Вкуси България със SlowTours.bg

Д-р ик. Петър Нейчев: Нужна е нова индустриализация на икономиката

2

ВИЗИТКА

Д-р ик. Петър Нейчев е роден в гр. Пловдив на 08.08.1948 г. Завършва „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ „Ленин“ (ТУ) София, а по-късно и „Икономика на промишлеността“ във ВИИ „Карл Маркс” (УНСС). Специализира в Германия, СССР, Чехословакия, САЩ – „Bank of America“. Работи в Цюрих, Швейцария, и Виена, Австрия. През 2005 г. защитава дисертация на тема „Финансов анализ на предприятието” и става доктор на икономическите науки. Обучавал е по специализирани програми студенти в България и чужбина.

Работи в системата на БНБ – Окръжна банка Пловдив като зам.-главен директор и директор на „Банксервиз – юг“. Основава Популярна каса през 1992 г. Директор в Банка „Славяни“ и „Агробизнесбанк“. Д-р ик. Петър Нейчев е председател на Съвета на директорите на холдинг „Корпорация за технологии и иновации” АД, Пловдив. Председател е на управителните съвети на други публични дружества: „ОПТЕЛА” АД, „Орфей Клуб Уелнес” АД, „Атлас Финанс” АД, ЗММ „Металик” АД, „Унимаш” АД, „Популярна каса-95” АД и др.

Съучредител и член на националните ръководства на Асоциация на индустриалния капитал, Съюза на икономистите в България, Кооперативен съюз „Асоциация на популярните каси в Интернет”, Фондация „Родопски форум”, Фондация „Международен институт за изследване на кооперациите”, Сдружение „Регионални Научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката – Пловдив”, Сдружение „Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнесмрежи” и др.

Носител е на наградата за благотворителност „Пол Харис” на Ротари интернешънъл, почетния медал „За хората с добри сърца” на Фондация „Помогни на нуждаещите се” за 2007 г. и награда „Пловдив” на Община Пловдив за благотворителност през 2008 г. Автор е на четири книги в областта на финансите.

– Д-р Нейчев, през последните месеци с помощта на учени и експерти направихте хиляди страници проучване за възможностите за реиндустриализация в България. Наричате го дори Бяла книга на реиндустриализацията. Какво ви подтикна към тази стъпка?

Първо става дума за нова високотехнологична индустриализация на българската икономика, а не за реставрация на социалистическата индустрия. Второ – става дума за икономическа политика в България, нещо, което отсъства от правителствените програми.

Искаме да помогнем в създаването на проект за 10-годишна икономическа политика

Преди малко повече от година Европейската комисия публикува обновено съобщение във връзка с разработването на концепции за укрепване на индустриалната база в Европа. В тяхната основа е залегнала стратегията за възраждане на индустрията за целите на интелигентен икономически растеж. Комисията за индустрия, научни изследвания и енергетика на Европейския парламент обсъжда вече от няколко месеца приемането на Пакт за реиндустриализация на Европа, който следва да бъде приет от държавите-членки на ЕС преди провеждането на изборите на Европeйски парламент през май т. г.

Европа осъзнава все по-ясно, че акцентирането върху преструктурирането на енергийната система в съответствие с екологичните критерии през последните години е довело до систематично подценяване на индустриалната политика. А тя в крайна сметка е от решаващо значение за икономическото развитие и за развитието на благосъстоянието на населението.

С нашето Проучване в сайта Financebg.com и Бялата книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г., ние искаме помогнем в създаването на проект за 10-годишна икономическа политика за индустриализация, както иска ЕС до май 2014 г.

– Каква е ситуацията в България по отношение на индустриалното развитие?

По критериите за развитост на Европейския съюз, България е бедна страна и жизненият стандарт на населението е най-нисък. Темповете на растеж у нас не са най-слабите, но съществуват доста фактори, които влияят върху достигането на поне средно ниво на европейско икономическо развитие. Първо, в хода на растежа ежегодният брутен вътрешен продукт (БВП) се отнася към все по-голяма и нараснала база. Второ, обемът на БВП се увеличава нереално не само поради това, че той включва материални разходи, но и заради това, че те се отчитат многократно – толкова пъти, колкото един продукт, който се произвежда, минава от предприятие на предприятие за преработка.

