Вкуси България със SlowTours.bg

Министър Бозуков: Готвим мораториум върху сечта в някои гори

0

– Министър Бозуков, за втори път участвате в служебен кабинет. Какво наследство оставихте през 2017 г. и какво заварихте сега през 2021 г.?

Какво наследство да оставя за три месеца?.. Имам чувството за дежавю, нищо не се е променило от тогава, същото заварвам – същите проблеми и нередности. Забавяния в подготовките по директните плащания, забавяния по различни мерки и програми. Горските стопанства имат същите проблеми като в миналото, в БАБХ са същите проблеми с инсинератори, т. нар. “златни локви” и т. н. Не виждам някакъв напредък.

– Каква е ситуацията в Държавен фонд „Земеделие“ – има ли неразплатени средства по одобрени вече проекти, по кои мерки са те и в какъв обем?

Все още не мога да кажа, тъй като не съм се запознал детайлно. Изискал съм подробна информация от директорите на дирекции и те привидно съдействат, но когато задам по-конкретен въпрос, не знаят, не са чували, не са виждали. Вече имах среща с изпълнителния директор на ДФЗ г-н Васил Грудев и той ме увери, че всички мерки вървят в срок и че дори и да има закъснение, то ще е в нормалните срокове, не повече от 2-3 дни.

Шефовете на дирекции в ДФ “Земеделие” само привидно ми съдействат

Дори по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизиране и търговията с горски продукти“, която е за преработка на дървесина и пелети и е била отворена още през 2018 г., сега до края на седмицата или началото на другата ще бъдат публикувани класираните проекти.

– Има ли достатъчно средства за биопроизводителите? 

Министър Десислава Танева убеждаваше всички, че пари има, че ние сме ги скрили и не искаме да ги дадем на биопроизводителите. Но всички факти говорят, че ресурсите са изчерпани. Тези средства бяха прехвърлени от други програми и други мерки чак през януари 2020 г. с решение на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г. Министър Танева застъпи през май 2019 г. и ако тези пари са били налични, можеше още тогава да отвори мерките. Сега биопроизводителите ми се извиняват, че са били подведени да излязат на протести.

– Въпреки че годишно в българското земеделие се изливат над 1 милиард евро по европейските фондове, тези субсидии се усвояват от около 100 свързани дружества. Защо се стигна до това изкривяване в механизмите на субсидиране?

Защото има много лични интереси, приятелски кръгове и всякакви схеми. Те са основно около ръководството на МЗХГ, ДФЗ, вероятно има и обръчи от фирми. Решението е силна политическа воля на някой министър на земеделието и широка парламентарна подкрепа, за да се направят някои законодателни промени. Този уродлив механизъм на субсидиране може да се подобри, като се направи всичко ясно, точно и прозрачно, каквото в момента категорично не е.

Лични интереси, схеми и приятелски кръгове доведоха да уродливото субсидиране

През 2017 г. апелирах за прозчрачност във фонд “Земеделие”, но сега заварих същото положение. Известно е как някои хора знаят предварително кога ще се отворят мерките, прозорецът за подаване на проекти е твърде кратък, понякога само няколко дни, и само определни информирани хора могат да участват. Що се отнася до концентрации на субсидии по схемите за директни плащания, законът го позволява.

– В момента много български земеделци се вълнуват от таваните на плащанията. Каква е Вашата визия – трябва ли България да ги прилага и, ако да, в какъв размер?

При всички положения трябва  да има тавани, но не в този вид, в който в момента се предлага. Един земеделец с 3000 дка удря тавана, а има доста производители с по-големи обеми. Този въпрос все още е в сферата на съгласуване.

Тавани на плащанията трябва да има, но не в предлагания вид

Другата седмица съм в Брюксел на заседание на министрите по въпросите на новата ОСП и ще обсъждаме тези неща. Ще имам и среща с браншовите организации, те държат таваните да са по-високи, но трябва да е в рамките на разумното. Не в този вид, когато средства се наливат на малък брой конкретни земеделци.

– Как ще се отрази въвеждането на таваните мърху един от структуроопределящите отрасли – зърнопроизводството, и как върху малките и средните производители?

Ако се направят корекции в таваните, ще има преразпределение на средствата и повече пари за малките фермери. Имаме определен ресурс, който трябва да бъде разпределен от по-големите към по-малките.

Дисбалансът в плащанията не може да продължава

Много средства отиват за подпомагане на посеви и по-малко за обвързана подкрепа, а това трябва да се промени. Най-важното е едрите да бъдат убедени в нуждата от промяна. Този дисбаланс ни поставя във фокуса на ЕС и вече не може да продължава.

– В новата ОСП Европейската комисия поставя високи зелени цели, които фермерите ни намират за трудни и оскъпяващи производството им. Как те могат да ги покрият, като в същото време останат конкурентноспособни?

Не може българският фермер да изисква да е равнопоставен на европейските фермери, а по отношения на изискванията от ЕС да очаква снизхождение. Трябва да намерим начин да отговорим на тези изисквания.

