InVigor_Promo

Украинският внос на пилешко притиска производителите в ЕС с ръст от 250%

0

Вносът на пилешко месо от Украйна в ЕС  е нараснал с 250% за две години, а това притиска силно европейските производители, включително и българските птицеферми.  Очертава се и безмитен внос на 180 000 тона птиче месо от търговския блок Меркосур , което още повече ще рефлектира върху бранша.

Оромният ръст във вноса на пилешко месо е резултат от споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, но се очаква браншът да бъде потърпевш и от други търговски споразумения, като например това с южноамериканските страни от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай), предупреди Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Той е докладчик в сянка по становището на земеделската комисия относно споразумението между ЕС и Украйна за изменение на търговските преференции за месо от домашни птици и продукти от такова месо.

Иво Христов

Иво Христов, евродепутат

“Към 22 август тази година за 9 от 40 украински продукта с тарифни квоти за внос са достигнати съответните прагове. Това включва ключови и чувствителни за Европа продукти като мед, царевица и пшенично брашно. Подкрепям предложените мерки, с които ще защитим интереса на европейските производители”, посочи в своето изказване Иво Христов.

Българският евродепутат припомни, че се очаква производителите на птиче месо да бъдат потърпевши и от други търговски споразумения, като това с Меркосур, затова е отправил питане за официалната позиция на Република България по финализирането му в частта за сектор “Земеделие”.

“Предвижда се споразумението да включва поетапно намаляване и елиминиране на митата за широк набор от стоки, в т.ч. либерализиране на 82% от вноса на селскостопански продукти от четирите страни, членуващи в Меркосур. За важни сектори за България, като производството на говеждо, свинско и пилешко месо, ориз и мед, също се предвижда поетапно либерализиране на вноса от търговския блок”, посочва в питането си Христов.

За България най-уязвим е секторът на пчелния мед и въвеждането на квота от 45 000 тона за внос на мед в ЕС от страните от Меркосур би могло да окаже реален пазарен натиск върху цената, на която се изнася българският пчелен мед – (средно 4 долара / килограм през 2018 г.), се посочва в изпратения до него отговор от министъра на земеделието Десислава Танева. Тя припомня, че по-голямата част от българския пчелен мед в момента намира добър пазар именно в ЕС – Германия, Полша, Австрия.

Като друг проблемен за страната ни сектор е определен и този на птичето месо. “България подчерта, че безмитният внос на 180 000 тона птиче месо представлява сериозен проблем и отбеляза, че страната ни има въпроси относно контрола, оценката на риска, защитните механизми за земеделските производители и използването на предвидения от ЕК кризисен резерв”, се казва още в отговора на министър Танева.

Квотата за внос на украинско пилешко месо е договорена през 2016 г. със споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. През 2016 г. страната е доставила на европейския пазар по-малко от 50 хил. тона пилешко месо. Само за две години обаче обемът на вноса се увеличава до 123 хил. тона. Това кара ЕС да премине към предоговарянето на квоти.

Неотдавна Иво Христов отправи питане към Европейската комисия какви мерки се предвиждат за защита на европейските пчелари в случай на силен натиск от страна на Меркосур, какъвто се очаква скоро. Пчеларите в ЕС са поставени пред редица трудности, а за голяма част от тези в България това е малък, но важен допълнителен поминък, посочи евродепутатът. Христов настоя да бъдат предвидени адекватни механизми за защита от директния внос и от нарушения на добрите търговски практики. По думите му ЕК трябва да обмисли въвеждането на механизми за временно преустановяване и дори намаляване на тарифните преференции в случай на сътресения в чувствителни сектори.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close