Милен Стоянов е роден във Враца през 1968 г. Завършил е военен университет „Васил Левски“. От 2001 г. се занимава с пчеларство, а от 2005 г. – с биоземеделие. Дейността си развива в с.Мало Пещене.
През 2009 г. при учредяване на Българска асоциация „Биопродукти“ е избран за член на Управителния съвет, а от 21 януари 2012 г. до 10 май 2014 г. е председател на асоциацията.

Г-н Стоянов, имате ли данни какви са пораженията от поройните дъждове за производителите на земеделска продукция?

Никой няма точна информация какви са щетите от наводненията за земеделските производители

Не. Мисля, че в България никой няма точна информация. От ДФ „земеделие“ – Разплащателна агенция са пращали комисии за оценяване на щетите на площи, за които самите производители са заявили. Трябваше досега някой да оповести какви са загубите. Не вярвам това да се случи, защото от една страна трябва да се потърсят причини, респективно и виновни, а от друга – би трябвало да се платят на земеделците обезщетения. Е, няма такива интереси.

Кой и как изчислява щетите?

От ДФ „Земеделие“ са правили проверките. Те определят какъв процент от един посев или насаждение е пропаднал. Самото изчисление като средства се прави по методика, определена от МЗХ. Но тази година май ще бъде само документ за пред НАП – да не се търсят данъци за нещо, което не е влизало в склад.

Кои са най-засегнатите култури?

Това е по-скоро в зависимост не от културата, а от силата на влиянието. То е според скорост на водата, обем, продължителност. Например, видях 180 дка пшеница, в които буквално земята беше останала гола – водата е изтръгнала с корените растенията. Загубата е 100%. Видях и слънчоглед, през който водата не е текла бурно, но пък се е задържала близо месец. Отново загубата е тотална. Но видях и слънчоглед, през който е минала водата, оттекла се е в рамките няколко дни и загуба има само където бурно течение е съборило стръковете.

Защо се стигна дотам един проливен дъжд да унищожи реколтата?

Първите спорове започнаха още след трагедията в Аспарухово. След като Скът заля Мизия, те се разгорещиха.

Смятам, че основната причина за наводненията са прелелите язовири

Изказаха се доста мнения и мисля, че малко или повече всички имат влияние. Лично моята теза, а и на хората по поречието на Скът, е, че там основната причина за наводненията са прелелите язовири. Те са общо 32 и, ако не всички, то повечето са били пълни. Сега е наложено от държавата да се източат и да се поддържат на не повече от 60% от капацитета.

Следващият фактор е обезлесяването. Колкото и да ни убеждават, че това не е съществен фактор, не е вярно. Ще посоча един факт – 1 л биохумус (продукт от червени калифорнийски червеи) поема няколко литра вода, която след това бавно отдава на растенията. Хумусът, който се образува от падналите листа, има същите свойства. Но има две важни условия за да се поддържа той – влага и липса на директна слънчева светлина. И двете са свързани със сянката на гората. Няма ли гора, този буфер за кратко време – 1-2 сезона изчезва. След това всеки проливен дъжд води до неминуемо рязко покачване на водата във водоемите. Язовирите по-бързо се пълнят и преливат в също по-пълноводните реки.

Да добавим и неразумни градоустройствени планове, незаконно строителство, корекции на реки, унищожаване на влажните зони, дигите, незаконните сметища в близост до коритата на реките.

Какви мерки взима държавата?

По мое мнение нищожни.

Държавата взима нищожни мерки против наводненията

Освен за наложеното изискване за поддържане на язовирите на 60% от обема, за друго не знам. Всяка година се говори за почистване на коритата на реки. Това, което на практика се случва, е направо нелогично. Отиват „почистващите“ и секат всичко. Остава голо корито. Какво ще задържи водата да не се засилва и да не се движи като приливна вълна ? Не стига, че има корекции, ами няма и дървета. Това има смисъл само в населените места, за да позволи бързо оттичане на водата. А всъщност, истинското почистване от сметища, въобще не се случва.

Това е що се касае до превенцията срещу наводнения. Сега, след като наводненията вече са се случили, все повече чувам как държавата ще даде пари за почистване, и реално дава, на населените места и как тези пари се дават на точно определени хора. Краткото определение е усвояване. А усвояването в повечето случаи не води до ефективност.

Каква част от пострадалите земеделски производители са застраховани?

Нищожна. По една проста причина – застрахователите винаги си намират причина да не платят или да платят малко. В тази връзка държавата трябва да се намеси и да въведе правила в застраховане. Неспазването да води до отнемането на лиценза за застрахователна дейност. За да не бъда обвинен в оклеветяване, ще дам два примера.

