BASF Priaxor

Доц. Божин Божинов: Науката е готова да даде здравословни ГМ храни

3

ВИЗИТКА

Доц. д-р Божин Максимов Божинов е завършил Аграрния университет в Пловдив през 1990 г. До 1995 г. е работил в Института по памука и твърдата пшеница (сега Институт по полските култури) в Чирпан. От 1995 г. е главен асистент в катедра “Генетика и селекция” на Аграрния университет, през 2000 г. защитава докторантура, а през 2005 г. е хабилитиран като доцент по генетика. Бивш декан на Агрономическия факултет в университета, сега ръководител на катедра ”Генетика и селекция”.
Специализирал е пет години в Льовенския университет в Белгия, както и в Центъра за подпомагане на земеделието в средиземноморските страни (CIRAD) във Франция.

– Доц. Божинов, прави ли бяха валонците, когато отказаха да подкрепят споразумението СЕТА с Канада, с приемането на което ще отворим пазара на Европа за генномодифицирани храни ?

Аргументът, че с това споразумение ще отворим пазара на генномодифицирани храни (ГМХ) е несъстоятелен, тъй като на европейския пазар ГМХ отдавна са налице, широко разпространени са и се използват в изключително много продукти. Няма нищо общо със споразумението СЕТА.

– Знаем какви са обществените нагласи срещу генномодифицираните организми. Параноя ли е това, или страховете от ГМО имат своите основания?

Ако слушаме медиите – да, ако слушаме учените (ако така обърнем внимание на това, което казват изследователите, които разбират от тази тема), очевидно – не. Съвсем наскоро това лято от живи 120 нобелови лауреати, 112 се подписаха под петиция към зелените организации да престанат с разпространяването на неистини за ГМО и да приемат наличните доказателства, че те са напълно безопасни*. Кое от двете е истина и кое е параноя оставам да прецените вие.

– Но защо няма дебат за ГМО?

Имаше опит да се състои дебат през 2008-2010 г., но беше заглушен от истеричните изяви на определена група хора, заинтересувани от това да присъстват в медиите, независимо по какъв повод.

– Какво показват научните изследвания по света – как въздействат ГМ култури върху човешкото здраве и върху баланса в екосистемите?

Няма доказано вредно въздействие на ГМ култури върху баланса в екосистемите. Съществуваха няколко публикации, които се опитваха да предположат такива неща, за които в последствие беше доказано, че са методически неправилно заложени, изкривени са данните, така че да изглежда, че има вреди, след което се наложи да ги опровергават. На практика не съществуват факти, които доказват нарушения в баланса!

Доказателствата могат да се намерят в европейската система за наблюдение на храните. Няма нито един случай, в който да се е наложило изтеглянето на храни от европейския пазар, поради това че са опасни и в тях се съдържат ГМО или компоненти. За всички други видове производства, и за биологичното, и за конвенционалното производство, това се е налагало многократно, защото и двете са произвеждали опасни храни, които биха могли да застрашат човешкото здраве. Докато генномодифицираните храни, произвеждани в ЕС, досега не са имали нито веднъж потенциално застрашителен ефект за човешкото здраве.

– Унищожават ли пчелите генномодифицираните култури, има ли изследвания в тази посока?

Случаят с колабирането на пчелните колонии няма нищо общо със съпоставените ГМ култури. Колапсът на пчелните колонии се дължи на неправилната употреба на пестициди и в конвенционалното, и в биологичното производство, но не и в системата на производството с ГМ култури.

– Има ли разрешени за отглеждане ГМ сортове у нас и за кои култури?

В България не е разрешено отглеждането на нито един ГМ сорт, тъй като има мораториум за около 5 години. В рамките на ЕС, единствената разрешена култура е царевицата – в няколко варианта, предлагана от различни фирми.

– А има ли на пазара генномодифицирани плодове и зеленчуци, внос от трети страни, например Турция, Македония, страни на Арабския полуостров, САЩ, Южна Америка?

На пазара няма ГМ плодове и зеленчуци. Те са модифицирани в рамките на научни изследвания, за да се видят различни видове ефекти и дали могат да се подобрят техните здравословни качества. Но никъде по света няма ГМ плодове и зеленчуци – домати, чушки и т.н. В Индия се работи по отношение на ГМ патладжан и се правят първите опити да се пусне в свободна продажба.

– Независимо от регулациите на Европейската комисия, можем ли да сме сигурни че правилата за отглеждане на генномодифицирани култури и етикетирането на храните с ГМО съставки в Европа и в частност у нас се спазват?

Правилата се спазват. Всичко се етикетира и може да се провери в магазинната мрежа, тъй като санкциите за нарушение са изключително тежки.

– Провеждат ли нашите университети и научни институти експерименти с ГМО и за кои култури?

Доколкото ми е известно, всички институти и университети са спрели тези изследвания, защото законът е формулиран по начин, който забранява и научните изследвания.

– Съществуват ли български генномодифицирани сортове и на какви култури?

Преди 2008 г., когато влязоха в сила забраните, имаше български сортове – опити с домати, памук и други култури, но след забраната всичко беше унищожено и загубено.

– Вие лично сте разработил ГМО памук с ген за устойчивост към някои хербициди. Какво се случи с него?

Той беше разработен по желание на фермерите, които имат проблем в борбата с плевелите при памука. Културата има своите особености и изисква специфични подходи към борбата с плевелите, които затрудняваха фермерите. Една от възможностите беше да им предоставим сорт, устойчив на хербициди. Сортът успя да стигне до първа година изпитване в държавната сортова комисия, но това беше годината преди да влезем в ЕС. След влизането ни, единствената култура, разрешена от Съюза, беше царевицата! Така че сортът памук вече го няма и не можем да го възстановим.

– Как виждате бъдещето на генните модификации, що се отнася до храните?

Бъдещето на генните модификации е много ясно, тъй като консуматорът търси все по-нови и по-здравословни храни. Единият от начините да ги създадем е чрез манипулирането на геномите. Това позволява сравнително бързо и изключително прецизно да постигнем търсения резултат от консуматора, а именно храните да бъдат с по-високо съдържание на антиоксиданти, омега 3 мастни киселини и други полезни характеристики. Науката има готовност да ги даде на пазара, има търсене и в един момент двете неща ще се срещнат.

Автор: Йорданка Йовчева, стажант-репортер
Йорданка Йовчева

*Редакцията на Agronovinite.com не се ангажира с изказаните в интервюто тези и мнения. Готови сме да публикуваме и други позиции по темата ГМО.

loading...
Споделете.

3 коментара

Коментирайте

Close