Caryx

Нахутът става любимата протеинова култура на земеделците

0

Нараства интересът на земеделците към създаване на нови насаждения с нахут, казва професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт пред Информационна агенция „Добруджа“. Една от причините е, че нахутът принадлежи към протеиновите култури, които са с отделно субсидиране.

Субсидиране на нахут

Помощта за протеинови култури сега е 2% от европейските плащания за нашата страна, което годишно е около 30 милиона лева. Плащането за декар през 2015 г. е било 28,51 лева, а за Кампания 2016 г. е било 21,66 лева.

Ставката  е за подпомагане на стопани, които обработват най-малко 0.5 хектара, засети с фасул (зърно), леща, нахут, зелен грах, зимен или пролетен грах за зърно, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях.

Особености на семената от нахут

Семената от нахут са богати на протеини, като в себе си съдържат количества, приблизително колкото при фасула, но за сметка на това са по-богати на аминокиселини, мазнини витамини А и В1 и някои минерали. Семената се използват като заместители на кафето, а брашното от нахут е основната съставка на много сладкиши. Ако се прибави в пропорция 1:5, семената от нахут повишават вкусовите качества на пшеничния хляб.

Сортовете с по-тъмни цветове са по-устойчиви на болести и съдържат доста високи нива на белтъчини, но се използват предимно за фураж. Поради наличието на някои органични киселини, зелената маса от нахута не е подходяща за фураж.

Отглеждане на нахут

Нахутът не се влияе силно от атмосферните условия, за поникването е нужна температура от 2-5 градуса по Целзий, а оптималната е 20-25 градуса. При температури по-ниски от 5 градуса са необходими между 20 и 25 дни за поникването, а при 6-8 градуса е нужно съвсем малко повече от седмица. Пониците на нахута могат да устоят на температура от -80 градуса по Целзий. Като оптимална температура за разклоняване на стъблото се считат 18 градуса през деня и 14 през нощта, а за цъфтежа между 20 и 23. Откъм топлина нахутът става малко по-капризен по време на цъфтежа и узряването. Към светлина се счита за взискателна култура и все пак може да понесе частично засенчване. Нахутът е растение на късия ден.

Нахутът е на първо място по сухоустойчивост

Нахутът е на първо място по сухоустойчивост измежду всички бобови и зърнени култури. Той може да понесе въздушна и почвена суша, а именно това е причината нахут да се отглежда дори и в най-сухите райони. Сухоустойчивостта си нахутът дължи на ксерофитния си растеж, което значи, че има силно окосмяване по стъблото и листата и изразходва наличната вода изключително икономично. За разлика от повечето растения, нахутът има способност напълно да възстанови растежа си дори и след засушаване. При по-висока въздушна влажност нахутът се опрашва по-трудно, защото бива нападан от чернилка.
По-сериозни капризи нахутът проявява при избора на почва при неговото отглеждане. Растението се нуждае от плодородни почви, чиято симбиотична дейност осигурява нужното количество азот, а всички останали макро и микроелементи да могат да постъпват в достатъчни количества през целия вегетационен период. Макар и да изисква по-плодородни почви, за разлика от останалите бобови култури нахутът може да вирее и на по-бедни и с нарушен воден режим почви.

Все пак не е препоръчително, защото добивите ще бъдат много по-ниски. Кореновата система на нахута е изключително адаптирана към всякакви условия, така че дори и засят на неплодородна земя, нахутът успява да използва труднодостъпните хранителни вещества и вода, а също така е устойчив и на засолени почви. Растението е с непоносимост към висока киселинност на почвата.

Растеж на нахута

До началото на разклоняването нахутът расте бавно. Веднага след разклоняването се наблюдава силен растеж, който продължава до пълния цъфтеж, който обикновено започва между 40 и 45 ден след поникването. Узряването и цъфтежът протичат много бързо, а нахутът само по себе си е самоопрашващо се растение.
Нахут
Фенологичните фази, които се наблюдават при развитието на нахута, са същите, както и при останалите бобови култури. Вегетационният период на ранните сортове е между 90 и 110 дни, при средноранните е между 120 и 150, а при късните е между 150 и 220. Надземната маса на растението се увеличава през първите две седмици, докато се развият грудките на корените. При следващите 3-4 седмици се наблюдава силно ускоряване в растежа, а в края на този период се оформят бутоните и това дава началото на цъфтежа, който за разлика от всички останали бобови култури е доста по-бърз и обикновено отнема между 15 и 20 дни.

