Работниците в Южна Европа произвеждат под европейската норма на заработен час

Южна Европа има продуктивен проблем – работници в Гърция, Португалия, Испания и Италия произвеждат под европейската норма на заработен час. Разликата е рязка за Гърция и Португалия – две от държавите, получаващи помощи от Европа и Международния валутен фонд. Защо? Вие навярно сте чували спекулации, че южните европейци не работят толкова, колкото своите съседи от Север, каквото и да означава това, пише в обширна статия Уолстрийт Джърнъл.

Едно обяснение, подкрепено от базата данни е, че южните европейци предпочитат повече да работят във ферми, а земеделието е нископродуктивен и все още труден за разработване сектор. Разликата е забележима при Гърция и Португалия: 12 % от гръцките работници и 7% от португалските работят в сферата на земеделието, горското и риболовно стопанство, според данните на Евростат. Европейското ниво на назначаване в сектора е 3 %. Само 2 % от немските работници са назначени в земеделието (горско или риболовно стопанство).

Испания и Италия са малко по-надолу в класацията за еврозоната, всяка с 4 % от трудовата сила, назначена в сектора. Но в двете държави, в по–малко продуктивните региони като Южна Италия, малките ферми са със значителни назначения.

Гърция има най-голяма заетост в селскостопанския сектор

Малките ферми са практически прииждащи в Гърция , което обяснява защо имат най-големия процент на заетост в сектора от всяка друга Европейска държава.

Селски пейзаж, осеян с малки, семейни ферми звучи приказно, но всъщност е повод за ниска продуктивност. Трудовата продуктивност се повишава драстично, когато работещите живеят в градовете. Ето затова истории за гърци, изнасящи се от Атина обратно към фермите, не са приветствано развитие. Да работиш е по-добре от това да бъдеш безработен, но гръцката икономика трябва да бъде по-малко земеделска, посочва Уолстрийт Джърнъл.

Но какво може да направи Европейския съюз? В демокрацията е трудно да правиш бързи, огромни структурни промени в икономиката. Китайската масивна вътрешна миграция от държави към градове беше зашеметяваща, но китайските селяни са много по-бедни от гръцките фермери и това им дава много по-голям стимул да се движат. А след това, разбира се, има работни места в китайските градове .

Една от идеите за реформи в селскостопанския сектор е да спрат помощите за фермери

Една от идеите за реформи в европейската система е да спре помощите за фермери. Тя вече е на път, но помагайки на фермите да бъдат по-продуктивни, не изглежда, че ще редуцира броя на работещите в ферми.

Това е проблемът на европейската политика за селско развитие. Фермерството е нещо, което трябва да се прави в покрайнините на града, където земята е по-евтина. Но защо да харчим пари за разнообразяване на селската икономика? Какво е виждането: технологични разработки, набутани в средата на бившо царевично поле?

Хората напускат селата заради градовете, защото предимствата в градовете са повече – а това е, защото работещите са по-продуктивни в градовете. Защо да използваме европейските фондове, за да се борим с тази тенденция?

Превод от английски: Мария Атанасова

Стажант-преводач в Agronovinite.com