Храм и светилище на Зевс и Хера откриха археолози над Старосел

Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера са открити от екип на Националния исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов в района на връх Кози грамади край с. Старосел, Хисарско. Селището е известно с богатата си археология и преди десетилетие се прочу с тракийския култов храм на Ситалк.

Новооткритото светилище на Зевс и Хера е до хижа „Фенера“, на около 22 км от Хисаря. Намира се в най-високата част на върха и заема площ от 50 кв. м.

Смята се, че тракийският храм е функционирал през втората фаза на ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.). През IV век е бил преустроен, заедно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, намерена и изследвана от Иван Христов.

Новото светилище на Зевс и Хера дава данни за владетелите на одрисите

Фасадата на храма е подчертана от траките с обработени каменни блокове, а покривът е с керемиди от коринтски тип. На мястото на старите глинени олтари са изградени четири кръгли олтара от камък и глина. Това светилище, както и другото на връх Сборови грамади, изградено от монолитен каменен блок с улеи за жертвоприношения, дават много данни за построяването на укрепената резиденция от владетелите на одрисите, смятат археолозите. Самата тракийска резиденция е оградена с масивна крепостна стена и има рядко срещано градоустройство.

Крепостта и резиденцията са свързани с античен път. Сребърна монета, намерена на мястото, определя датировката на строителство на комплекса в края на VІ и началото на V век пр.Хр. Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и сещорации по стените. Колоните са четириъгълни и профилирани, на прага се виждат дупки с метален  механизъм за врата. От другата страна на голямото помещение има две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна.

Според учените, това е било зала за приеми и пирове. На пода археолозите са намерили монети на тракийския владетел Терес ІІ и на македонския пълководец Филип ІІ. Открити са и фрагменти от гръцка и местна тракийска керамика, желязна двойна брадва, наричана лабрис,, част от златен нагръдник. А в резиденцията и по склоновете на хълма изобилстват следи от ожесточена битка – върхове на копия и стрели, хиляди оловни тежести за прашки, тракийска махайра.

Мраморни оброчни плочки доказват, че става дума за светилище на Зевс и Хера

Откритият сега храм се е използвал и през римската епоха, което се доказва от намерените на мястото монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, като върху някои са изобразени боговете Зевс и Хера. Точно тези находки доказват, че светилището е било на Зевс Гръмовержеца и Хера, обясни директорът на НИМ Божидар Димитров.

Археолозите смятат, че новооткритото светилище на Зевс и Хера е съществувало до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат встрани от него малка еднокорабна църква. Божидар Димитров смята, че тя е била посветена на свети Илия, понеже в християнството той се отъждествява с покровител на гръмотевиците и светкавиците.

При разкопките са намерени различни монети – отсечени в Тракийски Херсонес, на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, екземпляри от  късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове,  принасяни в дар на светилището.

Кози грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век пр. Хр., който вероятно има връзка с култовия център, открит от покойния археолог д-р Георги Китов над с. Старосел. Ръководителят на екипа д-р Иван Христов смята, че Кози грамади е единственият паметник от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. През август в експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Разкопките ще продължат до ранна есен.

Находки от погребение на тракийски аристократ открити над Брестовица

Малко по на юг, край село Брестовица, друг екип археолози откри останки от пищно погребение на тракийски аристократ от Филипопол. В разкопките на Памук могила са намерени злато, оръжие, съдове, стъклени предмети и различни дарове. Според директора на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов, могилата е била фамилна гробница на аристократи, управлявали Филипопол. Тя датира от от ІІ -ІІІ век, висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. Смята се, че е засипана с 25 000 кубика пръст.

Сред най-ценните находки, намерени на 2 метра под върха на могилата, е златен пръстен с гема –

украса, издълбана в гладката повърхност на къмъка. До него е имало бронзова монета, която символично се е оставяла в дар на подземния лодкар Харон. Вярвало се е, че той пренася мъртвите по река Стикс на оня свят.

Даровете на покойния тракиец са положени в питос – голям глинен съд. Сред оръжията му са два железни меча и три копия. В духа на тракийските вярвания, че хората са безсмъртни, са оставените лични вещи на аристократа – стъклени балсамарии с етерични масла, глинени съдове, две бронзови хидрии, в които се е наливала вода и вино. Дръжките им са изящни и оформени като глави на божества. Намерени са и бронзови патери, които са се използвали като тасове – за поливане при къпане. В гроба е имало и купи за храна, свещници, увенчани с фигури и бронзови лампи за осветление.

Преди да бъде открито пищното погребение на тракийски аристократ, археолозите засекли в същата могила друго, вторично погребение. Тленните останки на починалия били положени в глинена урна, в която имало още  сребърен и бронзов пръстен.

До находките от погребение на тракийски аристократ може да се появи зидана гробница

Археолозите очакват в могилата да се появи зидана гробница, каквато е имало наблизо, но е била частично разрушена от иманяри. Памук могила също не е била пощадена от набезите им – в нея те са прокопали тунел с дължина 13 метра, но не са открили нищо.