Гръцкият фермер Христос Ганидис бе осъден на 5 години затвор и 10 000 лв. държавна глоба по обвинение, че е заразил във фермата си български работници. Всички те се завърнаха преди време в България с опасната инфекция бруцелоза, която покосява вътрешните органи. Делото бе гледано в България задочно, тъй като Гърция отказа да изпълни европейската заповед за арест и не го предаде на българските власти.
Присъдата обаче е вече окончателна, след като по нея се произнесе и Върховният съд. Не е ясно дали оттук нататък Гърция ще се съобрази с нея и ще я изпълни. Според съдебните договори между двете страни 76-годишният Ганидис от село Ексохи трябва да избере сам дали ще лежи в български или в гръцки затвор.
Историята със заразата е още от 2005 година. Тогава Ганидис решава да спести пари, като наеме евтина работна ръка от България. Той пуска обява в сливенските вестници, че търси работници и лично провежда разговорите с тях в Сливен. После сам ги транспортира през границата с колата си. По пътя им конфискувал паспортите и отказвал да им ги върне през цялото време.
Във фермата българите били принудени да извършват почти робски труд при ужасяващи условия. Ганидис ще трябва да плати три обезщетения по 40 000 лева за причинените вреди на съпрузите Веселина и Данчо Дачеви и тяхната дъщеря Петя Дачева от Сливен и още едно от 10 000 лв. на Марияна Огнянова, също бивша работничка във фермата.
Всички те заминали с надеждата да изкарват добри пари като овчари или общи работници. Много бързо разбрали, че са се излъгали. Освен робския труд те били и заложници на фермера – не ги пускал да ходят никъде. Едно от семействата успяло тайно да избяга и прекосило границата нелегално през баирите без пукната стотинка в джоба.
Постепенно инфекциозното отделение на сливенската болница се напълни и с останалите работници на Ганидис – до един болни от бруцелоза. Подобна диагноза в България e била поставяна за последно през 1947 година. Заради заразата повечето от пострадалите ще трябва да пият хапчета до края на живота си. В гръцката ферма българите работели от 14 до 17 часа на ден.
Фермерът им плащал символични суми от по 20-30 евро на две седмици или на месец, или по 50 евро за целия престой от няколко месеца. Някои не успели да си вземат дори и това от заработените пари. Ползвали външна тоалетна, къпели се навън, дори през зимата, само със стоплена от слънцето вода. В кошарите царяла мръсотия, овцете боледували.
В онези години България още не бе в Европейския съюз и българите не смеели да си тръгнат без паспортите, за да не бъдат задържани като нелегални емигранти от гръцките власти. Страхували се да се оплачат и в полицията. Като съучастник на Ганидис бе привлечен българинът Никола Раев, който в някои случаи е осъществявал връзка между фермера и кандидатите за работа.
Раев получи условна присъда от 3 години с 5-годишен изпитателен срок. От всички над 30 българи, работили във фермата, обаче само 4-ма предявиха граждански искове. „Не вярвах, че ще доживея Ганидис да бъде осъден. Надявам се да видя как го вкарват в затвора! – коментира Веселина Дачева, една от жертвите му. – В онези години дори не подозирахме, че има такава инфекция.”
През 2006 г. Ганидис заведе дело срещу нея, съпруга й и дъщеря й за клевета и уронване на престижа му и поиска 800 000 лева обезщетение. Но съдът оправда напълно българите. Тепърва ще е проблем как осъденият ще плати обезщетенията. Едната възможност е да бъде изваден изпълнителен лист в България и чрез гръцки адвокат бившите работници на Христос Ганидис да си получат сумите. Другият начин е да бъде заведено изпълнително дело и със събирането на сумите да се заеме българската държава.