Вкуси България със SlowTours.bg

Атанас Стоев: Как от директор на пристанище Оряхово станах животновъд

0

ВИЗИТКА
Дългогодишният директор на пристанище Оряхово Атанас Стоев е роден в Габрово. Завършил е бизнес администрация и стопанско управление в Международното висше бизнес училище – Ботевград. 20 години от кариерата си посвещава на пристанище Оряхово, където минава през всички длъжности до директор на речния порт и го извежда на печалба. 

През 2007 г. варненската фирма „Слънчев дар“ на зърнения търговец Светлозар Дичевски концесионира пристанище Оряхово за срок от 25 години. Към онзи момент, според в. „Капитал“, мажоритарен собственик на дружеството концесионер е друга компания от Варна, в която 95% са притежание на регистрираната в Кипър „Лонгфелоу лимитид“. По думите на Светлозар Дичевски „Слънчев дар“ е част от „Октопод инвест холдинг“, която според „Дакси“ е 100% собственост на самия Дичевски. „Занимаваме се със земеделие и основно с търговия със зърно в Централна и Северна България“, казва тогава Дичевски.


Заради несъгласие с политиката на концесионера, Атанас Стоев напуска поста директор на пристанище Оряхово и започва да се занимава с животновъдство. Днес живее със семейството си в село Селановци, област Враца. Отглежда над 100 овце, 10 кози и крави, стопанисва и поддържа в добро екологично състояние над 2000 дка наети пасища.

– Г-н Стоев, как от директор на дунавско пристанище станахте животновъд?

Започнах да се занимавам с животновъдство преди около 25 години. Родителите ми бяха разведени и живеех при баба ми. Тя гледаше 6-7 овце и постепенно увеличаваше бройката. Така се „запалих“. През годините като шеф на пристанището винаги съм имал малко стопанство, с около 20-25 овце. През 2007 г. създадох дружество на овцевъдите във връзка с новоизлязлата схема по СЕПП за единно плащане на площ. Организирах овчарите в селото, като им показах, че дори и с овце могат да изкарват „големите пари“, с които да си помагат да си гледат животните. Дружеството се разпадна на петата година, поради простата причина, че в България хората трудно кооперират.

–  Неотдавна малки животновъди от цялата страна създадоха нова браншова организация. Повечето от тях се заканват да протестират в столицата, да блокират булеварди, за да защитят интересите си. Това ли е решението?

Не, не е това решението. Ние трябва сами да си помогнем, като се кооперираме и си намерим пазар за продуктите, които произвеждаме и предлагаме. Само по този начин членовете на кооператива могат да си гарантират приходи и печалби, влияние.

– Как да стане това обединение според вас? Познаваме народопсихологията на българина. Отношението на хората към кооперирането е негативно, защото го свързват с някогашните ТКЗС-та.

Единственото решение е производителите да се кооперират и да си помагат помежду си. Ако се направи голямо дружество, в което членуват много животновъди, те ще могат да създадат пунктове в различните градове и села за изкупуване на мляко и месо. По този начин ще може да се кандидатства и по европейски програми, защото дейността на дружеството вече ще е доста по-сериозна.

Ако животновъдите се кооперират, ще могат да създадат пунктове за изкупуване на мляко и месо

По този начин може да се привлече вниманието на големите вериги като „Кауфланд“, „Лидл“, „Метро“, да се разговаря с тях за изкупуване на продуктите. Защо те да внасят от Нова Зеландия, като и ние тук го имаме? Стачкуването е губене на време, при положение, че Европа ни е дала толкова много механизми и лостове, с които да се оправяме.

–  Животновъдите основно се оплакват от ниските изкупни цени на млякото и месото.

При нас в Северна България основно мургави търговци изкупуват животните и млякото. Ако сами не направим така, че да си осигурим преработка, вечно ще се оплакваме от ниските изкупни цени. Отделно изкупната цена е ниска, защото всеки втори произвежда и на практика има повече, отколкото е необходимо.

–  Но в публичното пространство се цитират данни, че ако се изчисли точното количество сурово мляко, нужно за добиването на кашкавал и сирене, излиза, че България е в дефицит на около 200 000 кг суровина.

Според мен това не е реално, защото нито един преработвател на мляко в България няма да пусне някого в мандрата си и да му даде подробно обяснение и реални данни колко мляко е използвал за това, колко за онова. Според мен, това са по-скоро някакви пиар похвати.

– А това, че масово се използват сухо мляко и растителни мазнини за направата на млечни продукти също ли е пиар?

