Caryx

Илия Годев: 21 села ще защитят Смилянския фасул в ЕС

0

– Г-н Годев, ще има ли скоро Смилянският фасул регистрация по европейските схеми за качество на селскостопанските продукти и храни, така че да се прекрати порочната практика по предлагане на примерно китайски боб като смилянски?

В момента Смилянският фасул има защита в Патентното ведомство. Тя е направена през 2007 г. от местния хотелиер Банко Митевски и движението „Slow Food“ и впоследствие чрез местната взаимоспомагателна кооперация в Смилян е удължена до 2024 г. Производителите декларират засетите площи, кооперацията ги верифицира и им дава етикет.

Все още има паралелна регистрация на земеделски продукти и храни в Държавния регистър на Патентното ведомство и в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, макар ЕК е на мнение, че националната защита на географските указания в България не е съвместима с правилата на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Практически Смилянският фасул в момента има национална защита, но не и европейска, затова работим за вписването му като географско означение и запазено наименование в Европейския съюз.

– Какви конкретни стъпки сте предприели в тази посока?

Вече имахме няколко предварителни разговора с Министерството на земеделието, храните и горите и в момента опресняваме източниците и събираме допълнителна информация за досието на Смилянския фасул.

Имаме документи, че първите данни за този фасул са отпреди 250 години. Преди повече от век „Цариградски вестник“ подчертава качествата на Смилянския боб като храна, желана на всяка трапеза.

Най-рано документираният запис е за продоволствията, събирани за войската през 1943 година, където е записано, че местното население е дарило дребен Смилянски фасул. По-късно, в края на ХХ век, „Балкантурист“ утвърждава в курорта Пампорово наименованието Смилянски фасул като предястие.

– Колко души работите по защитата на Смилянския фасул в ЕС?

Учредяваме сдружение на местни хора, което да направи защитата и се надяваме до средата на март то да е факт. В подготовката получаваме сериозна подкрепа от д-р Десислава Димитрова, официален представител на движението „Slow Food“ за България, и от екипа на българския евродепутат Момчил Неков, член на Комисията по земеделие към Европейският парламент. Предполагам, че впоследствие, когато хората видят какви позитиви носи европейската защита, към нас ще се присъединят още производители.

Кметът на Смилян Чавдар Червенков: При нас всеки гледа Смилянски фасул

Всеки жител на село Смилян сее Смилянски фасул за собствени нужди. Има около двайсетина семейства, които го отглеждат върху по-големи площи. Производството на Смилянски фасул е много трудоемко – напролет земята се оре, сее се между Гергьовден и края на май, тори се с естествен тор.

Все още няма технология за механизираното му отглеждане. Засява се в съседство с картофи, цвекло или тикви, което спомага за по-доброто опрашване.

Смилянски фасул

Смилянски фасул

Смилянският фасул вирее в района на село Смилян, както и в селата по горното поречие на Арда, благодарение на специфичните почвени условия, високата влажност на въздуха, обусловена от близостта на реката, температурните граници и качеството на водата.

Именно те дават прочутия вкус на нашия фасул. Известни са две основни разновидности: едър, при който цветът на бобените зърна е бял и пъстър, вариращ от черен до светлолилав.

Традиционно тази форма на смилянския боб се използва основно за салати и за паниране. При дребния боб зърната са значително по-ситни, като преобладават светлокафявите зърна с тъмнокафяви и почти черни ивици.

Защитата в Патентното ведомство се отнася до отглеждането на Смилянски фасул в осем землища – Смилян, Кошница, Бяла река (община Рудозем), Могилица, Арда, Бяла река (община Смолян), Горна Арда и съставните й махали. Искаме европейската защита да се разшири до 21 землища, където стопаните също да могат да произвеждат Смилянски фасул и интересите им да са защитени – това са Полковник Серафимово, Турен, Киселчово, Чокманово, Пещера, Кремене, Потока, Бориково, Черешово.

На юг са Липец, Сивино, Горово, Чеплят, Букаците, Вълчан, Змиево. Искаме в сдружението да се включат и ресторантьори от тези землища, за да може след защитата хората, които си поръчват в ресторант Смилянски фасул, да са сигурни, че наистина консумират Смилянски фасул, а не някой ерзац. В началото на октомври предстои среща на членовете на сдружението.

– След като получите защита по европейските схеми за качество, планирате ли преработка на Смилянския фасул, така че да получите добавена стойност?

Твърде рано е все още, но има идея да се закупи обща пакетажна линия, която да позволи на всички производители да пакетират фасула си на място преди да го реализират на пазара.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close