Кравеферма Рогови

Кравеферма минава на роботи за доене заради липса на работници

Кравеферма в Добричка област планира да внедри роботи за доене на животните, тъй като среща трудности с намирането на кадърни работници. С иновацията собствениците ще освободят трима от досегашните доячи и ще ги пренасочат към други дейности във фермата. С робота ще се занимава само един софтуерен специалист, разказа собственичката на ферма „Рогови“ Радослава Рогова пред представители на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ).

Ферма „Рогови“ е в добричкото село Котленци. Началото поставя през 1992 г. бащата на Радослава – Станчо Рогов, като започва да гледа 1-2 крави за собствени нужди. По това време той е автомонтьор в ДАП-Добрич и няма представа, че години по-късно млечното говедовъдство ще се превърне в семеен бизнес. Впоследствие увеличава животните на 10-15, а към 2000 г. бройката на кравите достига 24.

Рогов купува полуразрушено държавно стопанство в Котленци, а за земята под него прави замяна със земите на съпругата си в с. Сенокос. Семейството печели проект по програма ФАР за доилна техника, а след присъединяването на България към ЕС кандидатства и по мерките от ПРСР.

Ферма Рогови
Телетата и кравите във ферма „Рогови“ са близо 400

През 2003 г. в семейния бизнес се включва и Радослава Рогова – вече омъжена за ученическата си любов Светлин Стефанов. Двамата завършват техникума по обувно производство в Добрич, със същото образование е и майката на Радослава – Елена. Но не обувките, а кравите се оказват тяхното призвание.

„Баща ми почина през 2008 година и станах управител на фирмата. Бяхме натрупали голям опит с мерките по ПРСР покрай баща ми – той беше много деен човек, рискуваше много. Много кредити сме теглили, но и много сме си вярвали, че ще постигнем нещата задружно. Така и започнахме със съпруга ми – с големи кредити за механизация. Минахме през много неща“, казва Радослава.

Днес във ферма „Рогови“ се отглеждат 210 млечни крави от породата Холщайн, а с телетата са над 400. Фермерите разчитат на изкуственото осеменяване с американски генетичен материал. Кравите се отглеждат в широк двор, а не ходят на паша. Хранят се със концентриран фураж, силаж и люцерна собствено производство. Фермерите обработват 4000 декара наети ниви и общински пасища. Повечето машини са купени по мярка 121 и 4.1 – четири нови трактора, комбайн, прикачен инвентар.

Ферма Рогови
Радослава Рогова (вляво), майка й Елена и дъщеря й Памела, която учи за зооинженер

Млечността на кравите средно е осем тона годишно, а всеки ден във ферма „Рогови“ се добиват над 3 тона мляко. По-голямата част отива за преработка в голяма мандра. Около 500 кг до 1 тон мляко фермата преработва в собствен цех, регистриран по Наредба 26. „Направихме го, за да спасим бизнеса, за да може фермата да съществува“, казва Радослава, която междувременно завършва курсове по технология на млякото. Фермерите произвеждат кашкавал, сирене, което зрее 30 дни, кисело мляко и малко краве масло с марката „Рогови“. Продукцията се реализира директно от фермата и в собствен фирмен магазин в Добрич.

„Вече не сме толкова зависими от мандрите, които навремето ни определяха цените. Отне ни десет години труд, за да натрупаме клиенти – хора, които са убедени да ни купуват продукцията, макар тя да е скъпа, спрямо другите, но пък знаят, че е качествена и полезна“, казва Радослава.

Разказва на клиентите за стопанството на фермерските пазари, а и разчита на директния маркетинг като кани хората в Котленци, за да видят на място как се отглеждат животните. „При нас идват много хора, водят и децата си в почивните дни“. Но за Радослава Рогова участието във фермерски пазари далеч от Добрич не е удачен вариант – „трябва да си оставя стопанството и да тръгна примерно за София. Това са 3-4 дни, в които няма да живея в стопанството си. Колкото и добре да се управлява фермата, ако собствениците ги няма, сигурна съм, че нещата няма да вървят“.

Във фермата има постоянно зает ветеринарен техник, животновъд, който храни кравите и телетата по рецептурник, човек, който се занимава с почистването и дезинфекцията, няколко доячи. Но стопаните искат да минат на роботно доене, за да освободят доячи и да ги пренасочат в други дейности във фермата. „С робота няма да са ангажирани 4 души, а само един, защото дои 70 крави за 24 часа“, казва Радослава. Проектът за два доилни робота по мярка 4.1 е готов от две години и чака решение на ДФ „Земеделие“.

С въвеждането на иновацията Рогови ще решат кадрови проблем – кадърни и отговорни работници трудно се намират – „работа идват да търсят хора, които никой никъде не иска. Търсили са обща работа в Германия, и там не са успели да се задържат. А ние да искаме да се развиваме, като нямаме кадри не мога да направя бизнесплан, не мога днес да правя масло, утре – кашкавал и да доя…“. И въпреки че кадри трудно се намират, във фермата работят няколко души, които имат близо 30 години стаж при Рогови. И гледат заедно животните, „защото сме семейство – грижим се за тях, както и за децата си“.

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Добрина Делчева сирене Вълшебната гора с. Виница

Семейство възроди стари занаятчийски сирена, зрели в кратунка, стомна и глина

Една семейна традиция оживява отново в малкото хасковско село Крепост – приготвянето на стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в кратунка, в глина и в гърне. Добрина Делчева и съпругът й Кирил Кирев от години работят по възстановяването на старите рецепти, като в същото време добавят и модерен прочит на някои от тях. Резултатът от труда им са забележителни тероарни сирена, които ще бъдат представени за пръв път на 23 август във „Вълшебната гора“ в пловдивското село Виница, в комбинация с подбрани вина от шест изби в Южен Сакар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *