BASF Priaxor

Листни и щитоносни въшки произвеждат сока за мановия мед

0

Мановият мед се произвежда от медоносни пчели, които преработват т. нар. медена роса по  растенията и екскрементите на смучещите насекоми по дървета и храсти. Пчелите събират, трансформират и съхраняват сладката течност в пчелни килийки до съзряване. Иначе казано, мановият мед е от растителен и от животински произход, обяснява Николай Гайдов, председател на пловдивското пчларско сдружение „Акация 1899“.

До 60-те години на ХХ век мнозина пчелари не вярват, че мановият мед се произвежда от различни видове листни и щитоносни въшки и червеи, въпреки че още през 1696 г. Ван Левенхек споменава този факт. Впоследствие много учени правят изследвания върху произхода на мановия мед, като доказват, че необходимата за производството му медена роса е резултат от работата на насекомите.

Още от римско време Плиний започва да проучва произхода на маната. След серия изследвания през последните 40-50 години се установява, че въшките и някои видове червеи паразитират върху широколистните и иглолистните дървета, храсти и тревисти растения и се хранят, като смучат растите­лен сок от листата, кората и леторастите. Екскрементите им, които са богати на захар и други вещества, се изхвърлят върху листата и младите клонки на растението. При по-големи количества тази мана започва да се стича, да облива дървото или храста и да капе по земята.

Маната, пише Валентин Петков в книгата си „Медоносните растения и пчелната паша в България“, съдържа дизахариди, ензими, 22 аминокиселини, липиди, органични киселини и значителни количества минерали. Различните видове листни и щитоносни въшки обитават липата, други върбите, трети – явора, бука, брезата и бряста. Но най-популярен в Странджа е мановият мед от дъб – най-разпространената в планината дървесна растителност.

Маната се отделя в периода от май до септември  и е най-обилна при слънчево и дъждовно лятно време. Важно условие за добра реколта е наличието на влажност и температура, както и да няма валежи или вятър – тези условия най-добре са изпълнени в крайморската зона на Странджа и Източна Стара планина, посочват от МЗХГ.

Български учени през 1983 г. за пръв път описват  и т. нар. жълъдова мана в Странджа, която се получава от жълъдов хоботник и жълъдов плодов червей. От техните повреди по жълъда изтича тъмна течност, която пчелите преработват в манов мед.  „При нас в Пловдивско мановият мед се прави от липова и иглолистна мана, докато в Странджа е по-особен – носи специфичните качества на дъба“, казва Николай Гайдов и добавя: „90% от странджанския манов мед се изнася и то при цена от 10-12 лева на едро“.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close