Caryx

Черешите – големият шанс на българското овощарство

0

Черешите са от малкото видове плодове, които България може да изнася конкурентно в прясно състояние на международните пазари, въпреки че понастоящем експортът от страната ни е по-скоро символичен. Страната ни заема 15-то място по произведени количества череши от всички 68 държави в света, където те се отглеждат.

Предимства за българските производители на череши

Предимствата, които могат да използват българските производители на череши, са благоприятният климат и пазарният прозорец спрямо държавите на северозапад от нас, които са голям консуматор, както и спрямо Турция – третият най-голям износител в света. Основен конкурент на българските череши са гръцките. Страната ни все още има разпознаваемо име, което през последните години се възражда.

Площите с череши се стабилизират и нарастват през последните години, движени от добрите възможности за доходност. Характерно за инвестициите през последните години е, че са в по-едри по размер градини, с модерни сортове и по-интензивни технологии.

Характеристики на сектора черешопроизводство

Като цяло секторът у нас се характеризира с раздробеност на насажденията, разнороден и остарял сортов състав, липса на заготовка и невъзможност за партидиране и износ в големи количества на еднородна продукция. Това се отразява и в резултатите на бранша. При годишно производство между 35 и 50 хил. тона, над 50% от реколтата отива за преработка (основно за пулп – временно консервирани череши, от които впоследствие се правят коктейлни череши), тъй като няма необходимите качествени характеристики, за да достигне пазара за прясна консумация.
Череши
Малко над 40% се реализират в търговската мрежа по пазари, магазини и търговски вериги, между 2.5 – 3.5% от реколтата всека година се изнася за прясна консумация и съвсем незначителни количества се усвояват за собствено потребление.

Средните добиви за страната са относително ниски – 400-450 кг/дка през последните две години, но това отразява резултатите на все още доминиращите площи с остарели морално и материално градини. В по-младите и модерни, добре гледани насаждения добивите варират между 800 кг и 1,5 тона от декар. Добивите могат да бъдат и по-високи от сегашните най-добри резултати, ако се използват най-модерните, интензивни технологии.

Пречки пред родното производство на череши

Три са основните лимитиращи фактора пред развитието на интензивно черешопроизводство, ориентирано към премиум пазар за износ:

  1. Високите разходи за създаването на нови насаждения (могат да достигнат 5-6000 лв./декар за подготовка на мястото за засаждане, посадъчен материал, труд, материали, капково напояване, мрежа против градушки и защита против слани
  2. Липсата на сезонни работници, необходими както за беритба, така и за резитби.
  3. Инвестицията в заготовка – износът на пресен плод за платежоспособните пазари е невъзможен без системи за охлаждане на плодовете след бране (например с хидрокупери на цена от 60 000 до 100 000 лв.), калибриране и опаковане

Бъдеще на черешопроизводството у нас

Успешното бъдеще на сектора лежи в сътрудничеството между единичните големи производители и износители и малки, семейни инвеститори. През 80-те години на XX век България е произвеждала по 70-80 хил. тона череши годишно, така че нереализиран потенциал има и то такъв, че да постави страната ни в топ 10 в света.

Цялата статия можете да прочетете в „Интели АгроБук 2018“.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close