Caryx

Д-р Стоилко Апостолов: Кое е новото в новия регламент за биопроизводство?

0

– Д-р Апостолов, бизнесът в лицето на Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM) се противопостави по много от точките в новия регламент за биологично производство, особено по отношение на правилата за неразрешени вещества, или иначе казано – наличието на пестицидни остатъци. Тяхната липса гаранция ли е за биологично производство, как ще се реши този проблем в новия регламент?

Проблемът и дискусиите по приемането на регламента продължиха 7 години, вече има един такъв компромисен вариант, който беше постигнат през ноември 2017 г. и който е вече официално качен на сайта. Предстои приемането от Парламента и Съвета на министрите.

Специално по тази тема имаше най-тежки преговори. Страните членки бяха разделени почти наполовина и беше невъзможно да се вземе решение, дори и с мнозинство. Компромисното решение, както го нарича Комисията, е решение, което дава права на страните членки сами да определят дали да прилагат или не такива правила за пределно допустими количества неразрешени вещества.

Комисията каза, че ако продукт, произведен в страна членка, която няма правила за наличие на пестицидни остатъци, влезе на територията на страна, която има такива правила, може да се продава като биологичен.

Надявам се, че страните, които настояват за въвеждане на такива правила, ще се вразумят. Това е неразумно и ще постави в изключително неудобна позиция фермерите – представете си българските фермери в конкуренция с продукти, внесени от Румъния, които са сертифицирани като био, без за тях да има прагове, без да са им правени химически изследвания.

– Новият регламент ще позволи ли изграждането на т.нар. обособени легла в оранжериите, т. е. хидропонно отгледани растения да бъдат предлагани като биологични?

Да, това беше другата тема с малко повече притеснения. В момента има такава практика в три от северните държави – Финландия, Швеция и Дания, които имат разрешение да отглеждат зеленчуци в демаркационни легла и тези хидропонно отгледани продукти да са сертифицирани като био.

Опасението беше, че ако се позволи тази практика, от нея ще се възползват и други страни и ще се отвори една врата, която да позволи тази практика в цяла Европа. Решението тук е много положително, даде им се срок от 10 години след влизане на регламента в сила да прекратят тази практика. Така всички биологични растения ще трябва да се отглеждат върху почва, а не върху изкуствено създадени легла.

– А няма ли да има дерогация за разсад, за билки, подправки?

Всъщност да, 2-3 неща са изключени от това правило – саксийни растения, растения за украса, билки и подправки, както и кълнове, които се гледат без почва. Това ще бъде изключение – всички останали растения трябва да се гледат в почва, която има връзка с подпочвения слой и скалата отдолу.

– За първи път в регламента ще бъдат въведени продукти като морска сол, вълна, етерични масла, как беше постигнато това и какво следва?

Това малко мина между капките. За нас има положително въздействие, тъй като ние сме най-големият производител на етерични масла в Европа. В обхвата на регламента влиза сертификация на етерични масла, което е добре за нашите производители.

За преработката вероятно ще има някакъв преходен период. Досега солта и водата се приемаха за естествени продукти, които не беше нужно да бъдат сертифицирани като био, сега тепърва това ще трябва да влиза в изчисленията при преработката.

– Друг момент, който е залегнал в регламента е, че само сертифицирани фирми ще имат право да използват думи като „био“, „еко“, „органик“, а също и в наименованията на тези фирми. Това как ще рефлектира върху нашия пазар, на който всеки си пише на етикетите каквото си реши, като дава подвеждаща и заблуждаваща информация?

Това за мен е решение, което чакахме с години наред. Навремето с Асоциация „Активни потребители“ правихме проучвания, събирахме биоментета от магазините и ги носихме в Агенцията по храните. Някои от фирмите, в чиито наименования имаше „био“, заведоха дела срещу Агенцията и асоциацията.

