Caryx

Лептоспирозата поразява най-често младите животни

0

Лептоспирозата, известна още като водна треска, е заболяване по животните, което се предава чрез замърсените води. Затова инфекцията се разпространява предимно през дъждовните месеци. Болестта засяга всички видове домашни животни и много от дивите, а също така и човека. Най-често боледуват младите животни. Лептоспирозата при тях протича тежко, предизвиква аборти и преждевременни раждания на мъртви или нежизнеспособни приплоди, протича тежко и предизвиква смърт.

Като отделно заболяване лептоспирозата е описана за първи път през 1886 г., а причинителят й – през 1916 г. Болестта е широко разпространена по цялата земя и има важно стопанско, икономическо и социално-здравно значение. Засяга основно бъбреците, черния дроб, централната нервна система и други органи. 

Лептослирите не са много устойчиви в околната среда. Загиват бързо при изсушаване и на слънчева светлина. При подходящи условия във вода преживяват няколко месеца. Дезинфекционните средства ги убиват бързо

При естествени условия най-податливи на заболяването са говедата, лисиците, кучетата. Останалите домашни животни – свине, коне преболедуват по-лесно. Мишките, плъховете, котките, биволите са по-слабо чувствителни. Плъховете и мишките преболедуват без особени инциденти, но остават дълготрайни заразоносители и поддържат инфекцията, като заразяват околната среда с урината си, докато са живи. Човекът е много чувствителен, силно възприемчив и боледува тежко.

По принцип заразоносителството при всички животнй е продължително. Най-дълго се запазва при лисиците – до 17 месеца, при кучето до 23 месеца, при свинете до 10 месеца, при преживните и коня до 5-7 месеца.

Инфекцията се предава чрез почвата, храната и най-вече със застоялите води, заразени с урина и други секрети и екскрети на болни животни. Заразяването става основно чрез храносмилателната система, може да стане и през плацентата, при замърсяване на лигавицата на пикочно-половия апарат, конюнктивите, драскотини по кожата.

Не се забелязва определена сезонност за проявление на лептоспирозата, но през дъждовните месеци на годината се срещат най-често. Животните заболяват както при оборно отглеждане, така и на пашата, ако попаднат на източника на заразяване. От 2 до 23 дни след заразяването се проявяват клиничните признаци, които зависят много от вида и възрастта на животните.

При всички видове животни болестта започва с рязко повишаване на температурата, изчезване на апетита, повръщане /особено при месоядните/, колики, слабост на мускулатурата, на крайниците, появява се жълто оцветяване на видимите лигавици, анемия, хемоглобинурия, некрози, отслабване.

При кравите болестта протича в три форми. Острата, засяга главно телетата до 60-65 дневна възраст при дребно еднолично стопанство и на 4-5 мес. възраст при промишлено отглеждане. Заболяват 20-25% и смъртността достига до 50-70%.

При атипичната форма заболяват 25% от животните и симптомите на болестта са по-слабо изразени. При кравите до 2-3 седмици от заболяването се наблюдават аборти. Безсимптомната форма засяга 20% от телетата в засегнатите ферми без особени прояви.

При конете температурата достига 40,6  градуса, придружена с тремор, слабост на крайниците, залитане, падане, жълтеница, аборт, отслабване, нервни смущения. Смъртността достига до 30% от засегнатите.

При свинете клиничната картина е различна. Най-тежко боледуват новородените. Температурата им достига до 41-42 градуса, появява се диария, жълтеница, схванат вървеж. С напредване на болестта кожата се сбръчква, настъпва залежаване, кома и смърт. При по-големите /2-3-месечни прасета/ изходът е благоприятен, а смъртността достига до 2-3%. При бременните свине единственият признак са късните аборти, достигащи до 64% и раждането на мъртви и нежизнеспособни приплоди.

При кучетата са наблюдават две форми. Първата е известна като инфекциозна жълтеница и се среща при младите кучета. Смъртността достига 40-60% още в първите дни на заболяването. При възрастните кучета болестта се нарича тиф. Протича също с жълтеница, запек, кръвоизливи от устата и носа. След 10-15 дневно боледуване голяма част от заболелите умират.

Човекът боледува тежко и по-леко, а болестта е известна като водна треска. Хората се заразяват
при работа в блатисти местности, при къпане и пиене на заразена вода, мляко или месо от болни животни или допълнително заразени. Заболяват най-вече децата и работещи при такива условия.

Инкубационният период продължава от 2 до 19 дни. Болестта започва с втрисане, повишена до 39-40 градуса температура, изчезване на апетита, обща отпадналост, силни болки в мускулите, предимно на кръста, корема и прасците, гадене, повръщане, диария. Лицето на болния е оттекло и зачервено, езикът е покрит с белезникав налеп. Към 10-я ден температурата спада бавно, но общото състояние на болния е тежко.

В 50-90% от случаите се появява жълтеница, а черният дроб е болезнен и увеличен. Кръвното налягане е понижено, а в тежки случаи възниква остър колапс Поради засегнатите бъбреци диурезата достига 3 до 5 литра урина за денонощие. Нерядко се появяват симптоми на менингит, главоболие, халюцинация, гърчове, кома. Оздравяването продължава дълго време, а не са изключени и рецидиви.

Ако болестта бъде установена своевременно, лечението е успешно. Прилага се хиперимунен серум, антибиотици и симптоматична терапия за усилване на болния организъм.

От профилактична гледна точка най-важни са:

  • Унищожаване на гризачите;
  • ограничаване и ликвидиране на болните животни /главно свине/;
  • опазване на откритите водоеми от замърсяване и заразяване;
  • опазване на държавните граници от внасяне на екзотични серотипове лептоспири.

 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close