Вносът на месо и месни продукти у нас е два пъти по-голям от износа, съобщи доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика по време на международния научен форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“. Той бе организиран от Института за аграрна икономика по проекта „Създаване на център за икономически анализи на селското стопанство (САРА)“, чийто ръководител е доц. Иванов. Според направения от него анализ, делът на животновъдството в брутната продукция от земеделие плавно намалява през последните 15 г. Ако през 2000 г. секторът е имал над 50% дял, през 2014 г. той се е стопил до малко над 30 на сто.

Млечното говедовъдство в България се характеризира със структурни проблеми и ниската продуктивност, а отпадането на квотите и ниските цени са пречка пред развитието, съобщи по време на форума Емилия Соколова от Института по аграрна икономика, която анализира средносрочното развитие на секторите мляко и месо у нас. Според нея, субсидиите растат осезаемо през годините, но допринасят основно за задържане броя на говедата, а не са стимулиращ фактор за развитие на сектора. В млечното животновъдство има високи изисквания, за които трябват значителни инвестиции. Инвестиционната подкрепа в сегашния вид на политиката не успява да достигне до средния клас стопанства, смята Соколова.
Според направения анализ, забелязва се нарастване на броя говеда с месно направление, което в голяма степен се дължи на прилаганата подкрепа за сектора. В същото време липсва интеграция между производителите на говеждо и телешко месо и на месопреработвателите, което се отразява негативно на развитието на сектора.

Вносът на говеждо е основно за месопреработвателната промишленост. Анализаторите очакват консумацията на свинско да расте на фона на силна конкуренция и сравнително ниски световни цени. През последните 2-3 години световното производство е стабилно като не се е наблюдавала пандемия и резки спадове в предлагането на свинско месо. България ще продължава да увеличава производството на пилешко заради добрата световна конюнктура и растящото вътрешно потребление, посочи Соколова.
Цените на повечето селскостопански стоки в периода 2016-2020 г. ще достигнат нивата си отпреди 2010 г., с изключение на свинското и птичето месо, които се очаква да поскъпнат, съобщи професорът по аграрна и приложна икономика Уилям Майерс, директор на центъра CAFNR International Programs в Университета Мисури, Колумбия, САЩ.

Прогнозата на проф. Майерс е до 2020 г. цените на бройлерите да достигнат 1791 щ. д./тон, свинското да стане 1195 долара/т , а говеждото – 2244 долара/т. В момента техните цени са стабилни, но се очаква лек ръст, съобщи икономистът. По думите му, в Китай търсенето на фуражи нараства и се очаква трендът да продължи. В същото време, макар че в растежа на китайската икономика се наблюдава забавяне от 6%, потреблението на свинско, говеждо и птиче месо нараства.
По данни на USDA се очаква ръст в световното производство и търговия на говеждо месо – ще нараства производството в САЩ, Индия и Бразилия, които са сред основните производители, а Индия е основен износител. Според анализаторите, не се предвиждат промени в световното производство на свинско месо, но се очаква лек ръст в износа, както и слабо увеличение на производството на пилешко в САЩ, Бразилия и Китай.
Според данните на USDA се очаква 8% спад в износа на пълномаслено мляко на прах за 2015 г., в сравнение с предходната година и 5% ръст спрямо предходната година на световната търговия с обезмаслено мляко на прах. Търсенето на двата продукта е ниско и съответно цените са на най-ниско ниво от 2009 насам. Световното производство на мляко в повечето основни райони намалява минимално през 2015 година спрямо предходната година. Не се очаква спад в Австралия, САЩ и ЕС-28, посочи Соколова.
Агроновините Новини за земеделие и храни