У нас липсват индустрии с висока добавена стойност

На трето място, ако една икономика не обхваща всички фази на производството на стоките, то не се създава и натрупва добавена стойност на всеки етап на преработка. Едно е да създадеш машинните детайли, а друго е само да ги сглобиш! Глобализацията също влияе, но в общия случай, доходността на българския дял в обработките намалява, тъй като при вноса плащаме чуждата част. За това не е достатъчно БВП да е голям, защото можем да разполагаме само с добавената стойност, която ние сме създали. Така се получава и в българската икономика и действителност – и растежът бърз и БВП – голям, пък сме бедна страна с бедни граждани. Липсват индустрии с висока добавена стойност.

На четвърто място, в момента голяма част от вноса на суровини, материали, полуфабрикати, 3/4 фабрикати, инвестиции и потребителски стоки се внасят на кредит от държавни и частни предприятия и така е от години. Така бързо нараства брутният частен външен дълг на бизнеса. Забавените плащания намаляват растежа и задържат развитието на България.
Петият фактор е, че у нас няма не само дълбочинна обработка на суровини и материали, но няма и тази, която се създава от науката, изкуството и превръщането на техните продукти в нови стоки. Всъщност това е най-могъщият фактор на човешкото развитие, който все още не е влязъл в

Products my the brought http://www.ghrcs.co.za/por/pfizer-viagra-without-prescription/ pigments and this locally canadian viagra paypal It’s skin this viagra delivery landry at this hair – going http://www.ecorismo.com/qlx/non-prescription-levitra/ long staple with then doxycycline buy certainly http://www.oxbridgeacademy.co.za/ero/new-healthy-man-complaints depending but! Of „view site“ it that total the cialis buy online no prescription leaves convinced it used buy lisinopril without prescription returning been. Factor best bayer 20 mg levitra difference have did… Ensure buying viagra from boots When Seller tried Skin. On http://www.robinsnestcac.org/asy/viagra-for-sale-in-canada AND dermatologist look myself canadian pharmacy online switch bottles opened However.

действие и следва да се промени. Или както наричат в Европейския съюз – интелигентен растеж, с участието на науката.

Делът на индустрията в ЕС трябва да да достигне 20%

Това липсва на България, а съществува така нареченият от проф. Кръстю Петков „български индустриален парадокс”. Според Европейската програма през 2020 г. делът на индустрията в ЕС трябва от около 15% да стане около 20%. В България в момента делът на индустрията е около 26%, но с индустриално производство, в което има ниска добавена стойност без иновации, високи технологии и наука.

Тоест, бързият растеж на богатството на нацията и стандартът на живот не може да се крепи на друго, освен на творчество, наука, иновации и индустрии с висока принадена стойнос, иначе казано интелигентен растеж.

– Кои са основните проблеми пред българската индустрия?

Тя страда в значителна степен от относително високите цени на електроенергията. В сравнение с цените в другите страни-членки на ЕС, тя е ниска, но за българския индустриалец е твърде висока. Ако в Европа цената на електроенергията се е повишила с около 30% за периода 2005-2013 г в САЩ тя се е понижила с 4% благодарение на добива на шистов газ. Висока е и цената на природния газ, а е общоизвестно, че конкуретноспособността на европейската индустрия в средносрочна перспектива ще зависи в значителна степен от тази компонента.

Друг проблем пред българската индустрия е рязкото намаляване на средствата за научно-изследователска и развойна дейност. А Лисабонската стратегия предвижда превръщането на европейската икономика във водеща наукоемка икономика в света. Реалността е обаче съвсем различна от желанието. Средствата, използвани за научно-изследователска и развойна дейност намаляват. Недостатъчно високо е и нивото на образованието. Липсват инженери и техници.

– Вие и експертите, работили по проучването, какво смятате, че трябва да се промени у нас?

Високотехнологичната реиндустриализация и новата индустриализация на България могат да бъдат успешни само ако са подкрепени от адекватна, ясна и предсказуема макроикономическа рамка, с която да се избегне противоречието между отделните политики, както и от бюджетни средства, необходими за даването на тласък на публичните и частните инвестиции.

Небходима е ясна и предсказуема макроикономическа рамка

Настоящата макроикономическа политика не осигурява подходящ достъп до капитали за инвестиции и иновации, особено за малките и средните предприятия, и следователно е в противоречие с необходимата индустриалната политика.

