Пармиджано ТТИП

Джеймс Мюлхерн: Подходът на ЕС към географските означения може да осуети ТПТИ

Един от най-спорните аспекти на продължаващите преговори за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ е въпросът за европейската система на географските означения (ГО), особено що се отнася до млечния сектор.

Европейската комисия твърди, че географските означения са от съществено значение, не само като знак за качество и за защита срещу фалшифициране, но и като гаранция за местните общности, произвеждали тези продукти в продължение на много години, че ще продължават да се ползват от стойността на тези продукти.

Но изглежда сред търговските партньори има нарастващо недоволство към подхода на ЕС към географските означения и САЩ са най-директни в критиките си.

И двете групи – и американските сенатори, и около 177 членове на Долната камара, призоваха преговарящите от САЩ да отхвърлят включването на географските означения в трансатлантическия пакт след лобиране от страна на американската индустрия, настоявайки, че географските означения са „неприемливи“.

Джеймс Мюлхерн, президент и главен изпълнителен директор на Американската национална млечна федерация наскоро беше в Брюксел, за да обсъди ТПТИ със заинтересовани страни в ЕС, заедно с Джейми Кастанеда, изпълнителен директор на Консорциума за генерични наименования на храни и старши вицепрезидент на Стратегически инициативи и търговска политика за Американската национална млечна федерация.

В интервю за Agra Europe Мюлхерн и Кастанеда обсъждат основните притеснения, които имат за ТПТИ и как те виждат позицията на ЕС по отношение на географските означения, включително и защо те се считат за спорна тема за производителите на млечни продукти извън ЕС.

ВИЗИТКИ

Джим Мюлхерн е президент и главен изпълнителен директор на Американската национална млечна федерация. Той е ветеран на селското стопанство и хранителната политика, има над 30 години опит в работата със законодателите във Вашингтон, регулаторните органи и медиите. Завършил е „Селскостопанска журналистика“ в Университета на Уисконсин-Медисън. Започва кариерата си по управление на комуникациите в междущатски млечен кооператив в Средния запад, като през цялата си кариера е работил по въпросите на политиката за производството на млечни продукти.

Джейми Кастанеда е старши вицепрезидент на „Стратегически инициативи и търговска политика“ за Американската национална млечна федерация и изпълнителен директор на Консорциума за генерични наименования на храни. Кастанеда отговаря за международните търговски въпроси на Съвета на млечните производители и Международните търговски преговори за млечната индустрия на САЩ. Той е съветник за частния сектор на търговския представител на САЩ Майкъл Фроман и на секретаря на Департамента по земеделие на САЩ Том Вилсак в консултативните комитети. Кастанеда дава насоки на администрацията по въпроси, свързани със законите в тази област.

– Какви са най-големите опасения относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции за млечната индустрия на САЩ?

Джеймс Мюлхерн: Говорейки за ТПТИ, има много препятствия пред земеделието. За млечната индустрия на САЩ най-големите опасения са относно справедливото намаление на тарифите, решаване на въпроса за нетарифните ограничения и много важния въпрос за географските означения.

Искаме да стигнем до единно съгласие – за да бъдем в състояние да подкрепим споразумение за ТПТИ, но нещата трябва да се променят в дискусиите, за да стигнем до подкрепа, ние трябва добре да обсъдим въпросите за тарифите, някои въпроси за нетарифните ограничения и със сигурност – въпроса за географските означения. Не виждам как ТПТИ ще мине през Конгреса на САЩ, ако не е подкрепено от американското селско стопанство (земеделските производители). Да повдигнем тези въпроси е основното предизвикателство пред нас. Ние сме в началото на процеса, целта ни е да говорим по тези критични въпроси и да видим дали те могат да бъдат решени.

– Защо дойдохте в Брюксел в този момент?

Джеймс Мюлхерн: Искахме да бъдем сигурни, че сме изяснили колко високо е нивото на безпокойство в САЩ по отношение на географските означения и ТПТИ. И честно казано, това се случва не само в САЩ. Консорциумът за генеричните наименования на храни, от който е част Американската национална млечна асоциация, е международен, независим, нестопански съюз, който представлява интересите на потребителите, фермерите, производителите на храни и търговците, които смятат подхода на ЕС за неправомерно използване на законната базова концепция на географските означения – опитвайки да се разшири чрез нови наименования на храни, които всъщност са генерични, за да си възстанови тези продукти, които се произвеждат навсякъде по света.

– Колко спорни географски означения бихте казали, че са проблематични? По отношение на подписаното наскоро споразумение между ЕС и Канада например, имаше наистина само няколко, които са спорни, тъй като повечето не са в конфликт с продукти, произведени в Северна Америка.

Джеймс Мюлхерн:  Въпросът е не толкова в списъка на продуктите, а в подходa. ГО са законни, когато се прилагат по определен географски показател – подходът на съставното име. Пармиджано Реджано е ГО. Пармезан не е ГО, това е генерична храна, която се произвежда и в САЩ, и в много други страни по света.

