Десислава Димитрова, Slow Food: Малките фермери нямат достъп до пазара

2

Дребните земеделски стопани и производители на храни в България имат силно ограничен достъп до пазара, заяви координаторът на Slow Food – България Десислава Димитрова по време на форума на високо ниво на Световната организация на ООН по прехрана и земеделие FAO. На конференцията, посветена на свързването на дребните производители с пазарите, Димитрова бе единственият участник от българска страна по покана на Комитета по световната продоволствена сигурност (Committee on World Food Security – CFS).

По-голямата част от всички 570 милиона земеделски стопанства в света са малки и повечето от тях се управляват от семейства. По данни на FAO от 2014 г., дребните производители доставят 70 процента от общата хранителна продукция, бе съобщено по време на форума. 75% от земеделските производители в Кения и 91% в Никарагуа например са малки и работят половината от обработваемата земя. Във Виетнам, 80 процента от земеделските производители са дребните собственици и те работят 50 на сто от земята.

В България земеделската земя е концентрирана в големите ферми, притежавани от няколко собственика на земя, заяви пред участниците в конференцията Десислава Димитрова.

Форум FAO дребни фермери

Участниците във форума на FAO мислят как да се осигури пряк достъп на дребните фермери до пазарите

От друга страна, според нея родните производители на храни са притиснати от евтиния внос, тъй като международните хранителни корпорации често предлагат евтина храна с съмнително качество.

Българските дребни производители страдат от дългата верига на хранителните доставки на фона на ниските цени на суровините и спада във вътрешното производство, изтъкна координаторът на Slow Food.
Вместо да се кооперират, българските дребни земеделски производители са разпръснати из цялата страна и не са склонни към действия за обединяване, заяви Димитрова. Голяма част от тях са възрастни хора със затруднена мобилност, поради икономически и възрастови причини, а и заради задълженията си в стопанствата. Достъпът до информация е силно ограничен. Броят на младите фермери е малък, като в същото време в българското селско стопанство остро се усеща нуждата от добре образовани и информирани хора.

Ситуацията в селата се влошава и селските райони се обезлюдяват още повече, тъй като младите хора не виждат перспективи за развитие там. Като резултат, наблюдават се загуби на местни растителни и животински генетични ресурси, както и на националната идентичност и хранителен “суверенитет”.

За да илюстрира думите си по време на форума на FAO, Десислава Димитрова представи графика за колебанията в броя на фермите и животните в тях в периода 2007 – 2013 година.

Статистика животновъдни ферми

От графиката става ясно, че развитието на кравефермите и броят на отглежданите в тях говеда се запазват относително устойчиви, докато свиневъдството в България достига абсолютното дъно. В периода 2010 – 2011 г. броят на отглежданите у нас овце и кози намалява драстично, а през 2012-2013 г. преживява растеж.

В България има приет нормативен документ, който гарантира правото на потребителите на достъп до качествена и здравословна храна, но законодателството е такова, че не е по силите на дребните производители да инвестират в стопанствата си, за да покрият изискванията, посочи на форума Десислава Димитрова. Правилата не са икономически съобразени със ситуацията в малките земеделски стопанства и в резултат дребните фермери отказват да ги спазват и или обявяват фалит, или търсят алтернативни начини за продажби.

Преди приемането на какъвто и да било закон или наредба, трябва да се направи проучване на съответните добри практики от други държави в Европа и да се изследва въздействието на регламентите на ЕС върху цената на крайните продукти, произвеждани от малки фермери, препоръча Десислава Димитрова. “Ако това не бъде направено, всеки един закон или наредба поставя дребните фермери в неравностойно положение в сравнение с тези в другите страни членки на ЕС”, заяви тя.

По време на форума на FAO Димитрова представи и проучване за достъпа до пазар
и и на дребните земеделци от Балканите, направено от Slow Food – България и партньорски организации от Албания, Херцеговина, Хърватия, Македония, Румъни, Сърбия и Турция под ръководството на Slow Food International и European Forum on Nature Conservation and Pastoralism, базиран във Великобритания.

В проучването са изследвани възможностите на всяка една балканска страна за производство на зеленчуци – свежи и преработени, грозде, свежи и сушени плодове, вино, риба, масла, мед, грозде, билки и подправки, месо и месни продукти, мляко и млечни храни. Димитрова представи графика със застрашените храни и продукти:

Застрашени храни и продукти

От графиката става ясно, че най-застрашено в малките ферми е производството на сирена, месо и колбаси, зеленчуци и зеленчукови консерви и сосове.

За подобряване на достъпа на дребните фермери до пазара, авторите на проучването препоръчват редица мерки. Една от тях е служителите в държавните агенции за безопасност на храните да бъдат

по-скоро обучители, отколкото чиновници, които налагат рестриктивни мерки. За целта обаче те също трябва да бъдат обучени да разбират многообразието от произвежданите в малките стопанства храни.

Споделете.

2 коментара

  1. Лина on

    Е, как ще имат, след като във властта присъства КОЙ. И изобщо има такива, които КОЙ ги назначава на определени позиции.

  2. Радо on

    За да имат достъп до пазара, трябва да си платят на хора като Грудев, заместник-министъра, който влезе в министерството на земеделието благодарение на големият му приятел Близнашки!

Коментирайте

Close