Фермерът Александър Александров: Има два вида животновъди – истински и създадени от ЕС

Животновъдите сме два вида – едните са такива като мен, а другите ги роди Европейският съюз, те ходят по инстанциите и ползват облагите на субсидиите. Така вижда нещата овцевъдът Александър Александров (43) от берковското село Балювица, който отглежда 150 овце от аборигенна порода.

Навремето Александър практикувал екзотична професия – имал лунапарк и обикалял цяла България с люлки. „Един ден стигнах до извода, че дори една кокошка, дето струва пет лева, си знае леглото и реших да се откажа от това с панаирите – исках да съм близо до семейството и до децата си.“

Александър се прибира и отваря два магазина за промишлени стоки във Вършец и Берковица. По същото време негов братовчед го съветва да си купи овце. Той и друг роднина на Александър държат под наем сградите на стопанския двор в с. Балювица, занимават се с отглеждане на животни. „Така купих първите си няколко овце, после станаха 20, а сега са 150“, разказва Александър.

Налага му се да се махне от стопанския двор – опитахме с кооперация, но като не стана, избраха ликвидационен съвет, който почна да троши сградите, спомня си фермерът. Купува си собствен обор и земя. Днес стопанството му заема 4,7 декара, а застроената площ на сградите е 800 кв. м.

Опитва да кандидатства за подпомагане по програма „Млад фермер“, но условията не го устройват и се отказва. „Сметнете сами – става дума за 50 000 лева – на месец са 700 лева, като извадиш осигуровките какво остава? А и да вземем кредитите – лихвата е 14% при нас, а в Швейцария кредитите за фермерите са безлихвени“, казва стопанинът.

Най-напред започва да дава млякото на овцете на мандра. Разбира се със собствениците за една цена, след няколко месеца започват да я свалят. Бавят с месеци заплащането за изкупеното мляко и много хора изобщо не получават парите си.

В момента изкупните цени са 30-40 ст. за литър краве мляко и 1,20-1,30 лв. за овчето. „Животновъдите са смачкани и много от тях това лято приключиха заради ниските изкупни цени“, казва фермерът. Така Александър решава да затвори цикъла.

Помага му и закалката от дядо му, който е завършил училище по преработка на млякото в Кула и години наред е работил по мандрите. Сблъсква се с това, че у нас не се предлагат обучения за хора, които искат да се занимават с животновъдство. „Мнозина мислят, че като са квасили мляко, ще могат да правят и сирене, но нещата не са толкова прости. В същото време, за да се научиш да правиш това, у нас се иска да запишеш цяла магистратура в Университета по хранителни технологии в Пловдив, а държави като Франция и Италия предлагат триседмичен курс“, казва Александър.

Така той решава да повика опитен мандраджия технолог, който да го научи да прави сирене. Взима готова лиофилизирана закваска и от нея прави закваска-майка, която сменя веднъж на седмица. „Два са основните микроорганизми, които участват във ферментацията – лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус.

Няма как да правиш истинско българско сирене от сборно мляко, събирано от пунктовете. Хубаво сирене става от млякото на здрави животни, то трябва да е добре съхранено и хигиената да е на много високо ниво, за да се получат полезните микроорганизми, които да унищожат „мръсните“ бактерии“, обяснява технологията Александър.

Наскоро той решава да се регистрира по Наредба 26, за да има право на законни директни продажби на мляко и сирене от фермата си. Помощ при регистрацията му оказва проектът „За Балкана и хората“. „Съдействаме на фермерите да се регистрират, като им покриваме до 25% от разходите, помагаме и с изготвянето на документацията“, казва Мирослава Дикова от Българското дружество за защита на птиците, координатор на проекта „За Балкана и хората“, финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи. „Работим в този район от 2007 г. по различни проекти по линия опазването на пасища и ливади с висока природна стойност. Искаме тези малки ферми да продължат да съществуват“, допълва Мирослава Дикова.

Целта е да подпомогнем производството на местните продукти и храни, както и развитието на бизнеси, опазващи околната среда с помощта на нови финансови механизми, генериращи приходи за природата и хората в района на Западна Стара планина, обясни Юлия Григорова, координатор на програмата „Политики и зелена икономика“ във WWF. Организацията е сред шестте български и четири швейцарски неправителствени организации, партньори по проекта „За Балкана и хората“, прилаган в девет зони от мрежата Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина.

Новата обща селскостопанска политика, това, че тя е по-ефективна, справедлива и зелена, допринася за по-добрата конкурентоспособност на фермерите и гарантира опазването на природата, казва Любомир Василев, ръководител на проекта „CAP for CAP“.

Александър Александров вече е успял да регистрира стопанството си по Наредба 26 и е единственият със законно право на директни доставки от животновъдите в селото. Построил е допълнителни сгради, направил е помещение за съхранение и зреене на сиренето, поставил е хладилна вана, отворил е и още едно работно помещение. Освен на директни клиенти във фермата, Александър продава сиренето си и овчето кисело мляко и на фермерския пазар в столичния кв. „Борово“. И крои планове да купи 10-12 крави, за да развива фермата. „Защото животновъдството не е бизнес, то е начин на живот“.