Нахут и сеитбооборот

При полско сеитбообращение се редуват нахут и зимни житни култури, но успешно може да се комбинира и с други растения. Нахутът е чудесен предшественик, защото освобождава сравнително рано площта за следващата култура. Трябва да се внимава, защото остатъците от реколтата могат да разпространят някои опасни за него болести, ето защо не бива да бъде засяван като монокултура или повторка. Нахутът у нас е пролетна култура. Почвата започва да се подготвя след прибирането на пшеницата и става по същия начин както при всички останали пролетни култури.

Нужното количество на отделни микроелементи в зърното и останалата маса на нахута е близо до това на граха. По отношение на изискванията към хранителни вещества, нахутът не се различава от останалите бобови култури. Задължително е наличието на азот и калий – 5 кг/дка и фосфор – 5-8 кг/дка, поради това, че нахутът се засява в по-нископлодородни почви. Висока ефективност се наблюдава при торенето на растението с органични торове, защото те не потискат развитието на грудковите бактерии, което от своя страна осигурява постъпление на хранителни вещества през целия период на вегетация.

Сеитба на нахут

Сеитбата на нахут започва през първите пролетни дни, веднага щом атмосферните условия позволяват работа на открито. Поради бързото си губене на кълняемост, семената от нахут трябва да се от предишната реколта, чисти от болести и с висока кълняемост. Според климатичните условия, почвата и влажността, при които ще се засява нахут се избира най-подходящият за целта сорт.

Бавното поникване не е опасно при засяване на по-леки почви, ако семената са третирани срещу гъбни болести. Рискът идва при закъсняла сеитба, защото сухите райони цъфтежа често съвпада с лятното засушаване. Сеитбената норма на нахута се определя на базата на 35-40 кълняеми семена на квадратен метър. При едросеменни сортове нормата е 10-14 кг/дка,  а при дребните не повече от 6-10 кг/дка.

Нужното междуредие при засяване на нахут е не повече от 45-50 см. При използване на хербициди при структурна и влагозапасена почва, растението може да се засява и при междуредие от 12-15см. Дълбочината на сеитбата е сходна с тази на граха – 7-10см, спрямо влажността, срока за засяване и физическите свойства на почвата. Възможно е комбинирането на нахута с други култури. Като подкултура той се отглежда заедно с царевица, а като покровна с люцерна. Прилага се намалена посевна норма при смесени посеви. При наличието на изсъхнала почва е нужно да се валира с членест валяк.

Рядко се образува почвена кора след ранна сеитба на нахут. Той е устойчив на абсолютно всички хербициди, които се използват при фасула и може да бъде отглеждан без окопаване. Основната грижа е при борбата с плевели. И все пак нахутът няма много неприятели и се случва рядко да се води борба срещу минираща мушица.

Прибиране на нахут

За прибирането на чисти от плевели посеви се използва комбайн, обикновено когато плодовете са започнали да пожълтяват, но все още се държат здраво за стъблата си. Бобовете  узряват почти едновременно и не се разпукват, ето защо при своевременна жътва реколтата се прибира почти без загуби. При закъснение, дръжките на бобовете изсъхват и това води до лесното им накъсване. Обикновено прибирането е еднофазно, като двуфазно прибиране се налага, само когато посевите са силно заплевелени и се затруднява работата на комбайна. След прибиране семената се почистват, изсушават и съхраняват при влажност от 14%.

Чужди сортове нахут и опасност от чернилка

По думите на професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт се наблюдава нарастващ интерес към създаване на нови нови насаждения с нахут, но има залитане към внасяне на чужди сортове, които може да са заразени с чернилка. Специалистът добави, че в института са произведени два сорта нахут, които са с висока устойчивост към тази болест, която е най-големият неприятел на нахута.

Поради липса на търсене обаче, производството на двата сорта, а именно „Балкан“ и „Прогрес“,  е било спряно. Ученият прогнозира, че хората които тепърва започват сеенето на нахут най-вероятно ще закупят семена от Турция и Израел, които не са сертифицирани и проверени как биха могли да се развият в България. Професор Иван Бекяров предвижда масово заразяване с чернилка поради тези причини.

Споделете.

Коментирайте

Close