Така че ние не гледаме на това само като на списък. Говорим за това, което може да се нарече ГО, и за незаконното разширяване на концепцията за продукти, които са в действителност генерични, а не са географски обособени. По наше мнение, генеричните наименования сами по себе си не са подходящи за разграничение като ГО. Ако искате да добавите специфична локация, която да бъде подчертана, защото това би добавило търговска стойност на продукта – това е друго. Но да се каже, че пармезанът или сиренето асиаго, или сиренето мюнстер или горгонзолата са продукт на една определена страна или регион не е правилно.

– Виждате ли възможност за намиране на споразумение по географските означения, подобно на споразумението между ЕС и Канада? Например с клауза „заварено положение“, когато продуктите са комерсиализирани преди определена дата, те могат да запазят използването на генеричното наименование, но новите продукти ще трябва да се етикетират като „подобно на фета“?

Джейми Кастанеда: Определено не. Днес можем да имаме съгласие за няколко наименования, но какво спира Европейската комисия да привлича нови наименования в системата на географските означения, като „хаварти“? Това общо наименование на сирене не беше географско означение преди няколко години, а сега е в процес на подготовка да бъде одобрено. Имахме споразумение за виното и с него трябваше да приключи всяко противоречие. Но сега толкова прости имена като „Шато резерв“ и полугенеричните наименования са оспорвани. Така че проблемът е точно в този вид подход.

Комисията смята, че нашето мнение е преувеличено, защото много сирена като моцарела, камембер и много други в момента не са защитени в ЕС. Но Комисията не успява да ни увери, че всички тези наименования ще останат генерични завинаги. Така че ние трябва да получим уверения от Комисията, че можем да се съсредоточим върху няколко наименования, защото всички други наименования ще си останат генерични в ЕС и навсякъде другаде по света.

– Износът на завършени качествени продукти на ЕС е търговската територия, където ще са истинските пари през следващите години и десетилетия. Комисията твърди, че това е важно за ЕС. Те няма да бъдат в състояние да се откажат напълно от тази концепция. Изглежда или ще има споразумение, или ще трябва да се направи някакъв сложен и труден компромис по отношение на ГО?

Мюлхерн: Мисля, че това е много рисковано от страна на ЕС, защото ако позицията на ЕС остане в сегашния си вид, аз не виждам как може да се случи ТПТИ по някакъв положителен начин. В крайна сметка това ще доведе до невъзможност да се постигне споразумение за ТПТИ.

– Няма ли възможност да се изброят много подробно отделни клаузи, по отношение на конкретни продукти, където географските означения като „Пармиджано Реджано“ могат да увеличат защитата си на американския пазар, но производителите на пармезан няма да бъдат засегнати?

Мюлхерн: Това е статуквото. Това е положението днес и няма объркване по въпроса в съзнанието на потребителите. „Пармиджано Реджано„, както и други географски означения на ЕС, вече са защитени в САЩ, чрез системата за сертификатна марка. Да се внушава и твърди, че има някакво объркване сред потребителите по въпроса, е пълна измислица. Американските потребители знаят, когато купуват пармезан. Ако искат да купят „Пармиджано Реджано“, го правят. Цената е много различна и те знаят защо.

– Е, как виждате гледната точка на ЕС? Какви са техните контра аргументи?

Мюлхерн: Мисля, че проблемът е много по-голям, не е въпрос само на тези търговски преговори. Мисля, че ЕС осъзнава, че когато погледнете световната търговия в перспектива – виждате, че млечните продукти са един разрастващ се пазар с големи пазарни възможности. За мен няма съмнение, че основния мотив на ЕС по отношение на позицията им да защитават ГО е да се предотврати конкуренцията с държави като САЩ на световния пазар на сирене. Спиране на американските производители от достъп на пазара на продукти, които ние сме произвеждали в продължение на много, много години – ето това лежи в основата на проблема, за това става дума всъщност.

– Така че не става дума само за ТПТИ? Става дума и за една по-голяма картина на световната търговия?

Мюлхерн: Точно така. Сиренето има все по-големи пазарни възможности. Двата най-големи износители на сирене в света са САЩ и ЕС. ЕС е много по-голям, отколкото ние сме днес, но това е непрекъснато разрастващ се пазар и там има големи възможности. И това е част от дългата поредица нетарифирани мерки при търговията, за да се запази предимството на Съюза в световен мащаб. И ние ще се борим с това навсякъде.

– Какво правите за решаване на спора за географските означения в останалите части на света?

Опитваме се да поставяме този въпрос на масата по време на преговори, както постъпихме при Транстихоокеанското партньорство, като включихме и разглеждането на въпроса за генеричните наименования на храните.

Ние се опитваме да се включим там, където ЕС търси споразумения с цел защита на своята позиция. Ако ЕС продължи да настоява за това нелегитимно разширяване на концепцията за географските означения и в други двустранни търговски преговори, ние ще проучим допълнителни възможности за осуетяване на тези усилия.

Интервю на Agra Europe
Снимка: Marco Vasini/The Associated Press

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Симеон Караколев

Симеон Караколев: „Стимулират“ кметове с хиляди евро да дават пасища за фотоволтаици

Инвеститори с намерение да получат безвъзмездно финансиране за ВЕИ-та и батерии от 100 000 до 1 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, са измислили със схема за изграждане на фотоволтаични паркове върху общински пасища и мери

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *