Агроновините Новини за земеделие и храни
Глобалният пазар на винен туризъм е във впечатляваща траектория, като прогнозните данни за 2024 г. са за приходи от близо 96 млрд. долара. Това представлява комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) от 13,2% през прогнозния период, отразяващ нарастващият потребителски апетит за уникални изживявания при пътуване, които преплитат винената култура с гастрономията и местните традиции. Очакванията са приходите от винен туризъм до 2034 година да достигнат 332,53 милиарда золара. Данните на Future Market Insights (FMI) са от края на ноември и бяха оповестени от Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) по време на конференцията „Виненият образ на България: идентичност и послания“ в столицата.
Тази прогноза се основава на нарастващата нужда на потребителите от автентични туристически преживявания, които да преплитат винената култура с гастрономията, местните забележителности, традиции и досега с културата на общността, коментира Христова. По думите й, и у нас процесите за позитивни, като вече 80 от общо винарски изби предлагат винен туризъм.
Фактори, които стимулират растежа на индустрията на винения туризъм
Потребителско търсене на уникални изживявания
Днешните туристи 0търсят завладяващи изживявания, които надхвърлят традиционното разглеждане на забележителности. Виненият туризъм и кулинарният туризъм предлагат практически дейности, които позволяват на посетителите да се ангажират дълбоко с местните култури. Виненият туризъм включва обиколки на лозя, дегустации на вино и съчетания на вино и храна, докато кулинарният туризъм се фокусира върху изследване на регионалните кухни чрез уроци по готвене, дегустации на храни и изживявания за хранене от ферма до маса. Заедно те осигуряват богата културна връзка и по-дълбоко оценяване на местните традиции.
Дигитална трансформация
Подобрените дигитални инструменти и платформите за онлайн резервации улесниха потребителите да планират своите винени пътувания. Възходът на социалните медии също играе решаваща роля в популяризирането на винарските региони, със зашеметяващи визуални ефекти, които привличат по-млада демографска група.
Нововъзникващи дестинации
Докато утвърдени региони като Франция, Италия и Испания продължават да доминират, нововъзникващи дестинации като Молдова, Грузия и Хърватия набират популярност. Тези страни използват своята уникална история и традиции във винопроизводството, за да привлекат международни туристи.
Здравословно съзнание
Тенденцията към умерено пиене доведе до повишен интерес към качеството пред количеството. Виненият туризъм насърчава този начин на живот, като предлага дегустации на първокласни вина и образователни преживявания за ползите за здравето от умерената консумация.
Намаляват площите с винени лозя и обемите на произведеното вино
Докато изнесените на конференцията данни за винения туризъм бяха обнадеждаващи, то не така стоят нещата с производството и износа на вино. Площите с винени лозя в България намаляват от 67 000 хектара плез 2018 г. до 62 000 хектара през 2023 г., което е спад с близо 5 на сто. Площите намаляват и в традиционно винени държави като Испания (1%), Франция (0,4%), Португалия (5,8%), Аржентина (1,1%), Чили (5,60%), а държавата с най-голям растеж на площите в света е Русия с ръст от 4 на сто и насаждения от 105 000 хектара.
През миналата година световното производство на вино се оценява на 237 милиона хектолитра, което и значителен спад от близо 10%, в сравнение с 2022 г. Обемът е най-ниският от 60 години насам. Според OIV, резкият спад може да се дължи на комбинация от неблагоприятни климатични събития, включително ранни слани, обилни валежи и суша, съчетани с широко разпространени гъбични заболявания. Тези фактори сериозно повлияват обема на реколтата в основните винопроизводителни региони както в Северното, така и в Южното полукълбо.
Винопроизводството в ЕС през 2023 г. се оценява на 144,5 милиона хектолитра, което представлява рязък спад от 10,6% (17 mlhl) в сравнение с 2022 г. Това го поставя като втория най-нисък производствен обем, регистриран от началото на века. Световното потребление на вино през 2023 г. се оценява на 221 mhl, което бележи спад от 2,6% в сравнение с 2022 г. Ако тази оценка се потвърди, това ще означава най-ниския регистриран обем от 1996 г. Спадът в световното потребление на вино следва сравнително стабилна траектория от 2018. Няколко фактора допринасят за тази тенденция, като сред тях са COVID пандемията, която силно засегна пазара в Китай, конфликтът в Украйна и др.
През 2023 г. ниските производствени обеми в южното полукълбо, високите средни експортни цени и отслабеното международно търсене значително повлияват глобалния обем на износа на вино, който намалява с 6,3% до 99,3 mlhl, най-ниското регистрирано ниво от 2010 г. Най-големият принос за този спад в света имат Чили (-1,5 mhl), Южна Африка (-0,9 mhl), Франция (-0.8 mhl), САЩ (-0.7 mhl), Нова Зеландия (-0.7 mhl) и Аржентина (-0.7 mhl). Въпреки спада от 4,7% в сравнение с рекорда от 2022 г., глобалната стойност на износа на вино през 2023 г. достига 36,0 милиарда евро, втората най-висока стойност, регистрирана някога.
Ceвepнa Maĸeдoния вeчe изнacя близo 4 пъти пoвeчe винo oт Бългapия
През 2023 г. Италия, Испания и Франция са изнесли 54,9 млн. хектолитра вино, което представлява 56% от световния винен експорт. Всяка от тези страни обаче отбеляза спад в обема на износа в сравнение с предходната година: в Италия е 21,4 mhl (-1,0%); Испания – 20,8 mhl (-6,6%); а износът на Франция е намалял до 12,7 милиона хл (-5,8%).
България изнася по-малко вино дори от Северна Македония, чийто експорт надхвърля нашия четири пъти. Макар че гoдини нapeд страната ни e cpeд нaй-гoлeмитe изнocитeли нa винo в cвeтa, от близo 2 дeceтилeтия гyби пoзиции, показват изводите от ceĸтopeн aнaлиз нa Бългapcĸaтa cтoпaнcĸa ĸaмapa (БCK).
Oт 1961 г. cтpaнaтa e cpeд пъpвитe 15 дъpжaви изнocитeли пo тoзи пoĸaзaтeл, ĸaтo пpeз 1975 г. зaeмa дopи чeтвъpтo мяcтo в cвeтoвнaтa ĸлacaция. Зa cъжaлeниe тeндeнциятa pязĸo ce oбpъщa пpeз пocлeднитe близo 20 г. и cлeд 2007 г. cтpaнaтa ни eжeгoднo гyби пoзициитe cи нa тoзи пpecтижeн пaзap. Фaĸтът, чe бългapcĸия изнoc нa винo нaмaлявa e пoдĸpeпeн oт митничecĸaтa тapифнa пoзиция „2204 Bинa oт пpяcнo гpoздe“, пo дaнни нa cвeтoвнитe външнoтъpгoвcĸи дaнни.
Зa пepиoдa мeждy 2003 г. и 2022 г. cтpaнитe oт EC yвeличaвaт c 50% ĸoличecтвoтo нa изнeceнoтo винo, а бългapcĸият дял oт ĸoличecтвoтo изнoc нa цeлия EC27 oт 2.3 % пpeз 2005 г. cпaдa нa 0.2 % пpeз 2022 гoдинa. B cтoйнocтнo изpaжeниe, бългapcĸият изнoc нa винo нaмaлявa oт 86.5 млн. eвpo пpeз 2007 г. дo 16.8 млн. eвpo пpeз 2022 г. По данни на OIV, цитирани по време на конференцията, страната ни е изнесла под 500 хектолитра вино през 2023 г.
