Учени доказаха, че гените, които контролират мозъка и нервната система, са изиграли роля при опитомяването на зайците
Генетичните промени , които превръщат диви животни в домашни , дълго време бяха мистерия . Сега международен екип от учени направи пробив като показа, че много гени, които контролират развитието на мозъка и нервната система, са били изключително важни за опитомяването на зайци. Проучването е на университета в Упсала, Швеция, и дава отговори на много генетични въпроси.
Опитомяването на животни и растения, предпоставка за развитието на земеделието, е една от най- важните технологични революции в човешката история. Опитомяването на животни е започнало преди 9 000 – 15 000 години и първоначално включва кучета, едър рогат добитък, овце, кози и прасета. Заекът е бил опитомен много по-късно, преди около 1 400 години, в манастири в южна Франция. Твърди се, че зайците били опитомени, защото католическата църква обявила, че младите зайци не се считат за месо, а за риба и можело да се ядат по време на великите пости. След опитомяването, дивият предшественик – Европейският заек (Oryctolagus cuniculus), е ограничен до Иберийския полуостров и Южна Франция .
Има няколко причини учените да изберат заека за генетични проучвания на опитомяването – знаем къде това е станало, а този регион все още е гъсто населен с диви зайци, обяснява Мигел Карнейро от университета в Порто (CIBIO). Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида.
Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида
Учените първо изследвали целия геном на един домашен заек, за да разработят референтно геномно събиране. Тогава те проучили шест различни породи и взели проби от диви зайци на 14 различни места в Иберийския полуостров и Южна Франция.
Досега не е имало проучване върху животинското опитомяване, включващо такова внимателно изследване на генетични вариации сред дивите потомствени видове. Това ни позволи да посочим генетичните промени , които са настъпили по време на опитомяването на зайците, казва Лийф Андерсън от университета Упсала, Швеция.
В контраст с питомните зайци, дивите зайци имат много различни качества. Чарлз Дарвин е написал в „За произхода на видовете“, че „… няма животно по-трудно за опитомяване от младия див заек; почти всяко животно е по-питомно от него.“ Дарвин използвал домашни животни като доказателство на принципа, че е възможно да промениш фенотипите чрез подбор. Учените, участвали в конкретното проучване, чак сега са успели да разкрият генетичния базис на тази забележителна промяна в поведението, а проучването е дало нови важни прозрения за опитомителния процес.
Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител. Нашите данни показват, че опитомяването включва предимно малки промени в много гени, а не драстични промени в няколко гена, казва Кърстин Линдблат – Тоо , директор на Департамента по структурно-геномна биология в Технологичния институт в Масачузетс, професор в университета в Упсала и главен директор на лаборатория „Наука за живота“.
Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител
Екипът наблюдавал много малко примери, където вариант на ген, обичаен за питомните зайци, е заменил напълно ген, намиращ се в дивите зайци. Интересна последица от това е, че ако пуснете питомните зайци в дивата природа, има възможност за обратен подбор на тези гени, които са били изменени по време на опитомяването и това мислим да изучаваме в бъдеще, коментира Мигел Карнейро .
Учените не намерили пример, където ген да бъде неефективен по време на заешко опитомяване, а имало много повече промени в некодираната част на генома, отколкото в части на генома, които кодират протеина. Резултатите ,които имаме са много ясни – разликата между див и питомен заек не е в гените, които носят, а в това как те са регулирани, кога и колко от всеки ген се използва в различните клетки, обяснява Мигел Карнейро.
Проучването показва също кои от гените са били променени по време на опитомяването. Изследователите бяха изумени от голямото богатство на гени, участващи в развитието на мозъка и нервната система. Това има пряко отражение върху драстичните промени в държанието на дивите и питомните зайци, заключава Кърстин Линдблат -Тоо.
Проучването показва още, че дивият заек е високо полиморфичен вид, който носи генни варианти, благоприятни по време на опитомяването. Предполагаме, че подобен процес е настъпил при други питомни животни и че ние няма да намерим много особени „питомни гени“, които са били критични за опитомяването. Много е обичайно това ,че подобни разновидности на генни варианти, засягащи мозъка и нервната система, се появяват в човешката популация и това води до разлики в личния характер и отношенията, казва Лийф Андерсън.

Превод от английски: Мария Атанасова
Стажант-преводач в Agronovinite.com
Агроновините Новини за земеделие и храни
