InVigor_Promo

Андрей Андреев – повелителят на Мурсалския чай и шипковия мармалад

0

В последните години Мурсалският чай получи признание като една от най-полезните билки. Благодарение на високото съдържание на флавоноиди той е отличен антиоксидант, понижава кръвното и сваля риска от инфаркти и инсулти, като същевременно повишава имунитета.

Мурсалският чай трябва да е светлозелен – запазването на натуралните цветове е важна част от процеса на сушенето му. Освен това стръковете Мурсалски чай трябва да са няколко двойки листенца, там са концентрирани полезните вещества, а ароматът е в цветовете, казва 30-годишният родопчанин Андрей Андреев, който отглежда култивираното растение на нивите си в планинското село Момчиловци.

Мурсалски чай Андрей Андреев Момчиловци

Нивите с култивиран Мурсалски чай на Андрей Андреев

Родът му е от кехаи – предците му са все овчари, а баща му е ветеринарен лекар. Завършва “Растителна защита”, “Екология и опазване на околната среда” в Аграрния университет в Пловдив и започва работа като младши експерт в Изпълнителна агенция “Околна среда” в Смолян.

Мурсалски чай Андрей Андреев

Мурсалският чай не обича плевели, казва Андрей

“След две години работа в лаборатория се отказах – държавна работа, зле платена”, разказва Андрей пред участниците в гастротура “Вдъхновения от Родопите”, организиран от лицензирания гид Екатерина Терзиева, електронното издание Агроновините и Програма “Пендара”. Така Андрей Андреев започва да експериментира със собствено земеделие и в момента е в процес на регистрация като земеделски стопанин.

Пали се по Мурсалския чай след семинар за отглеждането му. Лекторът доц. д-р Люба Евстатиева от катедра “Екосистемни изследвания” на БАН раздава на участниците по десетина коренчета и Андрей ги засажда на нивите си, едната от които е опитно поле. Мурсалският чай е култура, която не търпи плевели, затова първата година Андрей прави над 10 окопавания.

“Налагаше се след всеки дъжд, когато плевелите избуяваха. Отделно от това чаят ставаше целият в кал. Два часа бера, десет часа мия – стрък по стрък!”. Така Андрей решава да мулчира нивите си и ги покрива с чували от зебло, с които е транспортирано кафе. Намира ги на достъпна цена в един склад в София. За декар площ са му нужни 1000-1300 чувала. Инвестицията си струва, защото Мурсалският чай е многогодишно растение.

Мурсалски чай Андрей Андреев

Мурсалският чай има доказани лечебни свойства

Бере се в края на юли и началото на август, но у нас е разрешено събирането само на култивиран Мурсалски чай. Този, който се среща в дивата природа, е защитен. Името на билката идва от местността Мурсалица край родопското село Мугла, където някога чаят виреел на воля. Заради безконтролно бране обаче от осемте находища днес са останали само тези край селата Мугла и Триград, а през 90-те години на ХХ век е наложена забрана за бране на диворастящ Мурсалски чай.

Местните отдавна познават свойствата на чая – използва се при заболявания на дихателната система – кашлици и бронхити, за лечение на простатити и заболявания на отделителната система. Препоръчва се като успешно средство за профилактика и лечение на чернодробни и бъбречни заболявания.

Шипки

Шипките са богати на витамини и минерали

Редовното пиене на Мурсалски чай ограничава развитието на ракови клетки и предпазва от появата на атеросклероза. Богат е на желязо, калий, магнезий, мед, кобалт, цинк, натрий. Съдържа танини и етерични масла.

За да стане целебен, Мурсалскят чай трябва да се вари няколко минути в гореща вода, а не само да се запари, казва Андрей Андреев. Разбира се, има и “мързелива” версия – като се направи спиртен извлек. Приготвя се в буркан, като билката се накълцва, заедно с дръжките, и се залива със спирт.

Шипкови храсти

Хълмовете край родопското село Момчиловци изобилстват от шипкови храсти

Богат на витамините Е, В1, В2, Р, К, каротин, на органични киселини като лимонена и ябълчна, на соли, пектин и танини е шипковият мармалад, чието приготвяне Андрей Андреев владее до съвършенство. Неговият се отличава с това, че е запазил яркия си керемиденочервен цвят, за разлика от индустриално произведения. Но приготовлението на шипков мармалад е с дълга и сложна технология и от брането на шипките от родопските хълмове до превръщането им в мармалад минават поне пет дни, казва Андрей.

Шипков мармалад

Шипковият мармалад се изварява на бавен огън

Събират се добре узрели шипки и се почистват, за да е по-лесно пресоването им през гевгира. Шипките се варят в дълбок съд, като водата ги покрива поне с 4 пръста. Варенето става на бавен огън, за да не загорят. Следва един от най-трудоемките процеси – пресоването, което в домашни условия се прави на ръка. Шипките трябва да се претрият през гевгир, а после сместа трябва да мине и през фино сито, за да се уловят и отстранят дразнещите власинки.

Преди финалното варене получената смес е добре да мине и през марля. Слага се в чист съд и се изварява до получаване на желаната гъстота. Това е може би най-отговорният и бавен процес при приготвянето на домашен шипков марлад.

Целта е да се премахне водата, която се добавя в началото при варенето. Изваряването става на бавен огън и при постоянно бъркане с дървена лъжица, за да не загори мармаладът, съветва Андрей Андреев, докато ми праща снимка как вари шипков мармалад в 1 часа през нощта.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close