Министър Христо Бозуков: Аграрната ни наука е унизена докрай

2

ВИЗИТКА

Професор д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер агроном по защита на растенията и почвата” и специализация „Растителнозащитни технологии при полските култури”. От 1985 г. е стажант агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. – научен сътрудник I ст. 

През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. – му е присъдено от ВАК научно звание “Старши научен сътрудник втора степен” (доцент) по научна специалност “Растителна защита”. От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност „професор“.От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. 

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България.

С указ на президента Румен Радев преди дни проф. Бозуков бе назначен за министър на земеделието и храните в служебното правителство на страната. Какво ще стане със Селскостопанска академия, да има ли приоритетни аграрни сектори, как да се субсидира земеделието – по тези и други въпроси министър Бозуков говори в интервю пред Агроновините.

– Министър Бозуков, днес е първият Ви работен ден като министър на земеделието и храните. Какво очаквате да заварите във ведомството, което оглавихте?

Странни неща, най-общо казано и мога да кажа, че вече виждам някои от тях. Въздържам се от коментари, докато не проверя всичко. Няма да соча треската в чуждото око.

– Днес пред Министерството на земеделието и храните се проведе фермерски протест с искания за по-справедливо разпределение на субсидиите в сектор животновъдство. Каква е Вашата позиция по този проблем?

И в най-глупавото предложение има зрънце рационалност. Има много неща, направени както във всички други сфери, визирам Закона за тютюна например, направени не в интерес на всички производители, а предимно на едрите животновъди. Преплитат се много интереси и между самите браншови организации в този сектор на животновъдството има разнобой – едните са съгласни, другите не са.

Днес поставих категорично изискване – по-добре да направим малко, но нещо реално, отколкото да има големи искания и накрая да е едно няма нищо. Знаете, всичко, което трябва да се нотифицира, не можем да го свършим в този срок, в който ще работи служебният кабинет. За останалите неща, ако браншовите организации на животновъдите постигнат съгласие и излязат с единно становище, ще предприемем мерки.

– Как ще се постигне съгласие, като си познаваме националния феномен – всеки дърпа чергата към себе си и гледа само собствения си интерес?

В началото на демокрацията при нас в Института дойде един генерален директор на “Булгартабак” и ни даде право на избор да си изберем директор. Стана вакханалия – пет кандидата, подкрепяни от пет различни групировки. Накрая нищо. Дойде директорът и ни каза: щом не можете сами да си изберете директор, аз ще назнача, когото реша.

Нямам намерение да не се публикува тази наредба 3 и да се спрат плащанията! Ако животновъдите са достатъчно разумни, нека да се разберат помежду си. Гарантирам, че докато съм министър, ще работя, ще поставим тези изисквания пред Брюксел за нотифициране евентуално, но сега трябва да се работи за да си получат хората субсидиите.

– Българските учени в Селскостопанска академия са разтревожени за бъдещето на аграрната наука. Вие лично бяхте ангажиран със законопроект за ССА. Миналото лято правителството одобри и предложи друг проект за изменение на Закона за Селскостопанската академия. Каква политика да очакват от Вас колегите Ви учени?

Законопроектът трябва да мине през Народното събрание, защото то взима решенията. Като цяло е много смущаващ и синдикатите задаваха много въпроси. Включени са стряскащи клаузи!

Например трансформирането на собствеността на земите, които институтите са получили от Държавния поземлен фонд. Към момента те са публична държавна собственост, а намеренията са тя да се трансформира в частна държавна собственост. После знаете добре какво става.

Другото притеснително предложение е свързано с правомощията, които дават на министъра на земеделието да се разпорежда със земите с отпаднала необходимост. Например ако един институт има 10 000 декара земя, много лесно е едно 5000, 6000 или дори 8000 декара земя да бъдат с отпаднала необходимост. Подходящият назначен директор пише становище, че са с отпаднала необходимост. Предвид факта че се извършиха големи съкращения, че не се допуска сключване на договори с външни кадри, предвид остарялата техника и други фактори трудно тези земи могат да се стопанисват и обработват от институтите.

Директорите имат алтернатива или да отговарят за безстопанственост,  или да пишат тези земи с отпаднала необходимост. После министърът може да ги дава на хора, които са в състояние да ги обработват.

Най-фрапиращото в законопроекта за ССА е избягването на демократичното начало при избора на ръководство на Академията. Ние бяхме предложили то да се избира от общо събрание на учените на ССА. При сегашното положение всеки председател на ССА се назначава от премиера по предложение на аграрния министър. Това дава възможност всяко ново правителство да сменя председателя на Академията и това се и случва.

Когато длъжността е изборна, както е в БАН, това се случва по-трудно, не че няма механизми – по взаимно съгласие, по убеждение, но доста по-трудно.

