Caryx

Ебру – рисуване върху вода с четки от розов храст и конски косъм

0

Ебру – изкуството за рисуване върху вода и прехвърляне на изображението на хартия, плат или друга основа, използва само естествени материали от природата. Четките се изработват от изсъхнал клон на розов храст, а върхът им е от конски косми. За образуване на въздушни мехурчета – доста ефектна техника при оформянето на фигурите, се използва бъз, а гребенът, с който се дооформя рисунката, се изработва от гладка дървена дъсчица, за която се захващат игли.
Ебру
Боите са с минерален произход, като се добиват от природни цветни камъни и пръст, а също и някои неразтворими във вода пигменти от растителен произход. Хартията трябва да попива добре, като най-използвана е хартията, получена от дървесна каша. Техниката ебру от векове е популярна в ислямския свят, в Източна и Централна Азия. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина, а има само най-обща представа за композицията ѝ.

Демонстрация на древното изкуство ебру в Културен център „Тракарт“ в Пловдив направи на 5 и 6 март доц. Шемседдин Зия Даглъ, преподавател по графика във Факултета по изящни изкуства към университета „Акдениз“, Анталия.

Боите първо се стриват върху мраморна плоча с камък и праховете се размесват с вода. За да стане сместа по-плътна и да не се разлива много във водата, към нея се прибавя жлъчен секрет от добитък. Когато се получи кремообразна консистенция, теса готови за употреба.

Ваничката се пълни с вода, в която се разтваря растителната смола китре. Добива се от тревистото растение орлови нокти, което се среща в почти всички региони на Турция, а също и в Иран и други азиатски страни. Чрез него течността става лепкава и плътна и заприличва на полупрозрачно платно, върху което с помощта на четките художникът разпръсква боите капка по капка. След това с гребена и бъза боите се издърпват в различни посоки и им се придават разнообразни форми. Накрая готовата нарисуваната картина се покрива с хартия или парче плат и по този начин се прехвърля върху нея.
Ебру
Смята се, че името на изкуството eбру произлиза от персийската дума за „водна повърхност“ âb-rû. Повечето историци и изкуствоведи са на мнение, че ебру се заражда през ІХ век на територията на Тюркистан. Оттам то прониква в Иран, а след това и в Османската империя, където окончателно придобива цялостен и завършен вид като техника, материали и концепция за изпълнение. В периода на Османската империя се е смятало за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е имал таланта и търпенето да владее.

Първият художник, чието име става известно като майстор на фигуралните орнаменти върху водната повърхност е Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. Най-старото запазено ебру е от 1554 г. Най-старият труд за ебру на турски език е от 1615 г. – малката книга „Тертиб-и Рисале-и Ебри“.

От Турция образци на това изкуство се разпространяват в Европа под названието „турска хартия“, а през 20-ти век към него започват да проявяват интерес и в САЩ. В самата Турция то и до днес е толкова популярно, че почти във всеки по-голям град и регион на страната има курсове по ебру.

В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар наглед да изглежда просто и лесно. При него не може да предположи точно каква шарка ще се получи и рисункът е неповторим. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.

Ебрутистите мюсюлмани, следвайки традициите на ислямското изкуство, са създавали всевъзможни композиции от флорални, природни и други декоративни елементи, но най-често срещаните фрагменти са лалето и розата. С лалето художниците са изразявали своята любов към Всевишния Аллах (в ислямската култура лалето е символ на Аллах), а чрез розата – своята привързаност и обич към Пророка Мохамед (розата се смята за символ на Пророка).
Ебру
С тази техника майсторите изразявали уникалността на природата, многообразието и променливостта на заобикалящия ни свят. Сложната и неочаквана плетеница от форми и цветове била като застинало отражение на сложността и неочаквания ход на човешките мисли. Според тях необятната и непознаваема вселената можела да се вмести в рамките на една рисунка, вдъхновена от неочакваните проблясъци на неограничаваното от нищо творческото въображение.

В миналото ебру е намирало място в много ограничени сфери. Отначало тази техника се е използвала за рисуване само върху хартия. Била прилагана предимно за декориране на листовете, които са служели за официална кореспонденция, за украса на страници и корици от Корана или поетични стихосбирки.
Ебру
Понякога се получавали много интересни и красиви мотиви, използвани и като картини. По-късно като повърхности за отпечатване започнали да се използват платове, предимно коприна, и глина.

Днес изкуството ебру има доста по-широка употреба. Използва се за украса на стените в домовете, на бюра, понякога даже и по възглавници и завивки на легла. Украса, направена с техниката ебру, може да се види и върху керамични и порцеланови съдове, върху уникални поздравителни картички. Напоследък художниците в християнските страни прилагат това изкуство и за боядисване на великденски яйца.

Споделете.

Коментирайте

Close