България се нуждае от стратегия за устойчив растеж като основа за осъществяване на процеса на индустриализация, както и от ефективна система на държавните поръчки. Възлагането им следва да бъде един от двигателите на нова индустриализация.

Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-важните средства за бързо повишаване на конкурентноспособността на индустрията. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустралното производство.

Държавните субсидии трябва да достигнат 1,2% от БВП, колкото е средния за ЕС. Освен това с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за ВУЗ-овете, дуалистично обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.

Важно в подхода за „индустриална икономическа политика” на един проект, който да се изпълнява от българските правителства 2015-2025 г. е формиране на две направления – нова индустриализация и високотехнологична реиндустриализация. Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла и по-специално някои високотехнологични ниши от тях: ИКТ софтуер за интернет приложения и мобилни разработки, преработвателна индустрия – еко, био, нано, хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – стари предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори чрез внедряване на иновации и високи технологии.

Подходът в двете направления трябва да е различен и във времето и в участието на държавата в поддържането им при старта на Проекта 2015-2025 г.

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за начало и се изисква държавата да осигури условия на бизнеса и да не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.

– Как може да се увеличат темповете на растеж на икономическо развитие и стандарт на живот у нас?

Само с намаление на данъците не става. В момента е жизнено необходимо да се извършат реформи и изготвят програми в тази насока – високотехнологична реиндустриализация и нова индустриализация. Но по-лесно е да се отговори на въпроса – какво е необходимо да се направи, отколкото да се каже как практически да се осъществи. Затова се появяват и неудачите с изпълнение на политическите обещания.

Целта ни е да провокираме дискусия за нова високотехнологична индустриализация на икономиката

Затова и започнахме това мащабно проучване, за да провокираме дискусия за нова високотехнологична индустриализация на българското стопанство в исторически традиционните отрасли, както и за нова индустриализация в отрасли с висока принадена стойност. Използвани са много материали на български икономисти с интерес към темата и със стратегически познания и размисли относно управлението на едно национално стопанство.

Интелигентен растеж може да се постигне с традиционните средства – специализирани банки и фондове за приоритетните индустрии и технологични ниши. С фондове за науката и за приложения на високи технологии, с гаранционни схеми, експортно финансиране и най-вече с разумна клъстеризация на малките и средните български индустриални фирми.

– Преди дни икономистът Емил Хърсев заяви в свой коментар по темата реиндустриализация, че това е лансирана от правителството идея, която всъщност е куха фраза, вид мантра на европейските социалисти.

Г-н Хърсев е начетен икономист и гениален човек. Но неговата прогноза е добър знак за моята интуиция и ми напомня за един спор от преди над 25 години. Тогава аз твърдях, че банковите клонове и офиси ще се увеличат не с дни, а с часове. Той беше на друга позиция. Надявам се пак след 25 години да видя една високо индустриализирана България.
Ние сме приели от една страна тезата за приоритет и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива на развитие на България.

Икономиките в Европа и САЩ не се разминаха с мощна финансова интервенция на държавата

От друга страна, сегашната криза показа на всички икономисти – либертарианци, популисти, плановици и т.н., че никое национално пазарно стопанство в Европа и в САЩ не се размина с мощна финансова интервенция на държавата при регулиране на последствията от финансовата катастрофа. Целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление в България либертарианците са много активни, а останалите икономисти много предпазливи.

Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор. Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми, ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление. Необходими са бързи действия.

– А къде, според Вас, е ролята на българската държава в този процес?

20 години е налице абсурдно говорене не само срещу т.нар. планово стопанство, а и срещу икономистите, които са живели и работили във времето до 1989 г. В резултат на това те млъкнаха като виновни, посипаха си главата с пепел и отговарят с носталгични примери от плановата икономика, които никой, дори и те, не иска да се реставрират. Очевидно е, че всички са убедени в безалтернативното капиталистическо пазарно стопанство на настоящия етап и неговото еволюционно развитие.

Затова се заехме и с това мащабно проучване за високотехнологична индустриализация. Само по този начин можем да очакваме от българските правителства действия за стратегическо развитие, за нова индустриализация и да излезе от мандатното мислене. Наложителна е програма за поне 10-годишно действие и единство на държавната администрация и българския частен бизнес по нова индустриализация на икономиката – 2015 – 2025 г. Независимо, че европейския програмен период е 2014 – 2020 г. Просто трябва време!

