В един от кодексите на римския император Константин VII от 946 г. се споменава за „персийска розова вода“. Постепенно розата и розовата вода преминават границите на Персия и триумфират на изток в Индия, а на Запад през Мала Азия в България. Чак през 1888 г. са засадени първите градини в Милтиц край Лайпциг в Германия с български рози. Розите се използват в медицината още от времето на Хипократ. Сладкото от рози се препоръчва при стомашни заболявания. Корените на розата се използват като цяр срещу бяс при ухапване от куче. Ползвали са и розовия сок срещу брадавици.

Сирийският лекар от IX в. Серпион, живелият век след него Авензоар, лекар на халифа Ибн Атафин, както и съвременникът му Йоханес Актуариос препоръчват росата върху розовите листца при възпаление на очите.

Розите се използват в медицината още от времето на Хипократ

Персийска легенда разказва, че принцеса Нур Джихан в чест на новия си съпруг устройва в деня на сватбата им пищно тържество. За по-голям ефект разпорежда всички поточета в градината да бъдат напълнени с розова вода. По-късно тя забелязала върху водата нещо като пяна. Отгребва я и разбира, че това е маслоподобна субстанция с приятен мирис.

Принцесата нарича това масло с името на съпруга си Едер Гюи, което ще рече розова есенция. Появата на това първо розово масло се дължи на изгарящото слънце и на затоплянето на розовата вода в поточетата, както става при дестилацията.

В Казанлък маслодайната роза е пренесена от турчин или дервиш

Персийците рязко намаляват износа си на розова вода, а от XVII век нататък завземат пазара на розово масло в Западна Европа. В Казанлъшко, според легендите, розата и дестилирането й са направени от турчин, пристигнал от Тунис. Други разправят, че тя е пренесена през XVII век при основаването на Казанлък от някой си дервиш, преселник от Индия или от Персия, който донесъл и аламбик (персийска дума за меден казан) за дестилиране.

С източен произход са и други думи – мускал (арабска дума, мярка за тегло, равна на 5 г), както и наименованието на червената роза – роза дамасцена (роза от Дамаск).

В книгата си от 1862 г. световноизвестният немски пътешественик Хенрих Барт (1821-1865) разказва: „Розовата култура, изглежда, е била по-разпространена, но високите даждия върху розовото масло я съсипали.

За съжаление печалбата, която тези простодушни балкански жители биха могли да вадят от това произведение, разпространявано из цяла Европа и получавано изключително оттук, се накърнява от ненаситните арменци, които са си присвоили монопола и на тоя клон на търговията.

При село Хасът (сега Крън) розовите градини заемат грамадно пространство и представляват истински цветарник.

Първата българска фирма, която започва да изнася розово масло в Европа, е основана от братя казанлъчани

“Опитите на производителите да стигнат директно до западноевропейските пазари се увенчават с успех през втората половина на XIX век. Първата българска фирма, която започва да изнася розово масло в Европа, е основана от братята казанлъчани Димитро (1835-1902) и Ботьо Папазоглу в Цариград през 1858 г.

Баща им Дончо Папазоглу бил розопроизводител, който продавал своето, а и закупеното от него розово масло на посредника Кара Ферлията. По онова време розовото масло се изкупува от търговски къщи в Цариград чрез комисионерите им. Всеки мускал преминава през доста ръце, докато стигне до европейските пазари, от което производителите нямат никаква полза.

Когато Ботьо и Димитро завършват образованието си през 1854 г., овладяват перфектно френски и гръцки език, поемат и разширяват дребната търговия на своя баща Дончо. Братята често ходят в Цариград, който по това време е център на търговията с розово масло. Там се запознават с видния български търговец и благодетел Христо Тъпчилещов и с французи на Белон, от които получават кредити и насърчение, за да основат фирмата си за износ.

Братята отстраняват прекупвачите в бизнеса с розово масло

Така братята Папазоглу слагат край на комисионерството, а с отстраняването на прекупвачите българите производители започнали да получават по-високи цени за продукцията си. През 1870 г. по-големият брат Димитър заминава за Париж, където си създава връзки с парфюмерийни фирми, на които директно доставя розово масло. Така братята стават основатели на първата българска търговска къща за износ на розово масло. Преди тях българското розово масло се знае и рекламира на Запад като турско. Благодарение на своята предприемчивост, усърдие и трудолюбие братя Папазоглу преуспяват не само за себе си, но и за сънародниците си в Казанлъшко.

През 1883 г. двамата братя си поделят фирмата и всеки от тях създава своя – „Ботьо Папазоглу и сие“ и „Димитър Д. Папазоглу“. Димитро Папазоглу е бил депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Пламенен русофил, той е в делегацията до руския император Александър III, за да го моли да признае
Съединението. Заради тази своя акция е принуден от русофобите в България да емигрира в Цариград, откъдето се завръща през 1889 г. в Казанлък и основава индустриалното акционерно дружество „Розова долина“, което прогресира и след смъртта му.

Втори опит за директен износ за Европа прави Христо Христов. Първоначално той търгува, но на дребно заедно с втория си баща Маньоолу. По време на учението си в Париж Христов се запознава с фабриканти на парфюми и с търговци. Именно на тях изпраща розово масло. След завръщането си в България през 1863-1864 г. Христов ползва за по-директно пътя през Свищов, а не през Цариград.

Друг българин се сдружава с французина Колас и създават съвместна фирма за розово масло в Казанлък и Париж

Сдружава се с французина Е. Колас и през 1865 г. двама та основават фирма за износ с кантори в Казанлък и в Париж. 18 години по-късно Колас се отделя от фирмата, която продължава да се управлява от Христов и синовете му. Макар и отдавна да се занимавал със закупуване на розово масло, почти едновременно с Дончо Папазоглу, Кънчо Шипков основа своята фирма по-късно – едва през 1885 г., с двамата си отраснали вече синове Петър и Тодор.

Фирмата им привлича английски капитали, развива бурна дейност и успява окончателно да изтика от пазара фирмата „Имсен и сие“, за която първоначално работи бащата като неин комисионер.

През 1885 г. износът на запад на фирмата на Шипков е 100 кг розово масло, а 15 години по-късно достига 1,500 кг. Тя открива свои складове в почти всички европейски столици, а в Ню Йорк имала и клон. След Първата световна война фирмата пренася централата си в София, а в Казанлък оставя филиал, управляван от брата на Тодор Шипков – Петър.

Трета българска фирма за розово масло отваря клон и в Ню Йорк

Успехът на изброените фирми отваря пътя на друга нова, но много по-успешна от тях – „Петко Ив. Орозов и син“. Основателят й Петко първоначално е чирак на шивач, но после се преквалифицира в прекупвач на розово масло. Много скоро успява да стане доверено лице на цариградските прекупвачи, които пристигат в Казанлък, за да изкупуват произведеното розово масло.

До 1864 г. Петко Орозов печели и пести, събира капитал заедно със сина си Александър, фирмата си бащата и синът регистрират през 1903 г., като отварят складове в западноевропейските столици, а най-много изнасят в Англия.

Петър Величков, в. BGVOICE