Caryx

Първия български сорт стевия създадоха учени в Шумен

0

Първия български сорт стевия създадоха учени от Земеделския институт в Шумен. Растението е естествен подсладител, до 300 пъти по-сладък от захарта, полезен за ежедневна употреба като оздравителен продукт дори за диабетици, обясни доц. д-р Станимир Енчев, част от екипа учени, работили по създаването на сорта „Стела“.

Станимир Енчев

Доц. д-р Станимир Енчев

Българската стевия е плод на дългогодишна работа, започнала през 80-те години на ХХ век, но поради забрана за използването на растението, работата е прекратена.

„Големите производители на захар са се опасявали, че стевията ще бъде голяма конкуренция. След отпадането на забраната е доказано категорично, че растението не е токсично, не е калорично и дори е много полезно срещу различни болести. През това време в нашия институт се съхраняваше генофонд, работата по стевията не е прекъсвала, но беше в намалени мащаби.

Възстанови се след падането на забраната, а през 2010 г. по проект към Селскостопанска академия продължихме да работим по сорта с утроени сили заедно с проф. Илия Учкунов, доц. Кулка Учкунова, проф. Цветан Кикиндонов“, обясни доц. Енчев, който от 11 г. се занимава с научна работа и има 40 научни публикации, от които 6-7 са посветени на стевията.

Сортът „Стела“ е създаден за нашите агроклиматични условия, но поради това, че е екваториално растение, у нас не може да презимува. В Земеделски институт – Шумен са разработени ин витро и ин виво методи за вегетативно размножаване на стевия. Семената се разпределят по повърхността на предварително навлажнен почвен субстрат (смес от торф, пясък и перлит в съотношение 1:1:1), с леко притискане, без допълнително закриване. Веднага се създава влажна камера с полиетиленово покритие, която остава плътна до 4-ти ден, след което до 12-я постепенно се премахва.

Поливането става само при нужда, винаги отдолу, без допускане на преовлажняване. Температурата в помещението трябва да е 18-20 градуса. Желателно е добро осветление през деня. Масово развитие се наблюдава още на 4-я ден след сеитба. До 19-я ден, част от растенията са готови за пикиране, което се прави на същата почвена смес. Необходими са най-малко два месеца след поникването за получаване на готов разсад, който задължително трябва да премине едноседмично закаляване на открито преди окончателното си засаждане при полски условия.

След двумесечно отглеждане (преди цъфтеж) храстите се ожънват и се сушат на сянка. До края на октомври се получава още една реколта. Преди първите слани растението се изрязва, храстът се прибира и съхранява в стърготини и пясък в помещения, където температурата не пада под 5 градуса. Напролет, след последните слани, се изнася и засажда на полето. Така в условията на нашия климат успешно се отглежда като едногодишно растение с многогодишно използване на коренищата. Добивът на суха маса от декар е около 200 кг.

Много хора у нас вече отглеждат в градините си стевия, на растението трудно се отглежда в индустриални мащаби. „Проблемът е, че има много ръчен труд, не е като зърнена или житна култура да се засее и да се ожъне с комбайн. Стевията е скъпа, защото ръчният труд оскъпява всеки производствен процес“, обясни доц. Енчев.

Стевия

Стевията дава около 200 кг суха листна маса от декар

Земеделският институт в Шумен предлага посадъчен материал за растението. Миналата година цената е била 5 лв на корен, но растението е многогодишно и може да се използва дълги години.

В момента екип учени от института, който се занимава и с кръмно цвекло и сорго, работи върху още по-добър сорт стевия.

Стевията е полезна срещу сърдечно-съдови заболявания, регулира теглото и обмяната на вещества. Листната маса се използва за компоти и чайове като подсладител, а също и за направа на сладкиши и бонбони.

Споделете.

Коментирайте

Close