Не, това е вярно, защото чрез палмовото масло и сухото мляко излиза много по-евтино да се произведе дадена стока, а както всички знаем, българското население не е от най-богатите и щедрите.

– Казвате, че мандрите не дават коректна информация за преработеното сурово мляко в краен продукт. Как тогава да разберем какво точно ядем?

Трудна работа. В кварталния магазин, когато попиташ продавачката това сирене имитиращ продукт ли е, тя отговаря или че е хубаво, или че не знае и да се ориентираме по цената.

Нито една мандра не дава коректна информация колко сурово мляко преработва в сирене и кашкавал

Действително не е сериозно през 2016 г. де факто да няма никакъв контрол над продукцията.

– Споменахте, че перспективите за развитие на българското производство са свързани с кооперирането. Как, според Вас, хората могат да се обединят, как да им се покаже, че има смисъл от това?

Основната цел преди всичко е осигуряването на пазар. Това е най-важната част, за да знаят хората, че стоката ще им се продава и респективно средствата им няма да заминават на вятъра. Във Франция, например, държавата толерира кооперирането, непрекъснато излъчват клипове в националната телевизия, които имат за цел да насърчат обединяването на фермерите, да сплотят хората. А в България понятието „коопериране“ е нерелевантно.

– Какво имате предвид? Какви са законовите начини да се кооперираш в България?

Те са два – или създаваш гражданско сдружение по Закона за задълженията и договорите, или кооперация по закона за кооперациите. Повечето хора залагат субсидията в плана си, но оттук идват много проблеми. По принцип банките са благонадеждни и ще направят всичко възможно, за да ти отпуснат кредита, но след това трябва да направиш някакъв залог.

Законите са такива, че правят невъзможно реалното коопериране на фермерите

Отиваш в Комисията по особените залози и когато разберат, че си гражданско сдружение, просто отказват да ти подпишат документа, дори и залогът и субсидията ти да са сигурни. Повечето пъти това се случва, защото си гражданско сдружение, а не юридическо лице, и фактически Комисията не може да гарантира на банката, че ти си надежден.

– А ако се обедините като акционерно дружество?

Акционерното дружество е нещо различно, там се обединяват фирми. Ние искаме да се обединяваме помежду си като физически лица, а не като юридически. Ще е хубаво да се даде на сдруженията, създадени от физически лица, по-голям приоритет, спрямо тези създадени от фирми. По този начин всичко ще става по-лесно. Най-важно от всичко е да се създаде стабилен пазар за производителите, за да могат да си връщат средствата, а и за да не внасяме всичко от чужбина.

Към кооперативите на животновъди може да се направят магазини

Добре ще е да се направят магазини към тези сдружения, защото и сега има, предимно в големите градове, но в по-малките те не са популярни. Така ще може да бъде създаден един силен пазар. От друга страна ще трябва да се наложи и контрол над биопроизводството чрез квоти, които да удостоверяват, че определен продукт е био, че е произведен в нужните условия и че няма външна намеса на вредни продукти.

–  Това означава всички малки фермери да излязат на светло. Те искат ли това? Не им ли е по-добре да си работят в сивия сектор и да продават продукцията си на „приятели“ от големия град?

Не, в никакъв случай. Категорично твърдя, че те искат да излязат на светло и че не им е по-добре в сивия сектор. Причината е елементарна. Ако излязат на светло, те ще могат да продават продукцията си винаги.

Малките производители на храни искат да излязат на светло, но държавата трябва да ги облекчи с Наредба 26

Така ще се осигури сигурен пазар и нулева загуба на суровина, в случай, че не е била продадена на време. За всички ще е по-добре да снабдяват магазините и веригите, отколкото приятелите.

–  За да стане това, малките производители трябва да се регистрират по Наредба 26, което за мнозина е непосилно, предвид нужната инвестиция.

Тук трябва да се намеси държавата и да помисли как да направи този процес по-удобен и облекчен. На всички ни е ясно, че няма как един малък фермер да отдели средства за цистерна за мляко и витрина за сирена и кашкавали. Това са съоръжения с капацитет и цена, които могат да си позволят средният и големият бизнес, а не малките производства.

Вижте, най-бедните работещи хора в България са животновъдите. Има два отрасъла, с които можеш да се занимаваш – земеделие и животновъдство. Но тъй като земеделието вече е аут заради новите закони и мерки по ПРСР, които позволиха да се накупи нова техника, комбайни и трактори за стотици хиляди левове, остава само животновъдството.

Споделете.

Коментирайте

Close