Застрахователите винаги си намират причина да не плащат или да платят малко при щети от наводнения

През 2005 г. река Скът излезе от коритото си и заля новото ми насаждение от култивирани билки. Обадих се на застрахователя и два дни след като спадна нивото дойде експерт. Погледна и каза: „Момче, това не се е прихванало“. При фактура от 13000 лв за разсад, отделно другите разходи, получих 1400 лв. Другият случай е с колега. Нов трактор. Вратата оставена отворена и силен порив на вятъра я блъска и стъклото се чупи. Застрахователят иска документ от НИМХ за вятъра в този ден. На негова база отказва да плати, защото вятърът не бил достатъчно силен. Ако попитате кой да е земеделец, ще ви даде някакъв друг пример. Защо тогава да застраховат ?

Изпратихте писмо до премиера с въпроси относно щетите от наводненията, какво го питахте?

Ние не питахме, а настоявахме за изпълнението на осем точки. Не мога да ги разкажа в няколко изречения, затова ви давам текста на писмото едно към едно, както сме го написали, за да може и други сдружения, ако желаят, да се присъединят към нас:

„Г-н премиер, само през 2014 г. се случиха няколко тежки наводнения в България, а до 31 декември има още доста време. Колкото и да се хвърля вината на валежите, има голямо влияние на други фактори, които са резултат на човешка дейност. При всички тях център на внимание са пострдалите граждани. Това е съвсем нормално, защото човешкият живот е безценен. Въпреки това, не бива да се неглижират загубите на земеделските производители.

Щетите за земеделските производители от наводненията са огромни

През тази година те са особено големи. В тях се включват провалени сделки, нарушена инфраструктура, наноси и отнасяне на земя, което налага често подравняване, натрупване на клони и отпадъци, разрушени отводнителни съоръжения и какво ли още не.

При природни бедствия държавата обезщетява, но това не може да стане в пълен размер. Това обаче е един ненужен разход за бюджета. Ненужен, защото е можело да бъде избегнат. Държавата губи и от това, че няма да получи данъците, които биха начислили земеделците при нормална година. Да не говорим за разходите за спасителни акции, изграждане на домове за гражданите, за възстановяване на разрушената инфраструктура.

Ние, представителите на сдружения на земеделски производители смятаме, че е време да спрем наводненията, случващите се заради човешки грешки, немарливост, бездействие и направо престъпно поведение. Досега всичко е приключвало с констатации и реакциите са били символични. Наводнението в Мизия води до сериозен риск да изчезне един град – масово хора, загубили напълно цялото си имущество, заявяват че обмислят изселване. Освен това, загубите на земеделците са вероятно най-големите случвали се някога – засегнати са землищата по почти цялото поречие на Скът, т.е. хиляди декари посеви.

Има 32 язовира, изградени на притоци на Скът. Според земеделските производители от района, всички те са прелели. Микроязовирът на с.Борован пък е със скъсана стена. Освен това е имало изградени незаконни рибарници с неправилно изградени стени. Местните хора казват, че водата в тях се е равнявала поне на един микроязовир и всичките са разрушени от стихията. Т.е., тяхната вода е добавила своя принос за всичко случило се впоследствие. Според мнение на еколози пък, дигите на Мизия се грешно проектирани и не са позволявали лесното оттичане на водата.

Във връзка с всичко изложено по-горе настояваме за:
1.Да се направи обследване от въздуха на цялото поречие на река Скът, от извор до устие. Да се проследи къде има ясни следи от вода в големи обеми и така да се установят източниците им. Задължително обаче, да има и журналисти, местни хора и особено земеделци. Това да стане незабавно, докато все още ясно личат следите на огромни маси води, текли към реката.

Да се изнесе пълна информация кой стопанисва язовирите

2.Пълна информация кой стопанисва язовирите в цялата страна и това да стане публична информация, достъпна в интернет, която да се поддържа актуална.

3.На стопанисващите да се вмени конкретна отговорност и конкретни дейности, които трябва да вършат, и тежки санкции при всяка грешка, защото от тях зависи съдбата на хиляди български граждани, тяхното имущество, посеви и насаждания, а понякога и живота на много хора. Тези задължения също да станат публични.

4.Ако „не може да се установи“ кой стопанисва конкретен язовир, да се счита, че реално няма стопанин и да се вземат мерки да влезе във владение такъв – било държавата, община, концесионер и да е ясно кой управлява водите. Ако няма желаещи да стопанисват, то задължително трябва това да прави държавата чрез своя специализирана структура или фирма, която да е добре финансирана. Защото колкото и да се похарчат за целта, ще са по-малко от жертвите, които даваме, компенсаторни плащания за загубите и загубите от данъци.

