Тигрови лимони, авокадо без костилка, папал – луксът на клубните сортове

0

Искате да засадите папал (кръстоска между ябълка и круша), трябват ви розови тигрови лимони, които отвън са набраздени, а вътре са рзови, търсите едри, сладки и ароматни малини “Сапфир”, искате авокадо без костилка, атрактивно червени ябълки “Рокет”, “Джаз”, “Канзи”? Трябва да знаете, че това са клубни сортове и да се сдобиете с тях не е толкова просто.

Какво представляват клубните сортове?

Делът на тези модерни генетики на пазара нараства все повече, но какво представляват клубните сортове? Корените им могат да бъдат проследени до първата патентована ябълка – Honeycrisp, която е разработена през 1960 г. от университета в Минесота, САЩ. Университетът получава патент върху сорта, което означава, че всеки овощар, купил фиданка Honeycrisp в САЩ, плаща около $1 роялти такса за всеки от тях.

Клубни сортове ябълки

Ябълки Kanzi

Първите клубни сортове ябълки са разработени през 80-те и 90-те години на ХХ в. от различни селекционери по света с цел да се възползват от концепцията и маркетинга на ябълки чрез клубове с нарастващи права. Това са лицензирани за отглеждане и търговия генетики, които се пускат на пазара от селекционер или корпоративна структура, която притежава законните права върху този сорта. Получателите на лиценза са производители и търговци.

Десетина години по-късно модата на клубните сортове навлиза и в Европа. През 2008 г. на Стария континент вече има близо 30 управлявани клубни сортове, поддържани от маркетингови групи. Експлозията на клубните сортове по света след ябълките Pink Lady Europe в края на 90-те години променя силно динамиката на създаване на нови сортове.

Розови тигрови лимони

Розовите тигрови лимони са сред най-фамозните клубни сортове

След като бъде създаден сорт, всеки бъдещ производител, който иска ​​да получи разрешение за засаждането му, се свързва с притежателя на лиценза и кандидатства за член на клуба. Ако бъде одобрен от собственика на правата, производителят ще подпише лицензионно споразумение. С придобитите права той става по-ексклузивен, работи с атрактивни продукти, към които клиентите имат завишен интерес и които са достъпни само за определен брой производители.

Как се определя клубен сорт?

Важен елемент от цялата концепция е да се изберат сортове с висок клубен потенциал. Задължително условие за това е сортът да има “чар” и оригиналност. Сортът не само трябва да е различен, но и трябва да бъде продуктивен и печеливш, включително и при транспортиране. Може да има страхотен вкус, но ако няма добри производствени качества, това ще доведе до дългосрочни проблеми. Нужно е да се търси печалба в сорта. И когато е намерен този изключителен сорт, който е по-добър от старите, има нужда от производители, които да засаждат сорта, както и от търговци, които да го популяризират.

Какви са предимствата и недостатъците на клубните сортове?

Едно от предимствата на клубните сортове е, че собствениците могат да контролират качеството на плодовете и зеленчуците, както и кой отглежда и пуска на пазара клубните сортове. Много сортове са унищожени, защото са отглеждани неправилно. Фермерът има по-малък контрол, отколкото при традиционните сортове, например когато става въпрос за решението колко декара да засади. Друг плюс е, че при клубните сортове доставката е контролирана, така че и продажбите могат да се планират по-добре. Това води до по-постоянни цени.

Но високата цена на отглеждането на клубни сортове е един от основните недостатъци. Повечето организации, които предлагат клубни сортове, таксуват производителите с повече такси от обявените роялти за една фиданка. В САЩ, за да отглеждат клубните сортове ябълки Jazz или Pacific Rose, фермерите плащат такса от 2000 долара на акър, за да се присъединят към клуба, както и такси за продажби и авторски възнаграждения. Това е значителна инвестиция за стопанина, който трябва да отдели много пари, за са засади овошките. Така цената е един от основните недостатъци, въпреки че част от сумата отива за популяризиране, проучване и развитие на сортовете.

Кутия ябълки за 50 долара

Круши Red-Modoc

Крушите Red Modoc са успешно изтъргувани по Коледа заради червения си цвят

Отделно от това всички групи искат едни и същи неща – висока цена и присъствие на пазара. Но високата цена рефлектира върху продажбите като води до ограничени обеми, защото много от клубните сортове са с на цени над пазарните.

Миналия сезон ябълките Jazz са били на цена от 50 долара за кутия в Съединените щати, но това е едва втората година на търговско производство в Северна Америка с налични само 20 000 кутии. Pacific Rose, която се предлага по-дълго, се е продавала на цени от 28 до 34 долара за кутия при произведени 100 000 кутии през миналата година.

През миналата година на пазара излизат крушите Red Modoc, които все още се отглеждат на много ограничени площи от около 35 хектара са засадени през изминалия сезон. В резултат на това през този сезон са пуснати на пазара скромен обем от 80 тона от тези круши. Всички те са продадени чрез верига супермаркети и търговци на едро в Белгия около Коледа, тъй като Red Modoc има привлекателен червен цвят.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close