Защо не кандидатствах за субсидия

“Проекти на стойност над 2,100 млрд. лева, предвиждащи инвестиции в земеделските стопанства, бяха подадени до 8 юни 2015 г. (…) Индикативният бюджет за настоящия прием по подмярка 4.1 е в размер на 150 милиона евро.”

Това е просто една институционална новина. Или пък не съвсем? Нека си предствим само за момент, че някак си всички тези проектни претенции за инвестиции биват удовлетворени и се налеят отведнъж тези 2,100 млрд. лева в родното стопанство. Представяте ли си?!  Момент, сложете си заваръчна маска, защото тази фантазия за новата селска Швейцария на Балканите ще ви изгори очите.

Сега нека погледнем нещата през моя поглед и от опита ми на прост, разбирайте обикновен, регистриран земеделец. Винаги преди всеки прием по тази програма бивам неспирно засипван от телефонни обаждания, електронни писма, та даже и от нарочни срещи чрез служители в «земеделските служби» за да бъда увещаван да участвам и не, не от търговски агенти предлагащи ми техника, а от консултанти.

Всеки път ги питам – откъде, по дяволите, ми имат данните и ме търсят и всеки път ми се обяснява: «Ние сме от горе… Знаете как е… Имаме достъп до всичко и за всеки…». Е, не знам съвсем как, нали имаше някаква тайна на личните данни, ама кимам съзаклятнически.

Обясняват ми какви «врътки» и «схеми» ще ми приложат в документите, та да имам успех Аз, а те милите ще ми дадат документ за разход за тяхното си възнаграждение хонорар, ама не съвсем, щото една част е по-добре да им платя на ръка, че трябва да се плати «Нагоре, знаете как е!». Та дотук ясно, досаждат и все някак си ги изолирам.

И сега отивам да си взема оферта – и аз посещавам панаири и харесвам новото, дори и да не е съвсем модерно за моето си земеделие. Влизам, радват ми се, питам за цената на нещото и хоп! – изненада първа – цената вече е друга, защото имало референтен списък в Министерството на земеделието. А тази цена е процентно много различна от известната ми от предходен разговор.

Тук идва изненада втора, бивам успокояван, че то тази цена е само за пред «ония (пак) горе», и на моя милост ще бъде върната една не малка сума, някакви си от 30 до 60 процента, зависи какво искам да си взема друго към първото.

Случката се повтаря и потретва без и най-малка разлика и при други дилъри на техника. Щели да ми върнат! Да, ще си задържат едни 10 процента върху тази завишена стойност, щото данък се плащало и още едни 5 процента за някакъв друг данък, обаче на мен тая работа не ми харесва им обяснявам, че тази нова цена ще трябва да я платя с кредит, а тези лихви аз ще си ги плащам.

Тук се изненадвам отново, за трети път – от дилъри на техника тези агенти са се превърнали в много добри математици и анализатори на чуждите пари. Вадят се едни листи и се започва – «ти си до 40 години, за теб субсидията е 60 процента, биопроизводител си, вече си със 70 процента субсидия, ами те ще ти върнат 70 процента и ние като ти върнем твоето и те ще ти останат пари и за почивка в чужбина».

После се продължава с препоръка за «едни много дебели консултанти» с които те работят още от „САПАРД-ско време, дето вземат повечко от другите, но всичките им проекти минавали. Излизам с тези листчета, даже оферта не си взимам, замаян от парите които ще имам накрая…

Срещам се с колеги, обсъждаме възможностите и стигам до един прост извод: не се кандидатства, за да се модернизираш някак си, за да се развиваш, а за да излъжеш и откраднеш с «чиста» съвест. Излиза, че тези европейски пари са морков за изяждане, а не стимул за развитие. При мен морковът изяде магарето. Определено ще си работя с техника втора употреба.

Петър Трендафилов,
земеделски производител