5.Да се започне незабавно ревизиране на всички диги, като началото да е от Мизия поради видим сериозен проблем с тях. За целта да се създават работни групи. В този процес да бъдат включени неправителствени екологични организации (местни и национални), сдружения на земеделски производители (местни и национални) и местни граждански сдружения с предмет на дейност превенция и справяне с проблемите от наводнения.

6.Да се оцени разумността на корекциите на реките, които видимо създават проблеми без да решават тези, заради които са правени. Това да става на същите работни групи, които обсъждат дигите.
7.Да се направи обследване на незаконната сеч и да се търсят механизми за справяне с проблема в цялата страна, тъй като това е национален проблем. Начинът трябва да се търси при специално обявено обществено обсъждане.

Предлагаме пълна проверка за незаконно строителство в страната

8.Да се започне проверка в цялата страна за незаконно строителство, както и за узаконено, но в разрез с националното законодателство и да се започне незабавно решаване на проблема. При необходимост да се подготвят проекти за промяна на закони, които да се предадат на следващото правителство за внасяне в Народното събрание.

Господин премиер, язовирите са строени със следните предназначения:
1.Поливане

2.ВЕЦ

3.Предпазване от наводнения

4.Рибовъдство

Те имат своето място в живота ни. Но при липса на адекватно управление, те се превръщат в източник на наводнения. В наши ръце, на цялото общество, но чрез изпълнителната власт, т.е. чрез Вас, е да въведем ред в това и така да предотвратим тежки наводнения, граничещи с апокалипсис“.

А какви отговори ви даде премиерът като представител на държавата ?

Всъщност, от негово име по компетентност това направи МЗХ. Имам съмения дали премиерът изобщо знае за това обръщение към него. Но отговорът беше направо измъкване. Тъй като отговорът е доста дълъг, ще цитирам само едно изречение, което ми се струва най-фрапиращо: „Що се отнася до язовирите във водосборната област на река Скът, то техните обеми са много малки, сравнени с общата водна маса, но тъй като има разследване от компетентните органи, до оповестяване на резултатите от разследването, ще се огранича да информирам вас, а чрез вас и обществеността, че язовирите, които имат връзка с наводниението в гр.Мизия не са под управлението на Министерството на земеделието и храните или на търговски дружества на министерството.“

От министерството ни отговориха мъгляво за наводненията

Защо тогава обръщението е изпратено до МЗХ по компетентност? Очевидно не те трябва да отговарят. Ако приемем, че обемите на язовирите са малки, сравнени с общата водна маса, то това задължително насочва към изсечените гори, чиято липса обуславя прекомерно бързото събиране на вода в реката. В същото време се споменават „успехите“ в борбата с незаконните сечи. Но фактите, представляващи оголени баири, не са в подкрепа на това. Това, което трябваше да стане, е да ни поканят на среща, да обсъдим нашите осем точки и да набележим заедно какво и как да се направи. Предвид това, че сме се ангажирали с проблема, явно сме готови да помагаме. Уви, това не се случи.

Известно ли е кой стопанисва язовирите в страната?

Според мен да. Само че още не съм видял някъде да са обявени публично. А това е важно, защото много пъти още от наводнението в Бисер чуваме за различни язовири, че „не е ясно кой ги стопанисва“. Причината е проста – измъкване от отговорност. Това е недопустимо. Щом не е ясно кой, то значи е държавата или общината. А тя незабавно трябва да влезе във владение, за да има разумно и най-вече безопасно управление на водите. За разумността е една друга дълга тема.

А къде се корени проблемът – в дигите на реките, корекциите на реките, незаконната сеч или безразборното строителство?

Всичко, съдържащо се във въпроса има отношение. Само че на различните места нещо може да отсъства за сметка на тежък превес на друг фактор. Иначе нямаше да има проблем, който да обсъждаме сега. За съжаление, отново се оказва, че сме всички срещу държавата. А това не трябва да е така, защото държавата при появата си в далечното минало е имала основна цел защита на своето население. Несвършвайки това, тя не е изпълнила основната си цел и е нормално да й се търси отговорност.

В края на отговора от МЗХ е изразено желание за диалог с гражданското общество. Очакваме все още да бъдем поканени за предварителен разговор и последващи общи действия за постепенно и дългосрочно разрешаване на проблема. Наясно сме, че бързо не може да стане. Но колкото по-бързо започнем, толкова повече наводнения ще предотвратим.