Близо 100 винарски изби в България вече предлагат винен туризъм

0

Близо сто от регистрираните у нас 282 винарски изби се занимават с реален винен туризъм. Този вид туризъм у нас е в начален етап на развитие, но все повече винарни са отворени за туристически посещения, а интересът към винения туризъм расте.

Това са част от изводите в анкетно проучване за състоянието на винения туризъм в България през 2020 г., проведено от винени експерти в периода 24 март – 7 май тази година, и публикувано от winetours.bg. То обхваща близо половината от винарските изби в Долината на Струма, Дунавската равнина и Черноморието, които предлагат винен туризъм.

Къде е мястото на винения туризъм в страната?

Ако 2020 г. се затвърди като най-лошата за българския туризъм след влизането ни в ЕС, къде е мястото на винения туризъм и дали той може да се позиционира в цялостния туристически пазар на страната? резултатите от анкетата показват, че на определени места виненият туризъм има своите конкурентни предимства, което се дължи на регионалната сплотеност на винарите.

ЛозяТакива са примерите от Долината на Струма, Южен Сакар и Североизточна България, където има частни инициативи за обща реклама, създадени са туристически карти и е набелязан цялостен подход за отличаване на регионалните особености.

При избите в района на Пловдив инициативата е публично-частна с активно партньорство между тях и община Пловдив. Избите покрай Черноморието разчитат предимно на летния морски туризъм, за да реализират продуктите си, а в и в Северозападна България са обезсърчени от развитието на туризма в своя район.

Какви услуги се предлагат във винения туризъм?

В основата на винения туризъм стои обиколка на избата с дегустация на вино. 2/3 от избите добавят обиколка в лозовите масиви, а една трета от тях могат да предложат и настаняване. Все още в категорията на екстрите са лекция с енолог, посещение на ампелографска сбирка, пикник в лозята, джип сафари. Най-комплексни изглеждат услугите в Тракийската низина и Долината на Струма, а с по-голям потенциал за развитие са винарните по поречието на Дунава.

Все повече изби се стараят да предлагат дегустация на вино в комбинация с местна храна. Десет на сто от анкетираните изби планират да добавят това към пакета си с услуги през тази година.

Откъде идват любителите на винения туризъм?

Масово избите в страната посрещат до 20 души седмично, което прави около 1000 гости годишно. Някои изби в Тракия имат малко по-добри показатели, по-лоши са резултатите при избите в Дунавската равнина. Едва шест изби в проучването съобщават, че посрещат повече от 5000 души годишно.

Все още преобладават българските гости спрямо чуждестранните, но в района на Черноморието се наблюдава обратната тенденция. При избите в Долината на Струма има само една винарна, която отчита по-висок дял на чуждестранните туристи.

Продажбите на вино като ефект от винения туризъм

Две трети от винарските изби постигат 10% от оборота си, благодарение на продажбите на вино на място в избата. Всяка четвърта изба достига продажби около и над 20%, а няколко изби по Черноморието декларират доста повече.

Всеки посетител на винарска изба у нас средно оставя между 10 и 50 лв. Средната похарчена сума е около 20-25 лева, като 1/4 от гостите са склонни да оставят повече от 50 лева, а понякога и над 100 лв. за услуги и покупки на вино.

Ролята на малките винарски изби

Малките и средни винарски изби са гръбнакът на винения туризъм в България. Те постепенно правят нови вложения в хотелска част и допълнителни услуги. В условия на криза обаче виненият сектор е особено уязвим, като това се отнася най-вече за малките изби.

Според анкетното проучване, макар че в много части на България като Долината на Струма, Сакар и по поречието на река Дунав виненият сектор е важна част от местната икономика, ако кризата продължи, ще има свиване на потреблението и преминаване на виното в по-нисък ценови сегмент.

Споделете.

Коментирайте

Close