В крайна сметка асоциацията спечели делата – беше ясно, че това е заблуждаваща реклама. Не може да си кръстиш фирмата „Биодомат“, а да произвеждаш домати с химия. Това вече  е регулирано в регламента, нито една фирма няма право да си слага в името „био“, „еко“, „органик“, „биологично“ и „екологично“, ако не произвежда и не продава биопродукция.

– В същото време се въвежда едни облекчаващ режим, който предвижда биопроизводители с оборот до 20 000 евро нефактурирана биологична продукция, както и такива, които произвеждат до 5 тона на година, да не са длъжни да се сертифицират. Това обаче няма ли да отвори вратата за диверсифициране на фирми, така че те да избегнат това сертифициране, съответно и контрола?

И които продават директно, да. Това всъщност е една вратичка, но според регламента държавите членки ще имат право сами да решават. Най-вероятно ще става въпрос за малки производители, които ще продават на местния пазар. Предполагам че това е било предложено от страни, които имат такава традиция и където разходите по сертифициране са много големи.

– 20 000 евро никак не е малко като продукция за пазар като българския.

За България не е малко, но за един производител, примерно от Франция, такъв оборот от 20 000 евро не е кой знае какво. Надявам се, че България няма да разреши това нещо, тъй като се нагледахме на какво ли не. Политиката на нашето министерство е да затяга контрола, а не да разрешава такива изключения от правилата. Ние също сме против и браншът като цяло е против.

– Какви промени има в новия регламент по отношение на животновъдството? За пръв път, например, ще може да се отглеждат биозайци, биоелени.

Това е ново решение на Комисията, IFOAM беше против, тъй като още няма чак толкова много ферми за зайци и елени. Има вероятност предложението да е дошло от страна, която има голямо производство в тази насока. Вероятно е за частни стандарти, французите например имат собствен стандарт за биоохлюви. Все още подробните правила не са описани, за момента имаме само текстовете на регламента и двата анекса, които въпреки всичко са 300 страници.

– Освен за хидропониката, какви други дерогации се допускат?

Продължава дерогацията за ползването на небиологични семена и посадъчен материал (виж карето вдясно), както и за животни, които влизат в стопанството от небиологични стопанства. Вече е поставен краен срок в новия регламент да приключим с тази дерогация до 15 години. Това означава, че ако няма промяна в тази нагласа на Комисията и съответно в повечето от държавите членки, ние трябва сериозно да започнем да се готвим, защото 15 години ще минат много бързо и ние ще се окажем пак без наличие на посадъчен материал и семена, което съответно ще доведе до прекратяване на сертификацията.

Щом се дава такъв срок, това означава че всички, които имат някакво отношение към този сектор, трябва да започнат да мислят. Ако този срок се спази и не се удължи по никакъв начин, още в следващият програмен период ние трябва да си планираме мерки, които да насърчат производството на биосемена и посадъчен материал и отглеждане на животни, иначе нашите ферми ще се окажат в лоша ситуация.

В момента има някакво предлагане на биосемена, зеленчукови да речем се внасят от Холандия, семена за фуражни култури се внасят от Австрия, Германия и Франция, но това са толкова единични количества, че спрямо хектарите, които имаме по статистика, те ще могат да задоволят само две ферми.

– Има ли нови изисквания по отношение на биофуражите?

Не, при фуражите не видях нещо особено. Има една вратичка, която отваря новият регламент, тя е за групова сертификация, пак е с ограничения, трябва да бъдат малки, до 25 000 евро оборот, да са близко един до друг географски, да се регистрират в някаква организация и да си направят система за вътрешен контрол. След това сертифицираща фирма само ще потвърди това, което си контролират сами помежду си.

Бяхме много против това предложение, но то остана и пак е право на държавата членка да реши. Има данни, че в България по някакъв начин това се прави полулегално в момента. Става въпрос за някои фирми, които имат подизпълнители. Тоест един голям търговец плаща сертификацията на други 20-30 по-малки производители, той минава, взима им проби от продукцията и общо взето те дори не знаят, че са сертифицирани. Това е проблем, който не искаме да се официализира, а да се прекрати.

Споделете.

Коментирайте

Close