Агроновините Новини за земеделие и храни
Десетки майсторски свидетелства на бъчвари от Северозападна България е събрал художникът дърворезбар Чавдар Антов галерията си ателие в монтанското село Меляне. Чавдар, който от 19 години колекционира всякакви предмети и документи, свързани с българския бит, история и култура, е окачил като картини свидетелствата по стените на ателието си.
Някога тук е имало четирима грънчари и 40-50 бъчвари. В периода 1936-1939 г. тук е работила частна фабрика за пулпови бурета за еднократна употреба – използвали са се за маслини, сирене, а собственикът Славо Геров е имал договори за доставка в цяла България, разказва Чавдар Антов. По-късно фабриката е била национализирана и в нея държавата започва да произвежда бурета за вино – била е единствената в Северозападна България. От нея излизат много бъчвари, които с години работят в региона. Днес бъчварят в селището е само един.
„Западна Стара Планина, в частта й разположена между връх Копрен (1964 м) и Широка планина на север, по поречието на река Лопушанска Огоста, е магическо място. Гори, долини, потънали в сутрешна мъгла, живописни поляни, бистри реки и потоци. Човек, който търси съвършенството на прирорада, го намира именно тук. На фона на тази красота контрастират полуизоставените села с бедни жители, полусрутени или напълно срутени обществени сгради. Странни смесени чувства започва да изпитва човек, докато кара бавно колата си от село в село из района.
След няколко часа такова бродене, човек започва да усеща лекия сюрреализъм на мястото, като постепенно се отпуска и се оставя на невидимата сила, витаеща наоколо, да го заведе до следващата спирка“. Така започва личната интернет страница на Чавдар Антов, чието ателие в село Меляне е следващата спирка. С прекрачването на прага в двора му, попадате в друг свят – изпълнен с любов към старината и истината, с изящество и прахоляк, с дъх на дърво и остротата на безброй сечива.
В градината лъщи редица от празни стъклени дамаджани, полегнали върху здравеца, а по-нататък стои инсталация от черешово топче и стари воденични камъни. Под стряхата виси връзка с безброй ръждясали ключове, на клон са окачени още по-ръждясали фунии за течности, а под прозорците висят китки с мащерка, равнец и риган. И само табелката „Опазването на реда и чистотата е дълг на всеки гражданин“ сякаш ви намига, че душата на човека, сътворил всичко това, се смее.
Художникът дърворезбар Чавдар Антов е роден на 14 септември 1966 г. Завършил е средното специално училище за изящни изкуства“Илия Петров“ в София и е автор на няколко самостоятелни изложби с графики. Участвал е във всички изложби на групата на художниците (дървопластика) и на Дружество на художниците „Тенец“ – Монтана, един от основателите на националния пленер по дървопластика в с. Бързия, обл. Монтана. В началото на 90-те години на ХХ в. Чавдар наема за свое ателие гримьорна в читалището в село Меляне, Монтанско. По това време опустялото селско училище било превърнато в детска градина. После затворили и нея и за кратко то работело като шивашки цех, но нещата не потръгнали. През 2006 г. Чавдар купува сградата на училището за 10 000 лева и я превръща в ателие и галерия. „Ремонтирах го сам, дори копах надолу, за да направя подземно помещение за галерия“, разказва дърворезбарят. Оттогава живее и работи тук.
На първия етаж е неговата работилница. Стотици парчета дърво във всякакви форми и цветове, разпръснати между инструменти, дървени лъжици, чертежи, ножове, кратуни, часовници, старинни стъклени бутилки разказват за многоликата му творческа мисъл. В центъра на ателието стои голям иконостас, върху който работи в момента. Досега, в екип с други майстори, е направил общо пет иконостаса, а много други е реставрирал. Новият е предназначен за малкия параклис на Чипровския манастир, за там е замислена и една негова икона с ликовете на загиналите чипровски въстаници. Антов е прочут и като добър майстор в резбоването на приклади.
Липата е най-подходящото дърво за иконостаси, пана, за големи обекти, разказва Чавдар. „С дърво от бяла мура се работи лесно – реже се като масло, не я ядат дървояди. От орех се правят икони, домашни иконостаси, малки мебели, но това дърво е много податливо на дървояди. За да не нападат дървото, трябва да е расло много бавно на южен склон, да е добре изпечено, слънцето да го е гряло дълго. Сега има нови технологии – с микровълни дървото се обработва срещу дървояди, а навремето всичко се е правело на ръка, мажели са дървото с терпентин, восък, олио“, разказва майсторът.
Дългият коридор е изпълнен с икони, стари занаятчийски свидетелства, кръщелни, картини и археологически и исторически артефакти – сечива, предмети от бита на старите българи, монети, керамична посуда от древни времена, бебешки люлки, вили, корита, множество портрети на Васил Левски и Христо Ботев. Автор на повечето от тях е учителят на художника – графикът Галилей Симеонов (86), дългогодишен преподавател в Художествената академия. Галерията често е място за фотографски пленери, а преди 4 г. Българското дружество за защита на птиците организира тук първия пленер по скулптура и живопис на тема „Полет“, вдъхновен от птиците на Северозападна България. „Идеята беше да покажем връзката между природата и културата“, казва Мирослава Дикова от БДЗП.
На огромното количество експонати в ателието галерия би завидял всеки уважаващ себе си музей. По-голямата част от тях са свързани с бита и историята на българина и като ги гледаш, не спираш да се чудиш как този самотно живеещ в село Меляне дърворезбар може да съхрани дотолкова българския си дух и родолюбие. „Идеалист съм и малко съм наивен – събирам стари неща, история, портрети“, казва Чавдар Антов. Колекцията си от стари вещи събира в продължение на 19 години. „Имах сбирка от антични оръжия – брадви, стрели, копия, боздугани. Пушки с отрязани цеви – никога няма да гръмнат. Имаше и две гърнета с малки монетки – голяма атракция за децата, които идват тук. Купувал съм всичко – 90% от нещата са от пазара за антики в Монтана, който вече не съществува, но скъпи неща нямаше в сбирката“.
Чавдар Антов говори в минало време, защото в края на септември при полицейска акция е иззета част от колекцията му със старинни предмети. „Полицаите ми казаха, че Средновековието не ги интересува, търсеха само Рим“. Чавдар Антов не крие, че колекцията от стари предмети не е била регистрирана.
„Но нищо не съм крил, всичко беше на показ за хората, които идват при мен в ателието и галерията. С предишната директорка на музея в Монтана бяхме говорили, казах й, че имам от всичко хиляди неща, щяха да се описват много бавно, после това да иде в София. Не предприех описи, но в момента законът не е ясен, едва ли нещо щеше да стане“, казва художникът. Той е решил да се бори в съда и да успее да върне поне част от експонатите, които със сърце и душа събира от края на миналия век.
И продължава да крои планове за бъдещето. Мечтата му е да направи външна етнографска сбирка, която да показва как се използва дървото в отделните занаяти – бъчварство, коларство, дърводелство, все стари занаяти, които малко хора знаят как да бъдат запазени. „Например бъклиците се правят от слива, люлките – от ясен, чашите и лъжиците – от клен и върба“, дава пример Чавдар Антов, и заключава: „От дърворезбата живея. Не съм пазач или нещо друго и да работя с дървото в свободното време. Оцелявам“.
