Агроновините Новини за земеделие и храни
Основното предизвикателство за дребните млекопроизводители е засилената конкуренция от животновъдните стопанства с огромни производствени мощности. В една система без регулиране, задвижвана от пазара и цените на млякото, победителите ще бъдат винаги тези, които произвеждат най-големи количества с най-ниска себестойност. Това бе съобщено по време на конференцията „Нашата ежедневна храна. Довиждане на млечните квоти! Но какви са перспективите за бъдещето?“ по време на 10-то издание на Световното изложение на сирената „Cheese 2015“, организирано от движението Slow Food от 18 до 21 септември в град Бра, Италия.
На 1 април 2015 г. квотите за млякото в Европейския съюз отпаднаха. С това бе прекратена една система, която повече от 30 години уреждаше европейския сектор на млякото и млечните продукти и която промени значително условията за млекопроизводителите в Европа.
Квотната система бе приета за пръв път през 1984 г., когато добивите на мляко в ЕС далеч изпреварваха търсенето. Създадена, за да се избегне свръхпроизводството и да се стабилизират цените, системата включваше индивидуални и национални квоти за производство на краве мляко, с дължимата такса за тези, които надвишават квотата си. Квотният принцип също така гарантираше на земеделските стопани в ЕС стабилни цени на млякото, независимо от търсенето. Сега, с отпадането на квотната система земеделските стопани в Европа могат да произвеждат толкова мляко, колкото им се иска.
Една от основните причини за премахването на системата за млечните квоти е увеличаването на потреблението на млечни продукти извън Европа, по-специално в Азия и Африка. С новите пазари в развиващите се страни, някои определяха квотите като рестриктивни. Те бяха определени като пречка пред възможностите за увеличаване на производството и развитието на бизнеса. За други, най-вече за малките животновъди и производители на мляко, тези промени представляват конкретна заплаха за поминъка им.
До какви предизвикателства води отпадането на млечните квоти за малките фермери и как те да се справят с тях обсъждаха на конференция във втория ден на „Cheese 2015“ Гаетано Паскал, председател на Slow Food – Италия, журналистите Росенд Доменек и Жил Люно, Льорон Пинател от Синдиката за защита на фермерите и заетите в земеделието Confédération Paysanne и Джорджо Фереро, съветник в Министерството на земеделието и рибарството в региона на Пиемонт, Италия.
Според Льорон Пинател, млечните квоти са необходими, за да се организира производството и за да се компенсират излишъците и дисбалансите. Той обясни как след отпадането на млечните квоти мнозина животновъди си купили още добитък, мислейки, че ще увеличат производството на мляко. Но след като Китай спря вноса на мляко от Нова Зеландия и Австралия, а Русия наложи ембарго върху европейските продукти, очакванията за увеличаване на производството и реализацията на нови пазари бързо се изпариха, посочи Пинател.
Най-напред бяха засегнати дребните млекопроизводители, а след това и потребителите, посочи Гаетано Паскал от Slow Food – Италия – тенденцията към окрупняване на стопанствата предполага понижаване на качеството на млякото, което рефлектира върху потребителите. Качеството на европейското мляко, което исторически е било резултат от биоразнообразие, специфика на различни региони и десетки породи млекодайни крави, сега все повече се превръща в качество, базирано на цената.
Запитан за решението на този проблем, Джорджо Фереро каза, че е необходима по-голяма диференциация между продуктите, по-специално информация за това как се произвежда млякото. Той каза, че ако млякото продължава да се обезценява по такъв начин, то ще се превърне в страничен продукт за други млечни деривати с по-голяма стойност, като например казеин. Slow Food вярва, че възстановяването на националната идентичност, посочването на мястото на производство, но най-вече отговорността пред потребителите за качеството на хранене на кравите и спазването на стандартите за хуманно отношение към животните може да помогне за възстановяването на дребните млекопроизводители.
По думите на участниците в дискусията, все още е необходима система за регулиране на пазара. Според тях, производителите на мляко зависят от институциите на ЕС , които да наложат пазарни правила. Нужно е да се възстановят локалните икономики и да се променят производствените системи като се вземат предвид нуждите на потребителите и тяхната покупателна способност. Възможно решение е малките фермери да потърсят нови източници на приходи – фермите например може да произвеждат и сами да захранват стопанствата си с биогаз и зелена енергия, така ще произвеждат по-евтино мляко с по-високо качество.
Росенд Доменек представи друго решение, като каза, че най-належащо е да има по-голяма яснота на европейско равнище за бъдещето на млечния сектор. Според него всички срещи на сектора с представителите на европейските институции трябва да бъдат документирани, а в Европейския съюз да се формира лобистка група на малките млекопроизводители. В Slow Food смятат, че добро решение за справяне с кризата е да се създаде марка или гама от млечни продукти, чието качество отдавна е признато от потребителите. На етикетите им трябва да има информация за произхода на млякото и за неговия състав, тъй като, според експертите, ако потребителите са в състояние да идентифицират разликата в млякото, което купуват, стойността на суровината ще се върне.
„Не е приемливо хората, които работят всеки ден, за да произвеждат качествен продукт, непрекъснато да се защитават и да се борят за препитанието си!“, каза пред участниците в дискусията Росенд Доменек. Остава да се провери доколко ще сработи възраждането на местните вериги за доставки и посочването на произхода на млякото и млечните продукти, за да се даде възможност на дребните производители да се разграничат от индустриалните. Надяваме се, че ще дойде ден, в който няма да се налага производителите на мляко да излизат на улицата, за да защитават начина си на живот и труд, който се е практикувал от поколения в семействата им, подчерта Доменек.