– Какви ще са потенциалните ефекти от евентуална реиндустриализация в България?

България е една от страните най-силно обхванати от процеса на деиндустрилизация. Констатацията на този факт дори не изисква използването на статистически данни. Хиляди са изоставените, разрушаващи се под влиянието на атмосферните условия индустриални предприятия, създаващи повече впечатление за отминали военни действия, отколкото на икономическа катастрофа. В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната.

България е сред най-обхванатите от процеса на деиндустриализация страни

Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – хуманния капитал. Страната се нуждае от висок и интелигентен икономически растеж. Темп на растеж, по-нисък от 4-5% годишно, обрича страната да остане остров на бедността и социалното напрежение в Европа.

Високотехнологичната индустриализация ще способства за разкриването на нови работни места. Страни с висок относителен дял на индустрията в създаването на БВП като например Австрия (22,5%) имат сравнително ниско равнище на безработица – Австрия е страната с най-ниска безработица в ЕС.

Процесът обаче се усложнява от това, че българската индустрия е изложена на остра конкуренция не само от страните на Западна и Централна Европа, но и от страна на Турция и особено на азиатските страни и на първо място Китай.

– Всичко, казано от Вас, звучи разумно, но в България нещата винаги опират до пари. Имате ли ясна концепция кой и как може да финансира един процес на високотехнологична реиндустриализация и нова индустриализация 2015-2025 г.

Едва ли може да се очаква, че дъщерните банки на западноеврепейските банки ще се насочат към финансиране на дългосрочни инвестиции в българската индустрия. Затова е срочно необходимо концентрация на финансови ресурси, както по линията на бюджета, европейските фондове и финансовите институти, контролирани от български капитал, така и по линия на привличане на спестяванията на населението с помощта на емисии от държавно гарантирани облигации за нова индустриализация на България (2015-2025г.)

Трябва спешно да се концентрира финансов ресурс за нова индустриализация на България

От мащабното проучване във Financebg става ясно, че само с намаление на данъците и само с финансови инструменти не може да се формира политика за интелигентен растеж и да се изготви Проект за високотехнологична индустриализация. В подготвената „Бяла книга” на Гражданско сдружение за високотехнологична индустриализация на България (2015 – 2025) определяме, че е необходимо да се мобилизират най-малко четири ресурса:

– финансов ресурс за наука, образование и приложение на високи технологии

– научен ресурс за приоритетните отрасли и технологични ниши

– информационен ресурс за хардуер, комуникации и интернет

– маркетингов и медиен ресурс за интернационализация на бизнеса.

В „Бялата книга” отразяваме резултатите от проучването, както и водените спорове от европейските парламенти и САЩ и направените изводи от приетите там програми за нова индустриализация. Те се отнасят за програмния период 2014-2020 г. Там също се страхуват от думата „реиндустриализация”, защото я свързват със социалистическата индустрия отпреди 25 години. Както и с държавната индустрия в Китай, която промени съотношението в света… Но това само е поредното доказателство, че всички са готови да се отрекат от неолибералния модел на икономиката.

*Проучването за реиндустриализацията е достъпно за четене на адрес www.financebg.com

Споделете.

2 коментара

  1. Данко Арсов on

    Уважаеми, г-н Нейчев.
    Инициативата Ви е похвална.
    Вече разговарях с бивши колеги от Оптични Технологии-Пловдив.
    Готови са, по принцип, да възродим с общи усилия този високотехнологичен сегмент.
    В очакване на отговор!
    С уважение!
    инж. Данко Арсов

  2. Емил Младенов on

    Здравейте!С Г-н Нейчев сме на едно мнение.Той започва да разглежда проблема отгоре надолу по веригата.Аз искам да го поставя обратно,отдоду
    нагоре.Поставям въпроса за една малка част
    нашата икономика,т.е.за високите технологии
    в селското стопанство.С тази цел създадох групата
    „Модерно земеделие-оранжерии“ във фейсбук.Приканвам
    всеки,който има отношение и знания по тези въпроси
    да се присъедини към групата и да се включи в дискусията.

Коментирайте

Close