Агроновините Новини за земеделие и храни
Български производители представят свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти на изложението „Тера Мадре Балкани 2016„. Тази година то се провежда в Тирана, Албания под мотото „Да поставим фермерите на първо място“. 350 делегати представят 13 страни – България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Кипър, Гърция, Косово, Черна Гора, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Италия и Албания. Президентът на Slow Food Карло Петрини също участва в събитието заедно с министри от албанското правителство и кметът на Тирана Ерион Велиай.
България се представя със смилянски фасул и с прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от с. Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Колбасът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Името идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. Най-добрите парчета свинско са напълнени в пикочен мехур и се съхрянват в пепел.
Цветан и Цонка Димитрови от с. Черни вит показват на бъларския щанд уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано, пълномаслено мляко.
Секретарят на читалище „Любен Каравелов 1897″ в с. Куртово Конаре Емилия Шушарова, заедно с група местни жени, показват на „Тера Мадре Балкани 2016“ традиционни стари сортове розови домати и куртовска капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти се провежда седем поредни години в Куртово Конаре.
Мина Варджиева от Стара Загора участва в изложението със свежо козе сирене и прочутия си биволски кашкавал. Мина владее стара рецепта за производство на домашен кашкавал на повече от 500 години. Тя е една от малкото в България майсторки на т. нар. кашкавал гюбек, при който след заквасването на млякото то се оставя да ферментира. После се нарязва и изпича на водна риза, за да излезе водата, и се слага в цедилка. Накрая се реже, изпарва се и получената еластична смес се меси като тесто.
Радостина Донева от ферма „Кулев“ в с. Веселиново представя на изложението автохтонната порода източна балканска свиня. Донева е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня – българска стара местна порода с древен произход. По нашите земи породата е отглеждана от тракийски племена и селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64,56% от свинете Преславския район и 41,9% от свинете в Шуменския.
Екип от фондация „Биоразнообразие“ представя сол, добита от Атанасовското езеро и показват врзката между защитата на природата и съхраняването на традиционния поминък. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници, но той е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е концесионирано отново през 1921 г. от немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е произведена първата продукция. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, чрез изпаряване на водата, който не се отразява негативно на обитателите на резервата.
Албания e представена от президиума на мишавин – сирене, произвеждано от 17 семейства в северния район Келменд, като и от президиума за сладка от Пермет, направени от най-различни плодове и зеленчуци, отгледани в южната планинска долина на река Вьоса. Производителите на зехтин от Елбасан, винарите от Калмет и фермерите от Лепуше ще представят албанските хранителни общности на пазара. На площада е оборудвана и кухня, в която готвачи от Съюза на Slow Food готвачите в Албания ще правят кулинарни демонстрации. От Босна и Херцеговина идват производители от президиума за конфитюр от автохтонния сорт сливи пожегача, както и местни фермери, които отглеждат посевно секирче в Требине и царевица в Попово поле.
Президиумите за чесъна шарац от Любитовица и за концентрираната гроздова шира вареник от южния полуостров Пелешац са хърватските представители на пазара „Плодовете на Земята“. Македония се представя с пет традиционни продукта: сирена от пасищата на Маврово, продукти от македонска пчела, сладко от диви смокини, винения сорт станушина и чушки от Буково. Образователната общност от гимназията „Лазар Танев“ в Скопие ще представят своята програма за обучение на вкуса.
Румънските президиуми на „Тера Мадре Балкани“ са представени от фермерите, отглеждащи породата прасета базна, както и саксонските производители на традиционни конфитюри и сладка. На пазара може да се намери и конфитюр от сладкия червен лук от долината Ариес. Делегати от образователните общности в Брастороаза и Паланка, както и на обучителната програма в детската градина „Д-р Йон Ратиу“ в Търда също участват в балканския форум. От Сърбия производители от президиума в Гледич показват сливова ракия от сорта цървена ранка. Две други хранителни общности представят зеле от Футог и айвар от Лесковац.
Президиумът от Боатепе за сирене гравиер от сурово мляко, както и производители от Фоча и историческите истанбулски градини Иедикуле, а също и активисти на новата програма Slow Olive, са турските представители в Тирана.
Програмата на Тера Мадре Балкани 2016 включва множество дегустации, концерти, работилници и конференции.На централния площад „Майка Тереза“ в Тирана е организиран пазар „Плодовете на земята“, където в повече от 50 шатри посетителите откриват продукти от различни общности, и такива включени в Съкровищницата на вкусове , каталогът на Slow Food за хранителното биоразнообразие по света.
Тази година темата на „Тера Мадре Балкани 2016“ – „Да поставим фермерите на първо място“, подчертава необходимостта в центъра на политическата сцена да застанат малките производители на храни, което ще гарантира устойчивото развитие на региона.
Събитието се организира от VIS Albania и Slow Food в Albania с подкрепата на Slow Food, албанското Министерство на земеделието, Министерството на икономическото развитие, туризъм, търговия и предприемачество и Община Тирана. Партньори по проекта са Университетът по селско стопанство в Тирана и Италианската агенция за международно сътрудничество.
Четвъртото издание на „Тера Мадре Балкани“ се организира в рамките на проект ESSEDRA, съфинансиран от Европейския съюз ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и реализиран от Slow Food с цел подпомагане на процесите на интеграция на Балканските страни към ЕС чрез укрепване на гражданското общество и неговия капацитет да влияе върху политиките като популяризира устойчиви модели на селско развитие.