– Един от големите проблеми пред аграрната наука е ограниченият бюджет и невъзможността за генериране на собствени приходи от институтите. Как ще работят учените при това положение?

Става дума за автономността на Селскостопанска академия. Имаше период, в който ССА генерираше 15 милиона лева собствени приходи. Ако те се предоставяха на ССА, заедно с държавната субсидия от около 20 милиона лева, нещата можеха  да се получат. При настоящата ситуация това е дори опасно за ССА и давам пример със сегашния бюджет – държавата дава 13 милиона, а останалите 15 милиона трябва да ги набави Академията. Тя обаче няма как да го направи предвид намаления състав, старата техника, невъзможността да се наемат работници, а има дейности, например в хибридното производство, в които не може без да се наема работна ръка. Всичко се решава на политическо ниво – който е силен в момента, той решава и той си прокарва закона.

– Вие като министър на земеделието, пък макар и в служебно правителство, какво ще направите за решаването на всички очертани от Вас проблеми в аграрната наука?

Ще се опитам да облекчим ситуацията на финансиране на ССА, защото сега тя е жалка. Поне средствата, които имат, да получават регулярно, а не като в момента – с мъка, с кандърми…Крайно унизително е положението на българската селскостопанска наука!

– При досегашното управление на МЗХ бяха дадени приоритети на някои сектори като зеленчуци и животновъдство. Въпреки това само 10% от зеленчуците и плодовете на пазара са българско производство и разчитаме на внос от ЕС и трети страни, не е много по-различна ситуацията и при месото. Вие сте специалист по тютюна, а често има упреци, че тютюневият сектор у нас е привилегирован. Какво е Вашето виждане за насърчаване на българското производство в тези сектори?

Не искам да се делят секторите на важни и маловажни, на естествено и изкуствено. България е земеделска страна, всички сектори са важни, производителите трябва да бъдат равно поставени. С какво са привилегировани например тютюнджиите? Напротив, те са едни от най-непривилигрованите. Ако бяха, нямаше толкова да се срине производството – през миналата година то беше 15 000 тона, при 30 000 тона само две години по-рано!

Бяхме напред пред Гърция, сега гърците произвеждат два пъти повече тютюн от нас. В Гърция държавата е сключила договор с международния концерн “Филип морис” за изкупуване на 50% от тютюневата продукция в страната. Отделна на декар се дава 200 евро държавна субсидия, а не по референтния период. Тютюнопроизводителите в южната ни съседка имат още ред други облекчения.

– Има експертни мнения, че в регионите, където традиционно се отглежда тютюн, трябва да се насърчи отглеждането на други култури – например маслини, минзухари за шафран, горски плодове…

Това е нон сенс, пълна щуротия на някой болен мозък! В тези региони, на тези почви не виждам как може да се намери култура, която да дава същите доходи на хората като тютюна. Добре, ще засадят студоустойчиви маслини, трябва да чакат поне десетина години, за да встъпят те в плододаване. А после кого ще конкурираме – Гърция, Испания, Италия, Португалия ли?

– Добре, но в тези региони, особено в Родопите, може да се отглеждат ягоди и малини, например.

Да, но колко и как? Виждам хора, които се подведоха и почнаха да гледат малини и къпини. 50% от добитото количество го правят на ракия, защото нямат пласмент.

А при тютюна – хубав или лош, има традиция, опит, има пазари. Нашите правителства направиха всичко възможно да се ограничи тютюнопроизводството, макар че никой не го е искал от нас това. Но нали ние трябва да сме по-католици от папата! В същото време другите европейски страни, които са на нашия хал, си поддържат тютюнопрозиводството. Ние решихме да се правим на много напреднали – било архаично, било от миналия век…Хем не могат да предоставят като поминък нещо от новия век, хем не мислят какво да правят хората – да разчитат на социални помощи ли?

– Какво е Вашето виждане за механизмите за субсидии в новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г.?

Наложително е да има промени и по-справедливи критерии и разпоредби. Трябва да отпадне това разделяне на стари и на нови страни членки. Необходим е строг контрол на получаването на тези средства, на използването им по предназначение. Към момента голяма част от субсидиите, които се дават за производство, отиват за съвсем други неща.

Има резон субсидиите да се обвържат с производството на качествена продукция. Не може да търсим биологична и екологична продукция, а да не държим на качеството, докато гоним количество.

Споделете.

2 коментара

  1. evgeniya on

    Браво , Христо! Още с първите си думи и действия показваш какво значи да бъде министър знаещ и можещ специалист, който е наясно с проблемите на българското земеделие. Само може да се съжалява че след няколко месеца начело на това министерство отново ще бъде поставено политическо лице като тези които бяха досега и го докараха да бъде на този хал. /Не визирам само г-н Мехмед Дикме/

Коментирайте

Close