Нивата на обвързана подкрепа и преходната помощ трябва да се запазят

– Каква е визията Ви по най-чувствителните за българските земеделци въпроси – изравняване на директните плащания, продължаване на преходната национална помощ и запазване на нивата на обвързаната подкрепа?

Аз съм твърдо “за”! Нямам как да работя по тези въпроси, защото мандатът ми е кратък, но това е насоката, в която да работи едно редовно правителство.

– Как оценявате изготвения по време на предишния кабинет План за възстановяване и устойчивост на Република България в частта му за земеделие? В този си вид ли ще бъде изпратен на ЕК, или трябва да има ревизия и каква?

Трябва да има ревизия, но поставените срокове са много кратки и няма как да се направят кардинални промени в частта за земеделие. Големият интерес е около дигитализацията. Там са били предвидени първоначално 100 млн., впоследствие редуцирани на 24 милиона. Различни структури имат интересни предложения, но отпуснатите средства няма да удовлетворят всички, защото няма възможност за преразпределяне или отпускане на нови средства.

Боя се от „възстановяне“ на напоителните системи на принципа на строежа на магистралите

Другата важна част в плана е напояването. Оценявам, че напоителните системи са много важни за българското земеделие, но дали предвидените средства няма да изчезнат като чаша вода в пустинен пясък? Един управляващ на “Напоителни системи” навремето унищожи това дружество и се опасявам да не би да се опитат да „възстановят“ хидромелиорациите на принципа на строежа на магистралите – на половин цена.

– Каква е реалната ситуация в напоителния сектор? Внасяме почти 90% от зеленчуците на вътрешния пазар, а без поливно земеделие не можем да имаме конкурентно зеленчукопроизводство. През последните години не бяха постигнати никакви резултати във възстановяването на напояването – нито с поръчаната на МБВР стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите, нито с включването на проекти за напояване в т. нар. инвестиционните мерки по ПРСР 2014-2020 г.

Ситуацията не е никак добра, макар ръководителката на “Напоителни системи” да рапортува положителни неща. Зеленчукопроизводството не зависи само от поливното земеделие. Стопаните се справят някак си, намират начини – има язовири и напоителни канали в регионите за зеленчукопроизводство. Нещата са комплексни и многофакторни.

Ако парите се усвоят честно, България може да стане поливна райска градина

Целта в плана за възстановяване и устойчивост е да се работи за увеличаване на напоителните съоръжения – предвидени са огромен брой канали, помпени станции и три нови язовира. Ако тези средства се усвоят правилно и в пълния си обем от сериозни хора, България може да стане поливна райска градина.

– Тези дни излезе проучване, според което 1/4 от българските гори се стопанисват от т. нар. ловни олигарси. В същото време от години сме свидетели на незаконна сеч и износ на дървесина. Каква политика ще прилага МЗХГ в горския сектор?

Безкомпромисна политика, защото горите са белият дроб на една държава, те са решителен фактор за климата и опазването на водите. В момента готвим мораториум върху сечта на дървесина във вододайни зони, урбанизирани територии, около туристически обекти край морето и в планината, както и в критични зони с опасност от ерозия.

Искаме мораториум върху сечта на сурова дървесина, но договорите за износ ще се изпълнят

Става дума за общо десетина типа обекти. Ще проверим дали има подписани договори с фирми за износ на дървесина. Ако има такива, за тях ще направим изключение при определени условия, тъй като спирането на износа ще доведе до финансови загуби.

– Предстои кампанията по събиране на цвят от маслодайна роза. Производителите са притиснати до стената от ниските изкупни цени на суровината и липсата на работна ръка. Как България трябва да се погрижи за този традиционен отрасъл, за да не го изгубим?

Това са пазарни отношения. Ситуацията е същата, като в тютюнопроизводството – държавата не може да се намеси и да иска от изкупвачите по-високи цени. Може да се помисли за подпомагане под формата на финансова помощ за килограм цвят, но от опит знам, че такова подпомагане е нож с две остриета – изкупвачите автоматично свалят цените.

Ако отпуснем подпомагане за килограм рози, изкупвачите свалят цените

– Как оценявате подхода на държавата към аграрната наука – в предишно интервю бяхте коментирал, че тя е унизена докрай?

Оттогава за съжаление няма индикации нещо да се е променило. Правят се плахи опити да се участва в програми като “Интелигентно растениевъдство“, предвидени са минимални средства по плана за развитие за виртуално обучение, но това са дребни суми, които не решават проблемите. И материалната база, и сградният фонд се рушат.

Набавянето на средства за капиталови разходи е много трудно, защото всеки институт трябва да се оправя със собствени приходи – няма как с бюджета си от Селскостопанска академия да финансира такава дейност. Ще се опитаме да помогнем с нещо, но възможностите ни са ограничени.

 

Споделете.

Коментирайте

Close