеринарната медицина, има и обвързани с хуманната медицина, с техническите дисциплини и специалности по техника и технология, така че мисля че стоят добре. Тези специалности са Аграрна икономика, Регионална икономика и Бизнес икономика, мисля че се развиват успешно.

Има ли много млади хора, които са готови да се занимават със земеделие, но на нивите и полето, а не с административната работа?

Да кажа, че има много млади хора, сигурно ще излъжа. Има много кандидати за нашите специалности. Много пъти съм казвал, че една трета от нашите кандидати са много силно мотивирани, те знаят защо са дошли в Тракийския университет, знаят какво искат и най-важното знаят как да го получат.

Това най-вече са кандидатите в животновъдството и зооинженерството, в агрономството и във ветеринарната медицина, много мотивирани хора, което е много положително. Останалите две трети може да се каже, че по течението вървят, но имаме и силно мотивирани студенти, които са достатъчно на брой.

А като цяло има ли условия за развитие на младите фермери в България?

Условията се създават. Сега като приоритет сме поставили развитието на малките стопанства и много стимули за младите фермери. Тези, които започват от начало, до 24 месеца, могат да получат една допълнителна безвъзмездна субсидия, след това да получат всички европейски субсидии и български доплащания. Така, че се създават предпоставки за навлизане на млади хора в българското земеделие.

Каква е ролята на науката за повишаване на икономическите показатели?

Науката трябва да стане водеща и определяща. В България нуждата от образование, от по-голяма култура на производство е много голяма. Бизнесът, образованието и науката трябва да вървят ръка за ръка. Всичко това, което се прави в света, всички нови елементи, трябва да достигат до фермерите и производителите. Периодически всички тези производители на аграрна, растениевъдна и животновъдна продукция трябва да минават през курсове и да опресняват своите знания.

Трябва непрекъснато да получават информация, а има много възможни начини да я получат – консултантски служби, служби за съвети в земеделието, университетите също могат да предоставят подобна информация. Има едни предпоставки в програма 2014-2020, които са интелигентен растеж, устойчив растеж, инклузивен растеж . Ако ги има трите неща, а те са взаимно свързани, ще има успех.

Трябва ли да се влеят повече инвестиции в образованието, за да се увеличи продуктивността на страната и икономическия растеж?

Задължително. Средната издръжка сега на един студент е по-ниска, отколкото на един ученик в средното училище. Тук говорим за придобиване на висша квалификация. Трябва да бъде увеличен базовият норматив, да има по-висок коефициент, за да може да се обезпечи и подготовката. В противен случай висшистите ще бягат в чужбина, както го и правят, там има създадени отлични възможности. Тук при нас има изградена чудесна база, но времето е динамично и трябва да се съобразяваме с него. Да се актуализира апаратурата и да се дават всички средства за обучение.

Най-общо какви са плановете ви за времето като министър на земеделието и храните и какво ви предстои докато сте начело на земеделието в България?

Времето е много кратко. Аз и друг път съм казвал, че една овца има бременност пет месеца, а нашето служебно правителство има два месеца и нещо. През това кратко време има няколко основни приоритета, които аз съм си определил като министър на земеделието. Това са представяне на програма 2014-2020 за България в Брюксел в Съвета на министрите, което вече направихме.

Другото е разработването на българската аграрна политика, разработването на няколко важни стратегии за слабите производства – за зеленчукопроизводството, за лозарството, за овощарството, зърнопроизводството и животновъдството като цяло. Също така за биологичното производство като цяло, хранителната промишленост. Поставили сме си задача да изградим и хидромелиоративната система, да разработим и проекта, защото това е един ключов проблем за България.

Интервю на агенция Фокус

Споделете.

Коментирайте

Close