Агроновините Новини за земеделие и храни
Много конни бази у нас предлагат терапевтична езда за деца с различни заболявания. Хипотерапията е позната от векове- още в древна Елада ранените войници били качвани на коне, за да възстановяват с езда своите духовни и физически сили. През 1970 г. в Париж е направено изследване върху използването на коня с лечебна цел. Установено е, че ездата се отразява добре на хора с парализа и неврологични разстройства.
Истинската организирана терапевтична езда в центровете за хора с увреждания започва във Великобритания след Втората световна война. През 1952 година на Олимпийските игри в Хелзинки датчанката Лиз Артел печели сребърен медал в дисциплината обездка. Жената е преболедувала от полиомиелит и благодарение на тренировките си по езда се научава да ходи с два бастуна. Тя се качва на коня от инвалидната си количка.
Примерът й вдъхновява много хора с двигателни увреждания да открият своите възможности чрез конната езда. Специалистите в областта на рехабилитацията фокусират вниманието си върху ездата като лечебно средство. В много страни се създават национални организации по хипотерапия. 48 държави днес са пълноправните членове на Международната федерация по терапевтична езда за хора с увреждания.
Лечебната езда, наричана хипотерапия, има здравословен ефект, основан на неврофизиологични принципи. При конския ход от гърба на коня върху човека се пренасят между 90 и 110 триизмерни трептения и импулси. Те, според изданието КонетеБГ, осигуряват интензивна тренировка на мускулите, координация в движенията и подобряване на стойката на тялото. Ездата е ефективен алтернативен метод за терапия на деца със Синдром на Даун, церебрална парализа, девиантно поведение, изоставане в умственото развитие, аутизъм.
Ездата помага и на деца с психични проблеми, с нарушен слух и зрение, тъй като подобрява качеството им на живот като ги извежда на открито, раздвижва ги и им създава емоционална връзка с коня. Хипотерапията се използва и при възрастни с нарушения на опорно-двигателния апарат, атеросклероза, черепно-мозъчни травми, полиомиелит, стомашно-чревни заболявания, простатит, сколиоза. Днес в САЩ има над 1000 центъра по терапевтична езда, във Англия 700, в Полша над 300. Такива центрове се развиват в Италия, Франция, Германия, Русия и Гърция.
У нас не една и две конни бази предлагат хипотерапия. „Да работим с тези деца за нас е мисия повече от 10 години. Ездата има огромен ефект – след десетина урока деца, които не говорят, проговарят. Други с помощта на конете прохождат. Говорим за тежки заболявания – детска церебрална парализа, Синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Все пак трябва да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лечение. Освен това, за да има резултати, всичко трябва да се прави системно, а не инцидентно”, казва Петър Наков от разложкото село Бачево.
Петър още няма 40 години, но повече от десетелиетие той и семейството му помагат на деца с различни заболявания. Лечители са конете на Накови, които фамилията отглежда в конната база „Периволас” в селото. Младият земеделец язди от 3-годишен, завършва „Конен спорт” в Националната спортна академия. Баща му Иван е възпитаник на Тракийския университет – дипломиран инструктор по конен спорт. Започва работа в конефермата на Бачево през далечната 1968 година. 32 г. по-късно отваря конната база и оттогава до днес в нея бизнес развиват три поколения от фамилията – той и съпругата му Вили, децата им Петър и Мария и внучките Гергана и Ванеса.
Двете конни бази на Накови са зимна и лятна. Петър и Иван купуват породисти жребци и чрез селекция се опитват да подобряват местните породи. А останалите занимания в стопанството са конен туризъм, тренировки по езда за деца и възрастни, хипотерапия, работа с деца в неравностойно положение.
Конете и ездата са символ на Бачево, а конят е елемент от местния герб. Благодарение на трите конни бази, създадени през последните години, то привлича интереса на любителите на ездата и селския туризъм. Филип Попов също поддържа конна база. Още като дете кара дядо си и баба си да продадат кравата и магарето и да си купят кон. Филип, чието име от гръцки означава конелюбец, не успява да ги убеди, но години по-късно сбъдва детската си мечта и си купува англоарабски и източнобългарски конe, после и жребец от породата „Пинто“, няколко кобили и сам се заема със селекцията.
Дългогодишният IT специалист в агенция Ройтерс създава цяла конна база с хотелска част, малък зоопарк и атракции, които привличат в селцето туристи от цяла България и чужбина. Нужни са поне две седмици, за да се научиш да яздиш, казва Надя Попова, дъщеря на Филип и инструктор по езда. Тя е завършила компютърна анимация, но изоставя софийския си живот и заживява в Бачево.
В базата обучават и съвсем малки деца, дори непроходили още. „Ездата е полезна за двигателните функции, тъй като човек се учи да пази равновесие по-добре, дори ходи по-изправен“, разказва Надя и си спомня историята на семейство с петгодишно болно дете, което тепърва се учело да ходи. „При първия урок го държаха от двете страни, пояздиха половин час, а на втория урок детето стоеше само на коня, спокойно, весело размахваше ръчички“, разказва Надя за чудодейните свойства на конната езда.
Една от другите конни бази в Бачево през лятото организира лагер за деца. С това доказваме успешната практика на ученето сред животните и природата, казва Ива Попова, секретар на местното читалище и председател на сдружението за култура и изкуство „Ортосия“. Тя е млад човек, завършил журналистика и специализирал в Полша, но избрал да се върне в родното село и да работи за неговото възраждане. В селото има детска ясла, градини, основно училище. Пълно е с млади хора, които пазят и традициите – всички се готвят за 16 март, когато ще се отбележи Тодоровден, официалният празник на селото.
