BASF Priaxor

Защо няма субсидии за производителите на зеленчуци

1

Докато едни сектори прибират най-много субсидии, за производството на зеленчуци има само остатъци

Абсолютен миш-маш. Това се получава като резултат от миксирането на свободен пазар с пряка държавна подкрепа. Който и да попитате от земеделския сектор на Стария континент, думата субсидия може да чуете веднъж на две изречения. Практиката показва, че се дават пари на представителите на един бизнес, а за другите няма пари.

Странната смес отдавна е забъркана с политиката на Брюксел да субсидира земеделието, а България е дълбоко потънала в нея. Докато един сектор на агробизнеса в страната консумира най-вкусната й част, отглеждайки хиляди декари зърно, за други има само остатъци. В това число е производството на зеленчуци. Финансовата подкрепа за него е минимална. Неравномерните субсидии по държави и по типове са една от причините в България примерно 70% от ябълките да са вносни.

За производство на зеленчуци в България финансова подкрепа доскоро не съществуваше. Изхвърлянето на домати на пътя понякога се оказва добра тактика. След няколко такива акции и оплаквания на производителите от ниски изкупни цени, през 2012 година за пръв път получават държавна помощ. Средствата се дават за качествено производство и важат за няколко вида плодове и зеленчуци, сред които са доматите, краставиците, черешите, ябълките и др. За да получат пари за качество, производителите трябва да получат сертификация за продукцията си от агенцията по храните. Оценката става на база критерии, като се гледа предимно външният вид, както и големина и цвета.

Извън тези пари, производителите получават директни плащания на площ, които са едни и същи независимо от това какво отглеждат. Проблемът e, че при зърното разходите на декар са много по-малко от тези при зеленчуците.

В зеленчуковите райони на България все по-често засяват полетата с пшеница или рапица

Производителите на плодове и зеленчуци в различните сектори, влизат в конкуренция с производителите на зърно за общите ресурси, като например земеделска земя в едно землище. Високите субсидии за зърното и съответно-успешната реализация на тази продукция дават на фермера предимството да предложи, по-добра рента за земята. Затова не е чудно, че в “зеленчуковите” райони на България, като Пловдив, все по-често могат да се видят засети полета с пшеница или рапица.

Според председателя на асоциацията на оранжерийните производители, някои фермери нямат интерес да отидат да си получат парите. “Оранжериите са почти по 10-15 декара. Ако се дава субсидия от около 40 лв. на декар, това е нищо при разходи, които се измерват с хиляди левове”, споменава Пламен Димитров. “Затова колегите ни минават към зърнопроизводство. Там са големите площи и големите субсидии”.

Освен че се конкурират с по-силно субсидирани земеделци в страната, производителите в България все пак са на един и същ пазар и с колегите си от чужбина, която продукция е в до голяма степен дотирана, в сравнение с тукашната.

По официални данни от Министерството на земеделието, средното производство от един хектар домати е 63 тона. Така, ако един фермер отглежда домати, кандидатства за директни субсидии, ще получи общо 300 лв. В случай, че 100% от продукцията му бъде одобрена по схемата, подкрепата за него ще бъде 5292 лв. С други думи таванът на субсидиите за един земеделец на домати с 10 декара е общо 5600 лв.

 

Българските производители на зеленчуци не издържат на конкуренцията от силно дотираните си колеги в Турция, Македония и ЕС

В съседна Турция субсидията за полско производство е между 180 и 300 евро на декар. Отделно обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, както и за експорт на продукцията. Така нашите производители силно се затрудняват на фона на голямата конкуренция от субсидирана продукция.

В Македония субсидиите са доста по-големи отколкото в България. По информация на местен вестник в края на февруари правителството е разплатило дотациите за плодове и зеленчуци.

Има разлика и със субсидиите с държавите- членки на ЕС. Ако се сметне годишната сума за директни плащания и по програмата за селските райони в България за 2012 г., фермерите имат опция да усвоят максимум около 1.1 млрд. евро. В Гърция обаче помощта е между 2 и 2.5 млрд. евро на година. Данните на производителите в Българич показват, че само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават около 30 евро за декар.

Шансовете за успех на производителите в България, както и на и пазара, не са много големи. ЕС е нетен вносител на зеленчуци, тъй като и там се субсидира зърнопроизводството, а зърното след това се изнася, така че то е евтино за държавите извън ЕС. В същото време внасяме зеленчуци, най-често от други континенти, и така още един път бъркаме в джоба на данъкоплатеца.

Заради силно разпокъсаните стопанства и невъзможността да осигурят големи партиди с продукция, българските производители не могат те сами да изнасят продукцията си в чужбина или да я продават в България. Именно разпокъсаността прави земеделците най-слабото звено в отношенията производител- търговец на едро – търговец на дребно и ги принуждава да продават продукцията си на ниска цена.

Спасението на сектор “Зеленукопроизводство” е в скъсяване на веригата на доставки

Решението на този проблем е “скъсяване” на веригата на доставки, което може да се случи само ако фермерите се кооперарират. Пример за това е Холандия, където 110% от производителите на плодове и зеленчуци членуват в кооперативи по данни на ЕК. По този начин успяват да съберат доста голямо количество продукция и да водят преговори с крайните търговци. Така една от най-известните холандски кооперации – Cohorta има своя търговска фирма – Greenеry, която е водеща в преговорите за доставки и е успяла от създаването си досега. Обединени, фермерите влизат директно в големите търговски вериги и инвестират в маркетинг.

Директорът на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Пламен Димитров смята, че “Сдружаването означава фермерите да излязат на светло, тъй като се изисква деклариране на обороти, а това не е желано от повечето”.

“В чужбина хората имат развит пазар, сдружаването е нещо обичайно и стоката от полето отива в магазина чрез организация на производители. В България продукцията от производителя отива в търговец на едро, след това в друг търговец- комисионер и едва тогава в търговските вериги”, казва Георги Василев.

Ако към всичко това се добави и липсата на поливна система и нивото на работниците, резултатът е видим – тотална липса на резултат.

Boryana-Karamiteva

Боряна Карамитева

Копирайт: Боряна Карамитева

Стажант-копирайтър в Agronovinite.com

loading...
Споделете.

1 коментар

  1. За да се създаде конкурентна среда в цяла
    Европа ,трябва да се махнат всияки видове субсидии
    Искаме “единна” Европа, а със субсидиите задълбочава
    ме разделението.

Коментирайте

Close