Иван Генчев: Месодайното говедовъдство е ниша за животновъдите

ВИЗИТКА

Иван Генчев е председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България (Херефорд, Абърдийн Ангус, Лимузин, Симентал, Галоуей). Завършил е хранително- вкусова промишленост, потомствен животновъд. Семейството му се занимава с млечно говедовъдство, отглежда край Сливен и над 200 месодайни говеда.

Г-н Генчев, Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България, на която сте председател, е съвсем нова. Как се развива развъдната организация?

Започнахме една нова за нас дейност – с наши съмишленици да изградим тази асоциация. Като съдебна регистрация тя вече е факт от началото на месец юни, подали сме документи в Министерството на правосъдието за регистрация и там. В момента представяме документи в Министерството на земеделието и храните, за да получим лиценз за същинската работа на Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България (АРМПБ).

Обхождаме стадата на нашите членове, за да се запознаем с тях и отглежданите породи животни. Срещаме се и с колеги от други асоциации, във вторник, 23 юни, имахме разговори и с Гернот Пол – изпълнителен директор на месодайната програма на RSA и член на Управителния съвет на Германската федерация за развъждане на месодайни породи (Bundesverbandes Deutscher Fleischrinderzüchter und halter e.V.).

Работим по електронната платформа за водене на развъдната дейност, наречена „Електронна племенна книга“. Със сътрудничеството на немската страна ще създадем модерна система за мониторинг на стадата. АРМПБ си поставя за цел да създаде селекционна платформа с различни нива на достъп за различните участници в развъдния процес – фермери, селекционери, научни звена и държавния контролен орган – Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Целта ни е максимално улесняване на записването на данни, за да се избегнат грешки и да се пести време. Фермерите ще бъдат облекчени и с по малко усилия и документи ще са в състояние да предоставят изискваната от тях отчетност.

Предстои да подпишете споразумение за партньорство и обмяна на опит, добри практики, софтуер и взаимопомощ с колегите си от Германия. Защо избрахте точно германския модел?

Германия има силно присъствие в млечното и месодайното говедовъдство у нас. Доста фирми от Германия имат свои представителства в България – търговци на семенен материал, фирми вносители на животни и други оператори на пазара. Контакти с колегите от Германия са изградени и от другите асоциации, нашият Национален съюз на говедовъдите е в постоянна връзка с представители на германския говедовъден съюз. Това е причината да изберем германския модел, но сме отворени към предложения и от други страни.

Сътрудничеството с немските ни партньори ще се състои и в обучение на селекционери, които ще посещават практически курсове в Германия за отделните породи в АРМПБ – измервания, водене на документацията на теренните проверки и други. Целта е създаване на „професионално“ звено от селекционери с умения в контрола и оценката на разплодните животни.

Рамковият договор за партньорство с германските ни колеги ще се подпише по време на визитата на членове на АРМПБ в Германия от 9 до 13 август 2015 г.

Как виждате бъдещето на млечния сектор у нас на фона на отпадането на млечните квоти и срива в изкупните цени на млякото? Развитието на месодайното говедовъдство ли е спасението за българските животновъди?

Не мисля, че решението на проблемите в сектора млечно говедовъдство е преминаването към месодайно направление. Дълги години у нас развиваме млечните ферми, хвърлили сме огромни усилия, опитваме се да създадем нещо…Наши колеги направиха много силни ферми с много добри животни, много внос. И това не бива просто да се похаби!

Къде виждате решението?

Решението е съвместно – то е между изкупвачите на сурово мляко и млекопреработвателите, между фермерите и държавата.

В момента каква е изкупната цена на млякото във Вашия регион?

Около 55 до 60 стотинки за литър.

Това покрива ли себестойността на продукцията?

Не, категорично не. Последно, когато правихме изчисления, себестойността на литър мляко излизаше 63-67 стотинки.

Излиза, че говедовъдите работят на загуба и че си субсидират сами млечното направление, това ли казвате?

Просто в момента успяваме да покриваме загубите с други дейности като земеделие и месодайно говедовъдство. Всички фермери, които се занимават само с млечно говедовъдство, в момента са в тежка криза и може би съвсем скоро ще настъпят фалити на млечни ферми.

Въпреки неколкократното удължаване на преходния период за уеднаквяване на стандартите с европейските, много наши кравеферми не успяха да покрият изискванията. По предварителни данни едва около 3600 говедовъдни ферми отговарят на нормите за първа категория от общо близо 38 000 кравеферми в България. Вие като председател на АРМПБ къде виждате решението?

Който иска да се занимава професионално с говедовъдство, просто трябва да го направи по всички правила. Няма друга алтернатива. Още повече, че в момента превес има млечното говедовъдство, такава е била тенденцията на развитие досега, предвид изкупните цени на млякото, субсидирането на млечните крави, ниската изкупна цена на месодайните телета.

Каква е прогнозата Ви за следващите 5 години, трябва ли да се промени пропорцията между млечно и месодайно направление?

Сигурен съм, че месодайното говедовъдство през следващите пет години ще се развие доста по-добре, отколкото е в момента. Не смятам, че е нужна промяна в съотношението между млечно и месодайно направление в говедовъдството – и двата сектора трябва да се развиват паралелно и да печелят.

Няма как месодайното направление да достигне млечното на този етап, но е сериозна ниша. Такава политика води и министърът на земеделието и храните Десислава Танева – за осигуряване на пасища за животновъдите. При положение, че имаме планински райони с отлични условия за месодайното говедовъдство, убеден съм, че то може да се развие добре.

Снимки: АРМПБ