Как да се погрижим за новозасадените овошки през юли?

През месец юли новозасадените овошки изискват специални грижи. Овощарите съветват фиданките да се наторяват с 30 – 40 гр амониева селитра на квадратен метър, за да имат задоволителен растеж. Задължително условие за торенето е влажната почва, а след подхранването се прави поливка.

Според овощарите е важно да не забравяме грижите по оформянето на короните на дръвчетата. Трябва да сме запознати с методите на филизенето, летните резитби, отклоняване и привързване на развиващи леторасти, подбрани за скелетни клони и разклонения. В летните месеци се вземат предпазни мерки при плододаващите дръвчета, понеже под тежестта на плодовете има вероятност клоните да се счупят. Противопоказно е да се изчаква до пълното наедряване на плодовете, понеже щетите за овошките са повече.

В по-високите части на страната, края на юли е най-подходящото време за размножаване на къпините. За да се избегне засушаването, в равнините се започва по-рано. За любителите къпините са по-известни, като диворастящ бодлив вид, но оглеждани в двора имат много предимства. Култивираните къпини нямат бодли и имат по-добри качества на плодовете. Могат да се прихванат дори от храстче от двора на приятел, поради изключително лесния начин на размножаване, наречен върхово вкореняване.

През юли започва най-подходящият период за размножаване на къпините

За по-голямо насаждение се използва посадъчен материал от разсадник. Причината за успешното размножаване са способностите на къпиновите леторасти да се вкореняват в областите на връхните пъпки, след попадането им във влажна почва. Методът е изключително лесен за изпълнение и е успешен още при първите опити. Нужен е добре развит летораст и добър къпинов храст. Близо до него се изкопава недълбока ямка. Дълбочината е около 8-10 см.

Задължително е почвата да бъде влажна, като се предпочита рохкав почвен пласт. В горещите дни за да се получи влажна почва в райони с неблагоприятни условия, може предварително да се направи поливка. Рохкият почвен пласт се получава, чрез накопаване на угнила горска шума или прегорял животински тор. В неблагоприятните райони рядко се засаждат културни къпини.

След оформянето на ямката се полага върха на младия летораст. За да се прикрепи здраво предварително се образува чаталче от някой клон. Върхът се заравя, след което от време на време се проверява влажността в зоната на вкореняването. Важно е да се поддържа умерена. Скоро се образуват корени и се появява нов летораст. Зимата къпината се оставя да презимува. С настъпването на пролетта се засажда на желаното място. Вкореняването се извършва в различни периоди. Според овощарите юли е най-подходящия месец, понеже леторастите са дълги и позволяват успешно приложение на метода.

Облагородяваме овошките чрез присаждане на спящи пъпки

Периодът от началото на юли до средата на септември се определя като най-подходящото време за присаждане на спящи пъпки. Методът е лесен за изпълнение и намира широко приложение в разсадниците за получаване на облагородени дръвчета. Овощарите съветват любителите да прилагат този начин на облагородяване, чрез специално засети семки и костилки или случайни семеначета. Първоначално се започва с костилкови видове, като кайсии, сливи, праскови и други.

Методът позволява успешно присаждане на желани сортове по тънките клони на младите дръвчета. За да се получи желаният резултат е важно да се знае, че при пролетно присаждане с пъпки от съхранени през зимата калеми, пъпките се развиват веднага. Получава се така нареченото присаждане на будна пъпка. След средата на лятото до 15-20 септември се използват пъпките на калемите от тази година, понеже не се развиват до пролетта. Това е масова практика, която позволява присаждането чрез спяща пъпка.

Първоначално на определеното за присаждане място се прави Т-образен нарез на кората. Напречния нарез се прави дъгообразен, чрез последователно изменение на положението на ножа. По този начин се предотвратява навлизането на превръзката в него. След това се прави вертикален нарез, започващ отдолу и продължаващ нагоре до напречния.
Използват се пъпки от тазгодишни леторасти. След като се отрежат от маточното дърво, се премахват листата. Оставя се около сантиметър от дръжката. Отделните пъпки се изрязват с част от кората и малка част от дървесината под нея.

При присаждане на пъпките на овошките дървесината не се изрязва само при кайсиите и орехите

Само в случаите при кайсиите и орехите не се изрязва дървесината. Овощарите наричат създадената форма – щитче. Дължината му е около 2,5-3 см. Изрязва се от калема с едно движение на ножчето, като се започва на 1см-1,5см под пъпката. Посоката на ножчето се променя леко под пъпката, навътре в калема. По този начин ножчето няма да излезе веднага след пъпката. По този начин се оформя и горната половина на щитчето.

Веднага се поставя в Т-образния нарез, като с помощта на ножчето се отделя внимателно кората при образуваните ъгълчета. Леко се натиска, за да се подпъхне, като се придържа за остатъка от листната дръжка. В случай, че горната част се окаже по-дълга се изрязва точно на мястото на напречния разрез.

Овощарите съветват при привързването да се използва PVC (поливинилхлоридна) найлонова лентичка, рафия или лико. Започва се малко над напречния нарез , като се придвижва надолу с последователни навивки достигащи до под края на вертикалния срез. Накрая се оформя петлица, за да може след придърпването на лентичката, превръзката да се стегне.

По този начин превръзката остава здрава, без да се влияе от климатични изменения и други фактори. Любителите може предварително да тренират различните манипулации върху непотребни клонки, до усвояването им. Тези упражнения гарантират успешно прихващане, още с първия опит.

Автор: Елена Лазарова

Стажант-репортер в Agronovinite.com