Агроновините Новини за земеделие и храни
Мяо-мяо (Rubus rosifolius) или известно още като Тибетска, Маврицийска или Розолистна малина, е перфектният екзотичен плодов храст за вашата градина, който не е капризен и не иска много грижи.
Растението спада повече към декоративните, отколкото към плодовите култури. За негова родина се смятат Хималаите, Япония, Източна Австралия и Китай. В Европа се среща често в прибалтийските републики и Полша. В Украйна се среща по-често като див вид. Като диворастяща култура е познато както по африканските, така и по австралийските земи.
Основните характеристики на Мяо-мяо са висока издръжливост, бурно разрастване, студоустойчивост и невзискателност към условията за култивиране. Успешно се развива и у нас, предимно от любители градинари. В доста разсадници се предлагат вкоренени екземпляри от екзотичното растение.
Всеки би се зачудил защо такова растение не е широко познато? Мяо-мяо не е издръжливо при транспортиране и поради това търговията с него не е разпространена. Въпреки това екзотичното растение намира много приложения.
Подходящо е за сладка и конфитюри, за добавка към салати с домати, а много ландшафтни дизайнери го препоръчват за направата на жив плет. Оказва се, че насаждения с Розолистна малина са непроходими дори и за кучета и котки. Може да бъде засадено в съчетание с хвойнови видове.
Растението не е капризно, а за успешното му отглеждане се изискват много малко усилия. Необходимо е наземната му част да се отреже на 2-3 см от повърхността на почвата през есента. През лятото е добре да се премахнат безплодните клонки. Въпреки това е добре да се внимава, за да не превземе градината. Макар и отрязани, растенията се възстановяват от останалите в почвата корени. Препоръчително е да се окопава често около Мяо-мяо, но все пак внимателно, защото корените му са разположени повърхностно.
Поливането се извършва привечер, особено в сухо лято. Ако растението пресъхне, е възможно плодовете да опадат. Ето защо е препоръчително около корена да се мулчира с торф, компост или оборски тор. При успешно отглеждане първата реколта може да се очаква на третата или четвъртата година от засаждането на растението.
