Овчарче от Вакарел е първият българин, завършил Харвард

Българинът Стоян Ватралски, обикновено овчарче от Вакарел, е първият българин, завършил Харвард. Нещо повече – той пише химна на Харвардския университет, който се изпълнява и до днес при дипломирането на бакалаврите.

До 14-годишна възраст Стоян пасе овце и не ходи на училище

Стоян Кръстов Ватралски е роден на 7 март 1860 г. в семейството на Кръсто и Ружа Ватралски в с. Вакарел. До 14-годишна възраст Стоян не ходи на училище, а помага на баща си – беден овчар, в пашата на овцете. Енергичния си дух и жажда за знания наследява от майка си. През 1874 г. е приет в пансион за подготовка на учители и свещеници към Самоковското класно градско училище и успява да навакса пропуснатото, като взема четири отделения за две години.

Препитава се като домашен прислужник на американските протестантски мисионери в Самоков и учи в мисионерското Научно-богословско училище в града. Със спестените пари си купува книги и неуморно чете. Стоян впечатлява американските мисионери и с тяхна препоръка през 1884 г. заминава за САЩ, за да продължи образованието си.

Дипломира се в Богословското училище при университета „Хауърд“ в столицата Вашингтон, а през 1892 г. се сбъдва неговата мечта: записва се в Харвардския университет.

Българинът написва бакалавърския химн на Харвард

Докато следва, пише дописки за редица ежедневници и публикува стихотворения. По това време написва бакалавърския химн на Харвард, който се изпълнява и до днес при завършване на бакалавърската степен там. Знаменателното събитие се случва на 17 юни 1894 г и се превръща в истинска сензация – най-известните американски вестници се надпреварват да публикуват текста на химна.

Стоян Ватралски се отказва от първоначалното си намерение да стане проповедник, и се насочва към попрището на журналист, поет и писател. В Харвард го наричат „Българския Толстой“, защото има дълга брада. Печели награди за ораторство в Харвард. За Ватралски американският журналист Джон Хънтър Сенджуик пише: „Дошъл е в тази страна един балканец, син на един балкански овчар, свършил Харвардския университет. Г-н Ватралски иде от една страна, много по-хубава, отколкото ние можем да знаем. Този планинец, поет, хуморист и чифликчия с право е наречен „Българския Толстой“. Той представлява една кауза, който всеки човек трябва да представлява – своето отечество“.

Ватралски се сприятелява с Теодор Рузвелт и Уилям Маккинли

Българинът живее и работи в Америка до края на XIX в., като се запознава с известни политически дейци, между които и трима американски президенти: Теодор Рузвелт, Уилям Маккинли и Бенджамин Харисън. Вероятно е и единственият българин, гостувал на изобретателя Томас Алва Едисън. Дейно е ангажиран с българската национална кауза и си поставя си за цел да запознае американската общественост с националния въпрос.

Три години преди Илинденското въстание от 1903 г. предупреждава, че такова неизбежно ще има и че причината за това са неизпълнените обещания на Великите сили към България. През 1900 г. Стоян Ватралски решава да се върне в Родината. Установява близки отношения с видни представители на родната интелигенция: Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев, Пейо Яворов и Стоян Михайловски.

Харвардският възпитаник избира да се завърне в България

Основава Българо-Американското дружество и става член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. По негов почин в София са кръстени улиците „Братя Бъкстон“, „Макгахан“, „Уошбърн“, „Д-р Албърт Лонг“, „Юджин Скайлер“, „Джордж Вашингтон“. На английския министър-председател Уилям Гладстон, освен улица в центъра на столицата, е кръстена и Трета мъжка гимназия.

Води активна кореспонденция с братята Чарлз и Ноел Бъкстон. По време на Балканската и Първата световна война поставя българския въпрос пред международната общественост чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици. С тази цел, през 1913 г. пътува до Англия на собствени разноски и изнася публични лекции в няколко града, организира иб лаготворителни акции. Така в сметката на „Подпомагателния комитет за болни и пострадали от войната“ в София, оглавяван от царица Елеонора, са набрани над 50 000 британски лири (огромна сума по онова време).

В Красно село Ватралски купува чифлик и се прехранва от градинарство и копринени буби

Никога не заема държавни постове, нито влиза в политиката, въпреки че са му предлагали. Многобройните си познанства със световни политически фигури използва като възможност да популяризира родината си. А през 1924 г., по случай 30-та годишнина от дипломирането си в Харвардския университет, той посещава отново САЩ. Бостънският вестник Boston Globe му посвещава цялата си първа страница.

Със спестените в Америка пари Стоян Ватралски купува парцел и си построява къща в Красно село край София, прави малък чифлик и се прехранва от земеделие: овощни градини, зеленчуци и отглеждане на копринени буби. Веднъж Ватралски и съпругата му Василка посрещат като гост Иван Вазов. По това време кварталът все още се е наричал махала Бояна. Според градските легенди, очарован от красивия чифлик и живописните красоти на района, Вазов възкликва: „Красно село!“. Така Патриархът на българската литература дава името на днешния софийски квартал.

В статията са използвани откъси от статия за Ватралски, публикувана в сп. Харта и в. Зорница.